Историята представлява несвързана поредица от най-разнообразни събития, като главни герои са двама младежи, които първоначално едва не сe избиват заради трети, когото и двамата много искат да плющят, а после си деянят заедно в най-различни "приключения". От Сатирикон капе упадъчност и самота на големи мазни капки, а също и символика в преголеми количества, но лично за мен филмът беше прекалено хаотичен. Докато в Амаркорд представеянето на сюжета като несвързани помежду си сцени беше добре дошло заради общата тема и концепцията на филма, тук история всъщност има, но просто липсват връзките между отделните събития в нея. Това ме подразни изключително много, а и като цяло педерастливите момченца до края не успяха да събудят някаква особена симпатия у мен.Въпреки това обаче Сатирикон не е лишен и от достойнства естествено, а и предполагам, че отношението е коренно различно, когато си чел първообраза му. Така че за себе си поне съм решил един ден, когато извърша въпросното свещенодействие, да му дам втори шанс. Дотогава...