начин, а и в Догвил и Мандерлей показва на моменти отлично чувство за хумор. Така че за мен не беше чак такава изненада, че Големият шеф се оказа една брилянтна комедия. Сюжетът накратко – некадърният актьор Кристофър е нает да изиграе ролята на Големия шеф в софтуерна компания на преговори с цел продажба на фирмата. Всичко се предполага да приключи за минути, но нещата естествено се объркват, на нашия човек му се налага да играе ролята пред служителите на фирмата доста дълго време практически без подготовка и естествено следват куп абсурдни и забавни ситуации. Героите са един от друг по-ненормални и култови, а сюжетът е пълен с оригинални идеи и изненадващи обрати. Просто трябва да се види как изпълнителят на главната роля Йенс Албинус се изявява като некадърен актьор с мания за величие и е невероятно забавен през цялото време. Имаме и най-забавната секс-сцена, която някога съм гледал във филм. Големият шеф е пълен с гаври и закачки с какво ли не – дори Догма 95 не е пощадена. Но чистото забавление не е всичко в него – има си и няколко хубаво развити сериозни идеи плюс герои, които въпреки странностите си успяват да станат доста близки и симпатични на зрителя.
За мен лично е сериозен плюс, че тук Ларс фон Триер се е отказал от толкова любимата си клатеща се камера. Филмът си изглежда съвсем нормално, без залитания към изискванията на Догма 95 или търсене на излишен реализъм чрез снимане от рамо през цялото време и подобни неща, които биха били неподходящи в случая. Само монтажът е по-нетрадиционен, много рязък и насечен, но това не дразни, макар и да не видях особен смисъл от прилагането му по този начин.
Като цяло препоръчвам горещо Големият шеф. Изключително забавен филм, пълен с оригиналност и енергия.