Отровни приятели

Франция

Режисьор: Еманюел Бурдийо
В ролите: Малик Зиди, Наташа Рение, Александър Стайжер, Тибо Винсон, Жак Бонафе, Доминик Блан

Роланд

     Този филм е толкова френски, че ако беше по-френски, щеше да е нисък император и да гледа лошо. Вместо това обаче Отровни приятели представлява студентска интелектуална драма, в която двама първокурсници – Елой и Александър – срещат Андре – привидно гениален, нахакан и с претенции за интелектуалност пич, когото и студентите, и преподавателите боготворят. Скоро той започва да доминира всичките решения на двамата и да ги насочва в правилната според него посока. Но не, спокойно, няма да има убийства и кръв. Всичко в Отровни приятели е на чисто интелектуално ниво и историята държи интереса до самия си край, когато в крайна сметка истината за "живота от нещата" лъсва и всеки жъне онова, което си е посял.
     Всъщност филмът ми достави огромно удоволствие, може би защото отдавна не бях срещал комерсиално произведение, където да няма интрига, насилие или екшън, но същевременно и да не е ред сълзи-ред сополи с много ДрамЪтизЪм и Изпепеляващи Отношения. Не, ако изключим преобладаващото излъчване на силна сексуална неудовлетвореност на актьорите, Отровни приятели е просто история с няколко интелектуални нива над "тийн-филм", но със сходен набор от проблеми. И честно казано мога да го препоръчам с наистина чиста съвест.

Оценка: 8/10

Рандъм

     Интелектуална драма за няколко студенти по литература, които още от първия си ден в университета биват обсебени от обаятелния и уж гениален Андре. Въпросният си живее в някакъв собствен криворазбран ницшеански свят на литературни богове и жалки пигмеи. Филмът поставя интересни въпроси относно изкуството, за това къде е неговото място, дали е херметически затворен идеал, достъпен само за богозибраните, или е органически вплетено в живота. И това е нахвърляно измежду съвсем характерни за студенстския живот сцени – диви купони, академични и професионални задължения, любовни мъки и т.н. Определено в основната идея зад филма има потенциал, колкото и изтъркана да е историята, но той далеч не е развит в дълбочина. Основните философки противопоставяния са представени доста плоско, а честно казано филмът съвсем издиша откъм съспенс, въпреки че в никакъв случай не е тегав или досаден. Актьорите, с изключение на играещия Андре, на мен не ми направиха особено впечетление и ми се сториха доста вяли и незапомнящи се, а все пак се предполага да играят литературни творци със силни личности, идеи и т.н.
     Не особено драматична и далеч не толкова интелектуална драма, но пък като цяло е приятен за гледане филм, а и краят е доста интересен.

Обратно към 11-ти София Филм Фест '07