Jungle wa itsumo Hale, nochi Guu
(Анимето с Нула Клишета в Него)

РечевЪ превземкЪ – Амелия
Удожествено УфУрмление – АлДим

     Реших да направя тази статия различна от онова, на което сте свикнали дотук, най-малкото защото Гуу е толкова уникално и оригинално, че би било кощунство да го завра в стандартния формат, в който си пишем аниме ревютата. Ако все пак ви изтрябва някаква фактическа информация (не че за това заглавие може да се систематизира кой знае какво от тоя характер), можете да я намерите тук.

     Така че сега ще си спестя описанието на историята. Няма да ви разказвам за персонажите. Ако спомена визията и музиката, то ще е между другото.
     Просто ще си отпусна душицата и ще почна да изливам бруталната си фенгърловщинка без каквито и да е ограничения. Пък каквото сабя покаже. А вие се съсредоточете върху анимираното гиф-че горе.

     The jungle was always nice, then came Guu...
     И изяде космите на гърдите на старейшината Чоро...

     В смисъл, наистина.
     Както наистина изяде пилето в началото, после Харе, после половината джунгла, после суицидно-настроената маниачка, после пак Харе...
     Както преди това беше изяла наклонената кула в Пиза и Тадж Махал...

     Сигурно ще попитате коя е Гуу? Какво е Гуу? Защо е Гуу?
     Така и не става ясно, пък и да си кажем правичката – на кого му пука?
     За едни тя е най-обикновено малко сладко момиченце, за други – най-големият им кошмар. За Харе е най-животосъкратяващата неприятност в живота му, а за мен – най-гениално направеното превъплъщение на цинизма, което ми е попадало някога. Во кратце – Гуу е НАЙ! Не подлежи на описание. Само мога да кажа, че докато гледам, ми се прищя да си имам тетрадчица и молив при мен, за да й записвам лафовете...

     Това аниме е болно. Много, много, много болно. Отсега предупреждавам, че не е за всяка уста лъжица и ако не си падате по необичайни неща извън канона на аниме клишетата, просто не си губете времето с него, защото ще останете не само разочаровани, ами дори скандализирани от количествата наглед безсмислени изродщини, които се леят от екрана. А на онези от вас, на които им е писнало от еднотипната в по-голямата си част японска аниме-продукция, мога да кажа: "Внимавайте какво си пожелавате, да не вземе да се сбъдне". То това си е и мотото на сериала в общи линии. Пригответе се да видите мечтата си реализирана. Ама много добре се пригответе, защото резултатът ще ви издуха и светът никога няма да бъде същият... 

     Всъщност, след първата ми среща с трите сезона (от които вторият е просто нечовешки, а третият е най-близо до това, което бих нарекла "не-чак-толкова-добър"), някак ми беше останало усещането, че Гуу е просто поредица от олигофрении, без някакъв конкретен пародиен мотив (за разлика от Ексел Сага, примерно), но когато го излапах наново, за опресняване на спомените заради тази статия, установих, че реално сериалчето си има съвсем ясно обособени ебавки с разни пре-разпространени и пре-изтъркани похвати в аниме-индустрията. Т.е., може да се класифицира като гавра. А Гавра, значи Добро, поне според моята ценностна система. Липсата на клишета също значи Добро. И повярвайте ми, рядко се среща аниме, в което няма нито, ама нито-нито-нито едно! Като това. От напълно безумната история (то по-скоро липсва такава, защото сериалът е тип ситуационна комедия), през невероятно сладката визия и музичка, които също нямат еквивалент, до тотално откачените персонажи – човек може да си седи и да се наслаждава спокойно на Гуу без възприятията му да бъдат опетнени с нещо по-различно от... кетчуп?!

     Ако съдбата на гръдното окосмяване на Чоро ви се струва вече доволно откачена, то почакайте да видите фризъорката Дама във всичките й превъплъщения и форми на обсесивно-компулсивно малтретиране на белокосите субекти в анимето или пък епизода с хлебарките, на които Гуу даде човешки  облик за едни безкрайно кратки, безкрайно съдържателни и безкрайно брутални 10 минути...
     Честно, не знам откъде са черпили вдъхновение създателите на този сериал, възможно е да са прибягнали и до употребата на някои по-съмнителни химически препарати, защото иначе умът ми не го побира що за мисловен поток би довел до подобен продукт. Фактът е, обаче, че независимо от това по какъв начин са се сдобили с идеите си, тези хора ме оставиха с увиснало чене, тотално поразена от оригиналността на творението им. Дори втория път, когато го гледах и в общи линии знаех какво да очаквам. Даже втория път – повече.

     Сега, тук бих могла да вкарам още 2-3 абзаца, пълни с излезли от контрол хвалебствия. Мога да ви опиша примерно шарената джунгла и още по-шарения свят вътре в Гуу. Мога да ви разкажа как насред този безкрайно пъстър, прекрасен и весел ландшафт се срещат неща с човешки лица като Манда и Пок'те, които служат за храна на обитателите на джунглата (крийпи, не?). Мога да ви споделя и за The Black - Big - Hard - Shining - Stinking - Weird - Voiced Monster, или за Тhe-Black - Hard - Shiny - Dark - Small - Wet - Place - Liking - Yet - Surprisingly - Fast - Species.
     Обаче няма! НЯМА ПЪК! Нях, нях! Нека ви е гадно!
     Анимето може да бъде намерено на Чизе и само вас чака. А аз ви мразя и ви завиждам, защото ще преживеете онова, което аз вече никога няма да мога да преживея отново, а именно Прекрасната - Умопокъртителна - Карантийо - разкъсваща - Белодробо - ембулираща - Брутална - Гениална - Чудовищнo - Впечатляваща - И - Изключително - Запомняща - Се Първа Среща с Гуу.
     Ако пък тук изложената хаотична мисла се четe и от други мои събратя по съдба, бих искала като финал да отправя към тях следния призив:
     "Елате, братя, да помразим нюбитата заедно!"

     Soooooooooo shocked!

     Оценки:
     Jungle Wa Itsumo Hale Nochi Guu: 11/10
     Jungle Wa Itsumo Hale Nochi Guu Deluxe (OVA): 11/10
     Jungle Wa Itsumo Hale Nochi Guu Final (OVA): 8/10
     Overall: 10/10