по средата – някои моменти са много красиви и въздействащи във емоционално отношение, но през голяма част от времето е просто скучен и ме остави безразличен. Историята с две думи – главният герой Иса (изигран от режисьора на филма) и Бахар (Ебру Джейлан, която е съпруга на режисьора) са женени, но в брака им има сериозни проблеми и те решават да се разделят. Бахар заминава за друга част на Турция по работа, Иса остава в Истанбул и се опитва да осмисли загубата. В последната част от филма той отива да търси Бахар и да я убеди да се върне при него. Това е почти цялата история, която очевидно е била последната грижа на създателя на Климати. Далеч по-важно за него е било да предаде чувствата и настроенията на главните герои и да ни разкрие характерите им без много думи, разчитайки основно на визуална креативност и актьорски умения. Доколко е успял, е друг въпрос. Споменах вече, че за мен сцените се люшкаха между много въздействащи и силно скучновати, а героите до голяма степен останаха твърде неразвити и енигматични. Като си направих равносметката на излизане от салона, се оказа, че си нямам идея какво точно е искал да каже Нури Джейлан и каква е основната идея на филма. Просто виждаме избрани моменти от живота на едно семейство, чиято връзка е в криза, и това е. Някои от тези моменти са действително интересни, красиво заснети и въздействащи, но не се връзват особено един с друг и цялостното впечатление е за една безцелност. Визуално Климати е доста впечатляващ, особено ако ви допада споменатият в началото по-муден стил на снимане, но филмът далеч не е чак шедьовър в това отношение.Като цяло останах със смесени чувства поради споменатата неравномерност, както и прекалената дори за моя вкус съзерцателност. Ако сте фен на по-бавно темповите арт филми, има голяма вероятност да ви допадне, но ако не сте, определено стойте по-надалеч.