Доста смислен филм на твърде социална тематика, Обетована земя ни запознава с младата Лана, която тъкмо се връща в Америка от Израел след дългогодишно пребиваване там, за да открие единствения си жив роднина – чичо си Пол. Той обаче е вманиачен несретник, пострадал от войната във Виетнам и обсебен от идеята да "прочисти" страната си от всички, които я застрашават. Човечецът обикаля улиците със своя микробус и използва домашно изработени уреди, с които да подслушва "съмнителните" типове от малцинствата. Лана решава да му помогне, без да осъзнава, че Пол се бори единствено със собствените си демони.Обетована земя е правен по повод атентата на 11-ти септември и се боя, че е няколко идеи по-социален, отколкото е полезно, за да бъде възприет адекватно от не-американец. Качествено заснет и изигран (направен така, че да изглежда едва ли не документален – с клатеща се камера, филтри, които го правят да изглежда като тв-предаване, и почти без музика), а и всъщност доста въздействащ емоционално, но нито вие, нито аз сме му в таргет-аудиторията. Според мен си заслужава гледането, но се подгответе за нещо, което никак няма да ви е близко нито като психология, нито като душевност.