Hana Yori Dango
Автор: Амелия
Shoujo. Асоциативно при споменаването на тази дума в главата ми нахлуват мисли за обезцицени главни героини с постоянен ПМС, мъже с телосложение и поведение на закачалки и някакви заплашителни купища гейове, крос-дресъри, или гейове – крос-дресъри. Плюс розово. Чудовищно, ужасяващо, мозъкоубийствено, бонбонено розово.
Поне ТОВА съм свикнала да виждам, когато в някой мазохистичен пристъп си причиня поредния правен за жени аниме-продукт (алегорията с дамска превръзка е нарочна). Може би затова, когато започнах да гледам Hana Yori Dango, останах едва ли не изумена от видяното. Можело значи да има и хубави shoujo-та!!! @_@
Друга приятна изненада за мен беше и рядко срещаното ми единодушие с масовата азиатска публика по отношение на качеството на сериала. Очевидно (и за мое щастие), монголоидните ми отаку-събратя и посестрими са го харесали до степен, която да оправдае заснемането на лайв-екшъни в Япония и Тайван и пълнометражен игрален филм в Япония. Ще се опитам да кажа по някоя дума за всеки един от тези продукти – къде от личен опит, къде посредством безобразно плагиатстване от разнообразните интернет източници. А ако някой знае как мога да туря ръчици на игралния филм и тайванския сериал, нека ми прати хабер. Ще съм му много задължена!
Манга, аниме и лайв екшъни – история и история:
Първоизточникът на истерията е 36-томната манга Hana Yori Dango (Boys Over Flowers), която стартира през 1992 година, издавана от Shueisha. Тя бързо набира популярност и осигурява работа на авторката си, Yoko Kamio за още близо дузина годинки.
През 95-та е заснет първият и единствен (засега) игрален филм. Главните мъжка и женска роля са поети от Shosuke Tanihara (играл в какво ли не, аз лично го помня от Gokusen 2) и Uchida Yuki.
Едноименното аниме се завърта по телевизионните екрани през 96-та и 97-ма година и, обяснимо, си има свой собствен завършек, доста различен от този на мангата, която продължава да излиза дълго след това. През 97-ма се появява и пълнометражен аниме филм (филмче по-скоро, предвид 30-минутната му продължителност) – алтернативна история с героите от сериала.
Първата игрална серийна адаптация на мангата, носеща доста различното заглавие Meteor Garden, е пусната в ефир през 2001-ва година в Тайван. Началният сезон (27 епизода) пожънва огромен успех в югоизточна Азия, а в Китай бива забранен от страх, че насажда междукласова омраза. Четиримата актьори, които изпълняват главните мъжки роли, дори заформят бой-група (F4), с която издават няколко албума за Sony (!). През 2002 се появяват продълженията Meteor Rain и Meteor Garden II, които се отдалечават от мангата и, според свидетелства на потърпевши, се влошават чувствително.
И така стигаме НАЙ-СЕТНЕ до последните 3 години (2005-2007), през които излизат двата сезона на японския игрален Hana Yori Dango, поставили началото на прясната ми нездравословна обсесия по "джей-дорамите" и подтикнали ме да напиша тази статия, припомняйки ми мангата и анимето, които сами по себе си ме вманиачиха доволно някога. С ръка на сърцето казвам, това сериалче е толкова безобразно добро, че в продължение на няколко месеца бях приведена в състояние на олигавено и изцъклено очакване на излизащия в петък "суров" епизод и последващо мощно набиране на рифреш-а в сайта на събърите, които пускаха превода на следващия ден. Това за втория сезон, де. Когато се зарибих, първият вече беше излязъл целият и аз го изгледах на едно сядане пред компютъра, правейки кратки паузи само колкото да повия от възторг на тоя и оня по ICQ. Причините за тази бурна радост се кореняха не само в разкошния актьорски подбор, за който ще спомена по-късно при персонажите, ами и в темпото на самото действие, в което за разлика от мангата липсваше каквато и да е досадна разводненост. Просто нямаше НИЩО излишно – 9 епизода изкристализирал кеф. За съжаление в последващите 11 серии (втори сезон) набраната инерция се позагуби, но пак се намираха епизоди, които да компенсират. И разбира се, имаше го и брилянтният завършек – доста различен от този на мангата и много, много по-удовлетворителен.
Но за какво, значи, е целият писък?
