Кървав диамант
Режисьор: Едуард Зуик
В ролите: Леонардо Ди Каприо, Джимон Хонсу, Дженифър Конъли
Автор: Демандред
Винаги съм се отнасял много недоверчиво към склонността на холивудските режисьори и сценаристи да просвещават света по политически, морални, религиозни и други спорни въпроси. Резултатът почти винаги е досадно едностранчив или елементаризиращ сложния проблем. Това важи в пълна степен дори и да съм напълно съгласен с тезата, изложена от филма. Само добрите намерения не са достатъчни, далеч по-важна е качествената реализация. С други думи, слаб филм, който е на тема колко лошо нещо е дискриминацията на жените, да речем, си остава слаб, въпреки че съм съгласен с тезата, която защитава.
С оглед на горното, бях малко притеснен, като отидох на прожекцията на Кървав Диамант, защото от предварителната информация изглеждаше вероятно това да е точно такъв тип творба. Притесненията ми се увеличиха, след като в началото беше показана конференция, на която се разискваше колко лошо нещо била търговията с диаманти, които са използвани за финансиране на военни конфликти. За щастие обаче през по-голямата част от времетраенето морализаторстването и просвещаването на масите от холивудски тип е сведено до поносим минимум и фокусът е основно върху съдбите на героите и чисто човешката драма. Освен това имаше достатъчно здрав екшън, за да бъдат простени няколко досадни изхвърляния в послания.
За какво все пак става въпрос в Кървав Диамант – действието се развива в Сиера Леоне през 1999 г. В страната бушува жестока гражданска война, в която и правителството, и бунтовниците използват приходите от богатите диамантени залежи в страната, за да закупуват оръжие и да правят конфликта още по-кървав. Соломон Ванди е местен жител, който бива пленен от бунтовниците и принуден да работи в диамантените мини. Той успява да открие изключително едър и ценен диамант и дори да го скрие от пазачите. Точно тогава пък бунтовническият лагер е нападнат от правителствените войски, които побеждават, залавят всички наред и ги пращат в затвор в столицата. Там Соломон се среща с героя на Ди Каприо, Дани Арчър, контрабандист, пренасящ диаманти, купени от бунтовниците в Сиера Леоне, в съседната Либерия, за да могат те да бъдат продадени после легално на световните пазари. В началото на филма обаче той се забърква в неприятности, попада за кратко в затвора, където се среща със Соломон Ванди и случайно научава за скрития диамант. Оттам нататък сюжетът е предвидим, но достатъчно добре развит, за да поддържа интереса на зрителя до края.
Едно от основните достойнства на филма е визията. Красиви панорамни природни гледки, редувани с такива, показващи мизерия и жестокости, които са заснети умело и въздействащо, без да се стига до краен натурализъм. В екшън сцените е намерен идеалният баланс между по-хаотичния и рязък начин на снимане и монтаж, целящ да ни потопи по-пълно в действието, и това все пак да виждаме достатъчно добре какво става. Въобще екшънът като цяло е на много високо ниво – отлично заснет, интересен и дори имащ отношение към сюжета и идеята, а не просто да става патаклама.
Основният плюс обаче е актьорската игра. Ди Каприо за пореден път доказва, че пренебрежението, с което се отнасят немалко зрители и критици към него, е незаслужено. Колкото и странно да звучи за някои, фактът, че е идол на тийнеджърките, играл е в Титаник и продължава да има толкова младежко 
излъчване, далеч не означава, че е слаб актьор. Точно обратното, за мен той е най-талантливият сред големите звезди на Холивуд в момента. Заслужава уважение за това, че продължава да приема трудни и рискови роли и да се раздава докрай, въпреки че спокойно можеше да взима същите и дори по-големи хонорари, просто използвайки красивия си външен вид и известността след Титаник, без да рискува и да си дава много зор. Тук за пореден път той пресъздава на екран многостранчив, интересен и убедителен герой. Впечатляващо е как със своето ангелско лице Ди Каприо успява да изглежда заплашителен, агресивен и доминиращ, когато това е нужно. Дори докарва приличен южноафрикански акцент, доколкото мога да съдя аз (което не е много, защото познанията ми в областта се изчерпва с коментаторите по един спортен канал от тази страна, който го даваха по кабеларките преди години :р). Джимон Хонсу в другата главна роля се представя много добре и успява да не преиграва в нито един момент, въпреки че сценарият му предлага немалко възможности за това. Поддържащите актьори също са на ниво, особено този, който е в ролята на сина на Соломон. Единственото разочарование е Дженифър Конъли в ролята на идеалистична журналистка. Представянето й само по себе си е нелошо, но както знаем от филми като Красив ум, тя е способна на много повече. Може би това се дължи и на факта, че героинята й е досадно едностранчиво клише по сценарий.
Въпреки не особено оригиналния сценарий и малко прекалената мелодраматичност на моменти, Кървав Диамант успява да въздейства доста силно върху емоциите на зрителя, дори и той да е циник като мен. Една от основните причини за това е, че тук са показани проблемите в Африка с цялата им жестокост и грозота – избиването и осакатяването на хиляди хора в гражданските войни, промиването на мозъци на децата, за да станат войници без капка милост, мизерията, корупцията, ключовата роля на западните компании и държави за задълбочаването на тези проблеми.
Но както често става, последните 5-10 минути успяха да развалят до голяма степен положителното ми впечатление. След като през целия филм ясно, но сравнително ненатрапчиво, особено по Холивудските стандарти, е показано основното послание на творбата, а именно до колко злини води покупката от западняците на диаманти без сертификат за произход, идващи от страни с гражданска война, това трябваше да бъде набито с чук в последните минути в главата на зрителя. Имаме не само конференция, на която приеха договор, забраняващ търговията с такива диаманти, но и реч на някакъв политик колко лошо нещо е това, плюс най-голямата простотия – надпис накрая "не купувайте диаманти, ако нямат сертификат за произход, гарантиращ, че не са "кървави". За мен лично това беше абсолютно ненужно и обидно за зрителите. Дори и на средностатистическия американски дебил трябва да му е станало ясно, че това е посланието на филма, без да има нужда от надписа. Да не говорим и колко излишна и изсмукана от пръстите е развръзката на сюжетната линия на Соломон Ванди в края.
Въпреки тези проблеми обаче Кървав Диамант си заслужава гледането, по възможност на голям екран.
Оценка: 7.5/10