повтаряне с малки вариации на едни и същи действия на екрана и силно изразена роля на музиката за изграждане и поддържане на ритъма на творбата. Предполагам, че ако не сте гледали негов филм, това не звучи много обещаващо. Но кореецът е може би най-големият майстор в момента да разказва интересни истории, изгражда характери на героите и да въздейства на зрителя без думи. Тук отново сюжетът е съвсем прост, но оригинален – младо момиче е отгледано от малка от възрастен мъж, като двамата живеят на лодката, която осигурява прехраната на мъжа, който я дава под наем за риболовни излети. Момичето е красиво и немалко клиенти се опитват да флиртуват с него, но лъкът на стареца винаги ги поставя на мястото им. Един ден обаче тя за пръв път среща млад мъж, който събужда интереса й и се опитва по-сериозно да я убеди да напусне лодката, но естествено нещата се объркват заради ревността на възрастния лодкар. Лъкът e красив, лиричен и съзерцателен филм, който бавно и неусетно успява да докосне душата на зрителя. Въпреки доста странния сюжет и почти пълната липса на диалог, чувствата, изпитвани от героите са предадени чудесно, което е особено важно, защото това е основния фокус на творбата. Визуално Лъкът е на високо ниво, въпреки че цялото действие се развива на една неособено голяма лодка. Единственият недостатък е повтарянето на еднотипни сцени, с което е леко прекалено на моменти (но пък в други работеше чудесно). Като цяло филмът определено си струва, но поне според мен не успява да постигне силата на въздействие и омагьосващият ефект на шедьовъра на Ким Ки-дук Стик Номер 3. Въпреки това го препоръчвам горещо на търсещите едно по-различно кино изживяване зрители.
Оценка: 8.5/10