Фабулата не блести с взимаща дъха оригиналност – просто поредният преразказ на Пепеляшка – но това е без значение, тъй като са налучкани точните дози романтика и драмЪ. Всъщност, ако бях писала това ревю преди време, щях даже да изпротестирам срещу клишето (знаете, че ми е личният лайт-мотив). Сега вече от собствен опит ми е ясно, че любовта си е шаблонна работа (или поне няма как да си новатор в нея, защото вече всичко е правено), но това по никакъв начин не отрича достойнствата й. Повярвайте ми, ТАЗИ конкретно любовна история ще ви заинтригува!
Во кратце сюжетът е следният: Главната героиня Makino Tsukushi, единствената бедна ученичка в елитната Eitoku Academy, се опитва кротко да изживурка оставащите й две години до дипломирането. Мечтите й за спокойно незабележимо съществуване обаче биват разбити, когато по едно (не)щастно стечение на обстоятелствата й се налага да се конфронтира с четиримата най-популярни, богати и опасни ученици в Eitoku. Оттам насетне почва стандартният чертеж на разнообразни любовни геометрични фигури и усилено заформяне на завръзки, катарзиси и развръзки. И все пак, въпреки сравнителната си предсказуемост, действието ме държа в напрежение до последния 51-ви епизод на анимето (с което се запознах най-напред), който макар и чийзи, ми даде точно това, от което имах нужда.
Мангата и лайвовете са още от същото. Продължавам да се изумявам, че това така и не можа да ми писне, макар че го гледах повторено в толкова различни форми. Наистина, има известна разлика в подредбата на историите, някои неща са налични в мангата, но за сметка на това пък липсват в анимето и/или сериала. И vice versa. Тук-таме се среща и по някоя друга промяна в общите действия. Но като цяло съвпадението е почти 1:1. Кое тогава прави това заглавие толкова привлекателно, при това не само за романтично настроените девойки, а и за мъжете (да, именно, мъжете)? Отговорът е прост и еднодумен:
Персонажите:
Рядкост са аниме-човечетата, които са ме карали да се вживявам до такава степен в съдбините им. Не че имах избор в случая – главните герои до един са такива симпатяги, че просто е НЕВЪЗМОЖНО да останеш безразличен към тях. Докато гледах анимето, четях мангата и поглъщах поредната порция от игралния сериал, пък и доста след това, просто живеех с тези хора – радвах се с тях, ядосвах им се, искаше ми се да вляза в мангата, за да запозная болезнено някои лица с гледната си точка и т.н., и т.н. Изобщо, както биха казали българите – филмирала се бях. С всичка сила. Това затихна с времето, но ми остана онова мило, топло чувство, когато си припомня нещичко от сериалите, съпроводено с лека тъга, че всичко е само наужким. А толкова ми се иска сладурите да съществуват наистина и да са част от живота ми!
Броят на героите е доста голям, така че тук ще се огранича само до по-основните. Започвам, разбира се, с техни величества F4 (това си е чиста проба полова дискриминация, но какво да се прави):
F4 – Doumiouji Tsukasa, Hanazawa Rui, Nishikado Soujiro и Mimasaka Akira
Tsukasa... Личният ми фаворит сред всичките и безапелационен лидер на групата, а и на цялото Eitoku, в което родителите му щедро изливат кинти. Най-богатият, най-агресивният, най-импулсивният, най-глупавият, най-арогантният, най-тираничният и най-най-най-трогателният от четворката. Щеше да е прекрасен префинен сноб, ако не беше такъв простак. Просто сугой! Един от най-любимите ми любимци! Преди да се влюби до умопомрачение в Makino, той е основният й инквизитор в училище както директно, така и косвено – все пак щом Doumiouji мрази някого, значи и останалите ТРЯБВА да го мразят. Човек би решил, че ако Doumiouji се влюби, проблемите на щастливката са решени завинаги. За съжаление Makino няма този късмет – егоистичната любов на Tsukasa към нея е толкова покъртително силна, че това й докарва далеч по-животозастрашаващи ситуации, отколкото когато двамата са в състояние на война. Злата майка на нашичкия, както и редиците потомствени-садистки-с-разнообразни-мотиви, щъкащи наоколо, по никакъв начин не облекчават положението...
