Цялостното усещане на GoW II е коренно различно от предишната игра. Тук вече Крейтъс не е просто пионка на боговете – тяхното момче за мокри поръчки, а един (бивш) бог и в цялото му отношение към живота, вселената и всичко останало това си личи – той е по-арогантен, по-самоуверен, по-могъщ и по-жесток. Вътрешните проблеми свързани с демоните от миналото му които го преследваха очевидно са разрешени, липсва онази умора от съществуването която той изпитваше преди, а напротив – изпълнен е с огъня на отмъщението и не вярва, че последното трябва да се сервира студено, а напротив – горещо и с шуртяща кръв за предпочитане. Историята започва в град Родос където спартанската армия обсажда града и го завладява в негово име. Слизайки долу да помогне на армията си, Крейтъс се спречква с Зевс и в крайна сметка се озовава в царството на Хадес. Отново. В този момент в играта се включва Гая, която вярва, че богоубийството е нещо, в което ставаш добър с практика, и му предлага помощ, ако се съгласи да тръгне срещу Зевс, за да промени участта на поробените титани. Крейтъс приема предложението, на което не може да откаже, и избягва от владенията на Хадес. Защо направо не направят за него там един вход с въртяща се врата? Лишен от силите и могъществото си, той се отправя на пътешествие към трите мойри, за да промени съдбата си ...
99.3
Ако се чудиш какво означава горната цифра – не е оценката на играта по стобалната скала. Това е процента от хардуерния ресурс на добрия стар PS2, който играта използва. И то как. Графиката е малко по-добра от тази на първата игра, което автоматично я мята в графата as good as it gets. Интересно ми е дали програмистите, писали енджина, не са звезди от демо сцената на които им е казано – ми на ви пачка пари и пълна документация на Emotion Engine – творете. Моделите на враговете също са пипнати малко и са още по-детайлни. А самата игра може да поддържа изненадващо голямо количество от тях едновременно на екрана, без да се наблюдава дроп във фреймрейта.
Athena! You conspire against me… Произнесено с най-правилния дрезгав глас на Крейтъс. Звуците са отново перфектни, войс актингът е забележителен и Майкъл Кларк Дънкан озвучава Атлас. Саундтракът е дори още по-помитащ от този на единицата – отново се чуват познати теми, има някои нови парчета, като цяло някои от меланхоличните части от преди са заменени с надъхващи за кръв парчета.
Левъл дизайнът е епичен. Новите гледки, които ни поднасят дизайнерите, са невероятни – не мисля че има какво да повече да се каже – просто трябва да се види.
This is SPARTAAAAAAAA! – done right
Слава богу играта, за разлика от спартанския филм, не се оказа разочарование по отношение на количеството и качеството на екшъна вътре. Променени са някои дреболии по бойната система, които я пребалансират и са си точно на мястото, комботата, макар и редуцирани на брой спрямо първата част, са по-полезни, макар че на високите трудности отново се разчита на добрата стара максима – блок до дупка и къси удари. Новите довършителни удари, освен че изглеждат безумно готино, се появяват на почти всеки враг и в доста битки оцеляването е положено върху геймплейната механика, че си неуязвим, когато терориш някого в миниигричка. Имаш 3 допълнителни оръжия, всяко от които е добро допълнение към Blades Of Athena. Тук бройката на пъзелите, които се решават на принципа – трябва да избуташ X до Y, докато те млатят, и горко ти да не изпуснеш – са само два. Е, Рол откри и трети, но виж в съветите за детайли. Магиите са полезни, не са задължителни, но помагат – най-полезна според мен е Rage Of Chronos, защото зашеметява враговете. Jump&Run елементите са намалели като количество, но увеличени като качество. Крилете на Икар също служат за решение на някои пъзели и са много приятно допълнение към инвентара ти. Имаме и минигричка, подобна на Panzer Dragon Orta, в която управляваме Пегас. На няколко места се възползваме и от опцията на забавеното време. Добре говори за разработчиците, че всички тези заети от други игри елементи, са напаснати перфектно и се интегрират без проблем в геймплея. Пъзелите са демонични – не мога по друг начин да опиша трудността и гениалността им. Можеш с часове да мислиш над някой от тях и след това да се удариш по главата с контролера, колко е просто и очевидно решението. Rage Of The Titans – заместителят на Rage Of The Gods – е малко по слабичка, но може да се използва много по-често. 
Alma fight – done right Един от малкото недостатъци на Ninja Gaiden беше първата битка с Алма – е, тук от Сони показаха как трябва да прави подобно нещо, но да не спойля. Като цяло имаме между 5 и 15 боса (зависи от дефиницията за бос, щото Тезей си е лесен на всяка трудност), всеки от които е доста интересен, а един-два – дори и трудни.
Екстри
7 степенен Challenge Of The Titans – който е няколко пъти по-лесен от предишния Challenge Of The Gods. И имаш опцията да се записваш между предизвикателствата.
Арената – не съм я отключил още – но се очертава интересна. Принципно имаш възможността да наблъскаш всякакви гадини и да ги млатиш. При 100-200 от най кекавите предполагам се получава творческа интерпретация на комедията "Волен Сидеров в Шекер Махала с моторен трион".
Cheat me baby one more timeНа всяка трудност има 7 урни, които могат да се съберат. След това при нова игра на същата трудност можеш да включваш и изключваш няколко чийта. Като цяло възможността за преиграване на играта е доста по-висока от преди.
Съвети:
– Научи се да използваш златното руно. Прави те практически безсмъртен, а и като връща демиджа, удря здраво.
– Rage Of Chronos е безценна за пъзелите с бутане на разни неща по наклон.
– Има едно място, което може да е много объркващо – трябва да свалиш една кука и да се захванеш на нея за да се качиш на горния етаж – през цялото време те стрелят импове. Това не е един от ТЕЗИ пъзели – просто се качи горе по стената и убий 2-те гнезда, които ги създават.
Перфектната игра.
Оценка: 10/10
P.S. R.I.P PS2 – thou shalt not be forgotten