Сюжетът накратко – Кейт Бланшет е в ролята на Шеба Харт, нова учителка по рисуване в лондонско училище от ниска класа. Там тя се среща с героинята на Джуди Денч, Барбара, която е възрастна учителка по история, известна със своята стриктност. Двете бързо стават приятелки, а Барбара скоро започва да изпитва и нещо повече. Да, правилно се досещате, тя е лесбийка и отчаяно си търси партньорка в живота, доста трудна задача с оглед на напредналата й възраст и неособено дружелюбен нрав, а и все пак Шеба е омъжена и няма признаци да показва интерес към собствения си пол. Един ден Барбара случайно вижда как Шеба прави секс с един от учениците, който е само на 15 години – нещо, което в Англия води до затвор – и решава да използва случая, за да се сближи още повече с нея и да постигне така жадуваната си цел, без обаче да прибягва до изнудване в чист вид. Планът й е доста по-дългосрочен и сложен. Това е по сюжета, нито е особено оригинален, нито изненадващ или особено вълнуващ сам по себе си. Но пък има две важни предимства – първо, липсват значими сюжетни дупки и се развива по един естествен и логичен начин, и второ, построен е така, че да подпомага максимално основната цел на филма – изграждането и развитието на характерите на двете главни героини. По този показател Записки по един скандал е на изключително високо ниво. Комбинацията от добре построения сюжет, чудесно написания диалог, умелата режисура на Ричард Еър и страхотните актриси в главните роли води до това, че двете основни героини са сред най-интересните и добре изградени образи, на които съм попадал от много време насам. Те се открояват особено силно на фона на безобразните ходещи клишета, минаващи за герои в 90% от филмите, които въртят по кината напоследък. Разбира се, подобно постижение е невъзможно без да имаме отлична актьорска игра и тя определено е налице в случая. Джуди Денч прави поредната си много силна роля и има изключително екранно присъствие. Нейната героиня изпълнява ролята на разказвач във филма и коментарите й изобилстват от черен хумор и злъчен сарказъм. От друга страна обаче те до голяма степен разкриват и сериозните личностни проблеми, които измъчват Барбара, както и изключителната й арогантност. Нейните копнежи към Шеба далеч не са само сексуални. Може би дори по-важно за нея е да има близък човек и да се измъкне от капана на самотата, в който е попаднала. Въобще Барбара е много сложен и интересен персонаж, към който едновременно можем да изпитваме жалост и да се ужасяваме от методите, които използва за постигане на целите си, и от нейните крайни егоизъм и самовлюбеност.
В почти всеки друг филм изпълнението на Джуди Денч щеше да е неговото основно достойнство. Но не и тук, просто защото е засенчена от една изумителна Кейт Бланшет. Още от първата секунда, в която се появява на екран, тя толкова добре се вписва в образа, че зрителят забравя тотално, че това е само роля. Всеки жест, всяко изражение на лицето й са точно на място и безкрайно убедителни. Още в първите
няколко минути в кадър, почти без реплики, само с изражението на лицето си и езика на тялото, тя успява да изгради основата на образа, който пресъздава, и да го направи реален за зрителя. Просто трябва да се види как преминава през най-различни емоционални състояния в течение на филма и всяко от тях изглежда истинско и е предадено безпогрешно. Само с един дребен жест и една лека промяна в изражението на лицето си тя разкрива повече за героинята си, отколкото повечето актриси биха постигнали с петминутен драматичен монолог. Шеба Харт според сценария не е толкова интересен и добре развит персонаж, колкото Барбара, но изпълнението на Бланшет й дава изключителна дълбочина и жизненост и тя остава по-запомнящата се от двете героини. Шеба е разкъсвана между чувството си на дълг към семейството си и копнежът да живее живота си по свои правила, да взима всички удоволствия от него, дори и когато за целта трябва да рискува. След като толкова години е била примерна майка и съпруга, в нея се е появило разбираемото чувство, че й се полага нещо повече, което води до податливостта на ухажването на нейния ученик. Силният вътрешен конфликт и противоречията, бушуващи в душата на Шеба, нейната мъчителна нерешителност и колебливост, са пресъздадени перфектно от Бланшет. За мен това е без преувеличение едно епохално актьорско изпълнение.Бил Най е в поддържаща роля като съпруга на Шеба и също се справя на ниво, макар сценарият да не му дава кой знае колко голяма възможност за изява. Андрю Симпсън пък е изненадващо убедителен в ролята на ученика, заради когото става целият скандал. Единственият проблем при актьорите е изпълняващият ролята на директора на училището, който определено преиграва. Но това е дребен недостатък, защото неговото екранно време е минимално.
Визуално на пръв поглед Записки по един скандал не впечатлява особено. След известно време обаче започнах да забелязвам колко прецизна е работата с камерата, умелия монтаж и най-вече колко често успява да се постигне максимално въздействие върху зрителя с чисто визуални средства (плюс музика, но за това по-подробно след малко). Разбира се, когато имаш на разположение две толкова добри актриси във върхова форма, често думите са ненужни за предаване на търсеното послание, ала в случая умелата режисура и операторска работа ги подпомага по един ненатрапчив, но ключов за въздействието на творбата начин. Много ми хареса как на няколко пъти в сцени с минимална дължина беше постигнат максимален ефект почти без думи, използвайки комбинация от умел монтаж, музика и актьорски талант – нещо, за съжаление доста рядко срещано напоследък в сериозните драми, където твърде много режисьори смятат, че трябва да се говори през цялото време и всичко да се обяснява в детайли.