Ролята му в сериала се изпълнява от небезизвестния Matsumoto Jun (или MatsuJun на пубертетско-японски, знаете какви маниаци на тема абревиатури са тези хора), който освен като актьор се изживява и като един от певачите в супер успешната бой-формация Arashi (техни са откриващите теми на игралния сериал). В началото въпросният ми грознееше, но впоследствие му свикнах, още повече, че той толкова перфектно си изпълни ролята, че чак ме стресна. Разкошен! И досега се хиля като се присетя за доволната му физиономия, когато Makino направи нещо, което той одобрява. След Hana Yori Dango го гледах и в Gokusen, където също беше много добър. Освен това има много правилен глас – точно ТАКА трябва да звучи Tsukasa!
Rui – той е първият, с когото Makino се сближава. Един такъв кротък и самовглъбен – в общи линии пълната противоположност на Tsukasa. Той рядко споделя женкарските мероприятия на Nishikado и Akira, или пък поредните силови изцепки на Tsukasa и предпочита да търси усамотение, свирейки на цигулка в градината или четейки книга на едно скрито стълбище в училището (където пък го налазва Makino – изобщо, няма спасение). В мангата и анимето е бая инертен. В сериала са му сложили малко повече гръбнак и така резултатът е доста приятен.
Актьорът, на когото е дадена ролята, се нарича Oguri Shin и макар и млад вече има впечатляваща филмография зад гърба си (Azumi 1 и 2, GTO, Gokusen, Densha Otoko и др.). Единствената ми критика към него е, че прекалено много се усмихваше – иначе много му тичка мълчаливият, мистериозен имидж. Пък и е хубавец момчето...
Nishikado – наследник на най-известното училище по чаена церемония в страната (това явно е голяма работа), той не е толкова богат, колкото Tsukasa, чието семейство притежава половината свят, но пък за сметка на това си има компенсиращи качества – примерно изглежда просто неприлично добре и знае как да се държи с една дама. Той е най-големият плейбой от всичките (минимална честота – гадже/ден) и в общи линии в повечето случаи човек може да го намери по скъпо струващите заведения в компанията на поне една скъпо струваща жена. В анимето от него не се вижда кой знае какво. За сметка на това в мангата и игралния сериал образът му е по-развит, което включва и някои трогателни разкрития от миналото му. Играе го младата надежда Matsuda Shota (син на легендата Matsuda Yusaki) и, бога ми, пасва си просто безобразно добре! Ей така трябва да изглежда един уважаващ себе си изтребител на женски сърца! Допълнителен бонус е това, че тук Nishikado има по-нисък толеранс към издевателствата на Tsukasa и затова доста често го конфронтира – я с кисела гримаса и злъчна реплика, я с тупаник...
Akira – другият запален ценител на женските прелести в Dango-то. Е, наистина не сменя партньорките всеки ден като Nishikado, но за сметка на това пък неговите обекти на интерес са, кхъм, по-богати откъм годинки и жизнен опит (затова и от време на време му се налага да се разправя с някой вбесен сателит на половинката). Не помня с какъв бизнес се занимаваше семейството му в мангата и анимето, но в игралния сериал съвсем определено оглавяват местната мафия. И така се оказва, че най-разумният Akira е всъщност и най-опасният. Като се изключи тази подробност, той иначе е истинска душица и често се навира между шамарите в опитите си да успокои скандалите между останалите трима. Любовта му към по-зрелите жени също си има обяснение, но ще ви оставя сами да си видите. В ролята е Abe Tsuyoshi – един много чаровен кривонос актьор. Успя да направи така, че да заобичам Акира наравно с останалите, може би защото тук му бяха обърнали повече внимание. В мангата и анимето е по-скоро статист.
Makino Tsukushi
Край. Описах си любимците и не ща повече! :)
Шегувам се – Makino също много я обичам, ако и да ми се приисква да я убия по особено жесток начин в някои моменти. Вече ви споменах за социалния й бекграунд, остана да ви осветля чий го дири в скъпо-струващото Eitoku. Причината е прозаична – мама и тати са я пратили там, за да си намери богат мъж. Всъщност, поради shoujo-естеството на Hana Yori Dango, действието се развива в една Makino-центрична вселена и абсолютно всички събития са свързани с нея по някакъв начин. Хубавото е, че в случая девойката си заслужава вниманието – все пак тя е жената, която Doumiouji е одобрил. Не се предава лесно и колкото повече я тъпчеш, толкова повече съпротива оказва. А стоицизъм й трябва – тя е единственият сериозен работяга в семейството си и всички разчитат на нея. Добавете към това неприятностите в училище, Tsukasa, злосторната му майка и редицата психопатски набези, които постоянно я сполетяват, и няма как да не ви стане жал за нещастното изтормозено същество. Като се изключи донякъде симпатичното й изглупяване поради прекомерна гордост и изнервящата, типично женска липса на ориентация в собствените емоции, мацката иначе е голяма душа.
