Звездна вълна се надига е книга, която лично за мен носи усещане за носталгия по едно отминало време. Време, в което аз бях доста по-наивен и необременен с големи очаквания по отношение на стила, развитието на героите и т.н. Период, в който поредицата Избрана Световна Фантастика на Бард беше пълна със качествени заглавия. Но бих казал, че творбата на Брин издържа проверката на времето и сега, като я препрочетох, установих, че все още ми допада.
Действието в романа се развива няколкостотин години напред в бъдещето. Хората откриват, че съвсем не са сами във Вселената – съществува огромна галактическа цивилизация, състояща се от хиляди разумни раси. Почти всички от тях се отнасят към хората с пренебрежение, а някои и с открита враждебност. Причината за това е фактът, че всеки разумен вид в света, създаден от Брин, е получил разума си чрез дълъг процес на генно модифициране и обучение, известен като ъплифт. Хората са един вид сираци – нямат раса патрон, която да ги е ъплифтирала, и им е страшно трудно да се приспособят към порядките в галактическото общество. Нещата отиват от зле към катастрофално зле, когато кораб с предимно делфински екипаж открива тайна, от която се интересуват всички раси и най-вече войнствените такива, които няма да се спрат пред нищо, за да я получат.
Книгата наистина впечатлява със добре изградената си вселена и видовете, които я населяват. Въпросните са адски разнообразни – войнствените насекомоподобни садисти Танду, изградените от отделни пръстени джофури, ъплифтираните делфини и шимпанзета и какво ли още не. Мирогледът на другите раси е толкова различен, че дори няколкостотин години след контакта с тях, хората все още трудно ги разбират. Дори и стандартните галактически езици са сковани и чужди за хората, с нетърпяща изключения граматика и недопускащи двусмислици, един детайл, който поне на мен много ми допада. Цялата галактическа цивилизация се опира на опита на предците, натрупван в продължение на милиард години в Библиотеката и хората и техните подчинени раси са сред малцината, които дръзват даже да изразят идеята, че Библиотеката не е единственото средство за решаване на проблеми и понякога е добре да се опита нещо ново. Всичко бива контролирано от древни закони и всесилните галактически институти – и то на принципа на колективната отговорност – ако група хора сгазят лука много, смята се за съвсем нормално целият човешки вид да пати заради тях. Особено силно е застъпена екологичната тема – при всичките си недостатъци и дрязги помежду си, галактяните са съвсем единни, когато стане дума за наказание на някой вид, неспазващ суровите закони за защита на природата. Сюжетът се състои предимно от опитите на екипажа на земния кораб да надхитри армиите, които го преследват и се бият помежду си за правото да заловят ценната плячка. Не е нещо особено велико, но бих казал, че е над средното ниво. Лошото е, че оригиналните номера, които хората и делфините прилагат срещу преследвачите си понякога са доста плоски, а галактяните действат малко прекалено схематично. Но интригите между враждуващите флоти и борбата за власт сред екипажа на "Стрийкър" са достатъчно интересни и книгата се чете доволно бързо. По-голям проблем е фактът, че тя е всъщност част от поредица от шест тома и след края й остава доста неприятното чувство, че най-интересното тепърва предстои.
Героите са прилични, особено като за твърда научна фантастика. Интересното е, че доста от човешките персонажи са някак плоски и леко скучни, докато делфините и извънземните са по-живи и завладяващи образи. Особено делфините, които си имат и първичен поетичен начин на говорене, създават впечатлението, че ако все пак някога в бъдещето станат разумен вид, ще се държат точно по този начин.
Ако ви се е причела твърда научна фантастика с оригинален и жив свят, битки, интриги, разкриване на древни тайни, подправени с щипка мистицизъм и всичко това издържано в един никак нелош стил (макар че преводът е на по-ниско от обичайното за фантастиките на Бард ниво), Звездна вълна се надига е вашата книга. Ако не ми вярвате –наградена е с Хюго и Небюла и то по време, в което такива награди не са се давали на книжки като Хари Потър.
Една от най-силните страни на книгата е именно възможността да надникнем в света на делфините. Съвсем различните им въприятия и неограничените им от обичайната двуизмерна (напред-назад, ляво-дясно) представа за пространството сетива създават прекрасна гледна точка. Да, наистина разсъжденията им са доста сходни с човешките, но мисля, че целта на автора не е била да изгражда коренно различен начин на мислене. По-скоро е искал да ни покаже същия свят, но видян от една различна гледна точка, обусловена от чисто физиологически различия. Посланието на романа е ясно – не сме сами, има и други живи същества, чийто живот и бъдеще е не по-малко ценен от нашия. Мисля си обаче, че то не трябва да се възприема само по обичайния морализаторски и изтъркан до болка (ако и оправдано) начин. Чуждият живот трябва да се уважава и пази не заради някакво натрапчиво чувство за вина, а защото той предлага нови гледни точки и коренно различни усещания. Защото делфините се наслаждават на скоростните си разходки из океанските дълбини, също както ние на излетите в планината и се опиват от подводния секс, както ние от този в затъмнената стая. Защото в естественото разнообразие се крие красотата на света. Езикът, чрез който китоообразните общуват – плод на авторовото въображение, наречен тринар – е прекрасна идея, а делфините със своята свръхчувствителност към звука и сонарно общуване се изявяват като чудесни космически поети. Тази визия за хармонично бъдещо съжителство между хора, шимпанзета и делфини на мен много ми допадна и изобщо силно се надявам едно подобно наистина разумно и "хуманно" мислене да измести сегашното ни, което за съжаление никак не е такова.