те няма откъде да намерят тези средства. Апелите им за помощ оставят безрезултатни и те почват да се отчайват все повече. Тогава бащата Младен получава оферта от някакъв гангстер – ще получи нужната сума за операцията, ако убие друг мафиот, посочен от първия. По-нататък сюжетът се развива интересно, но и естествено – нито е прекалено предсказуем, нито обратите са изсмукани от пръстите и нелогични. Но по-важното е, че историята дава възможност за изследване на множество морални въпроси и развитие на героите в дълбочина. Това е основната сила и фокус на Клопка и по тези параграфи той получава безапелационна отлична оценка. Моралните дилеми са изследвани в дълбочина, филмът избягва да взима страна и оставя зрителя сам да решава за себе си. Актьорската игра е на много високо ниво, като особено се отличава Небойша Глоговач в главната роля, който е изключително убедителен като разкъсвания от противоречиви чувства, угризения и терзания баща. Като плюс отчитам и факта, че поради много подобното положение в Сърбия и България е много лесно за нас да се чувстваме близки до героите и ситуациите в Клопка.Единственият минус, който забелязах, е че визуално филмът не впечатлява с нищо и дори на моменти е леко посредствен. Което по принцип е сериозен проблем за мен дори и в този тип драми, но в случая не можа да ме издразни много, защото всичко останало е на високо ниво.