В сериала, ролята й е поета от Inoue Mao – японката с най-сладката усмивка на Земята. Не съм гледала другите й участия, но за това конкретно получава наградата за най-добра актриса на 47th Television Drama Academy Awards (MatsuJun пък отнася най-добрата мъжка съпортинг роля). Мисля, че този факт говори достатъчно сам по себе си.
Doumiouji Kaede и Doumiouji Tsubaki
Първата е всъщност основният източник на неприятности за младата двойка. Това е властната и безскрупулна шефка на Doumiouji корпорейшън, която прави всичко по силите си да не позволи бъдещият наследник на огромния бизнес конгломерат да се вземе с някаква плебейка. Изключително проклета и изобретателна твар!
Втората е голямата сестра на Tsukasa, която вече е изпитала на собствен гръб майчините си похвати и иска да помогне на малкото си братче в борбата срещу тиранката. Тя харесва Makino и има няколко критични намеси в нейна защита. Двете актриси, които са наети за ролите са съответно Kaga Mariko и Matsushima Nanako (позната ми от GTO). Нямат грешка!
Matsuoka Yuki
Най-добрата приятелка на Tsukushi, което ще рече две неща – опора в живота и още едно слабо място за атака от страна на онази човекоядна родителка. В общи линии е мило създание, много по-наясно със себе си отколкото Makino. За нейните романтични увлечения няма да ви разказвам, защото не искам да спойлна изненадата. В сериала е представена от Nishihara Aki, която в началото не ме грабна особено, но към края се разхубави значително.
Todou Shizuka
Тя е дългогодишното романтично увлечение на Rui, което споменавам тук главно заради ефекта, който има върху него и върху Makino. Богата и красива колкото си искате, тя зарязва фамилното име и се посвещава на адвокатската кариера, като така се превръща в модел за подражание на Tsukushi. Иначе се появява сравнително рядко и е от силно положителните персонажи. Ролята й е поверена на Sada Mayumi – актриса, певица и модел и мисля, че тя единствената от всичките по-главни герои не се справи блестящо. И ме плашеше, като се усмихне...
Nishida и Okami-san
Тези двамата са само загатнати в мангата, но в игралния сериал им е отделено доста повече екранно време.
Nishida е дясната ръка на майката на Tsukasa, което ще рече че през него минават всичките гадости, които тя прави. David Ito е много впечатляващ в тази роля, както се и очаква от човек с неговия опит – списъкът на продукциите, в които участва, е доста респектиращ.
Okami-san е работодателката на Yuki и Tsukushi. Така и не намерих информация за актрисата, която я пресъздава, което е жалко, като се има предвид колко добре го прави. Okami-san с нейното "Един път се влюбих в един мъж..." беше поредната причина да заобичам толкова сериала. Поучителните й разкази за любовните й премеждия са много забавни.
Арт и музика:
Анимето и мангата имат доста специфичен арт, който по някакви непонятни за мен причини, повечето хора намират за грозен. Олд-скуул е, но това е само в плюс. Освен това има специфичен характер и цвят, постигнат с акварел – изобщо не прилича на стандартните опротивели ми конвейерни shoujo бози. Още един плюс.
Музиката на анимето се състои от приятни и често доста въздействащи разностилови композиции – джаз, рокче, пиано- и симфонични инструментали, плюс вездесъщия джей-поп, който тук дори става за слушане. Сериалът също има хубава музика – включително популярните изпълнения на Arashi – Wish (OP в първи сезон) и Love So Sweet (OP във втори сезон), както и Flavour of Life на Utada Hikaru и Planetarium на Otsuka Ai, които са сложени като инсърт песни в двата сезона.
В заключение:
След кратък размисъл реших да пропусна обичайната финална агитация тук. Така или иначе, ако всичкото, което изписах, още не ви е убедило да гледате Hana Yori Dango, някое друго възторжено излияние в повече няма да ви промени намеренията. Затова вместо финал просто ще сложа и без това достатъчно красноречивите си оценки:
Манга – 9/10
Аниме – 9/10
Първи сезон (на японския сериал) – 10/10
Втори сезон – 9/10
Използвани са материали от следните сайтове:
http://wiki.d-addicts.com/Hana_Yori_Dango
http://niko-niko.net/hana/
http://www.animenewsnetwork.com/