съответно представлява доста важно четиво от английската литература, на което, уви, не съм попадал. Въпреки това филмът определено е едно от двете ми големи открития за този Фест (другото е Черната книга). Действието във Фантасмагории се върти около заснемането на филм по книгата, но режисьорът Майкъл Уинтърботъм е сътворил майсторска заигравка, в която историята прескача между реалната история на книгата, взаимоотношенията на актьорите и болните фантазии на главния от тях – страдащия от комплекси за малоценност въпреки популярността си Стийв Кугън (да, всички играят с истинските си имена). Като цяло Фантасмагории може да се определи и като комедия, но в него има и доста елементи, типични за психологическата драма, а и немалко сатира. В това отношение стилът на Уинтърботъм наподобява в голяма степен този на Робърт Олтман, като минем през кухата учтивост и напудреното общуване между работещите в шоубизнеса, и стигнем до това как реално всъщност никой никого не слуша. Ако вярваме на прочетеното в интернет, а и на моите бегли впечатления от чутото за романа, Фантасмагории наистина отдава чисто стилово дължимото на оригинала и всъщност е правилният начин да се пресъздаде тоталната хаотичност и привидна несъстоятелност на книгата на големия екран. Той не е нито историята на Тристрам Шанди, нито тази на Стийв Кугън и компания, нито дори на заснемането на идиотския им (и с орязан бюджет) филм, а една тотално хаотична смесица от трите, която постига основната си цел именно с тоталната си непоследователност. И се справя невероятно добре.