След
двете екранизации по Сергей Лукяненко беше просто въпрос на време друга популярна
руска поредица да потегли към големия екран. В случая, както подсказва и заглавието,
иде реч за Вълкодав на Мария Семьонова. Живот и здраве скоро ще можем
да се запознаем с книгите, благодарение на ИнфоДар, а по-нетърпеливите
като мен вече подгряха и с филма. Признавам си, че подходих с много резерви
спрямо лентата, заради доста катастрофалния рейтинг в IMDB и тоновете негативни
ревюта из мрежата. В резултат останах приятно изненадан.Вълкодав в никакъв случай няма да е следващият Властелин на пръстените, но при всички положения превъзхожда доста от фентъзи бозите, които Западът бълва в последно време. Имам чувството, че основна причина за негативизма е фактът, че филмът е толкова руски, че чак дрънка. Светът, героите, всичко си е родно, славянско. Николай Лебедев е разполагал с 20 милиона бюджет и като цяло се е постарал да ги похарчи разумно. Във филма има няколко много впечатляващи сцени, като например мъглата около изоставеното светилище и финалната битка, както и спиращи дъха панорамни картини. Е, има и някои недомислици и доста груби заемки от разни класики като Конан Варварина, но нищо, което да дразни чак толкова.
Сюжетът се върти около нашето момче Александър Бухаров, чието семейство е избито от лошите в една сцена, поразително напомняща началото на Конан Варварина. Младежът е пратен в робство, където помпа мускули, сдобива се с домашен любимец и белег на лицето, а после културно избягва да дири отмъщение. То го отвежда в град Галирад, над който е надвиснало проклятие.
Всъщност именно Бухаров за мен беше основния коз на филма. Забравете недораслите метросексуални момченца, запазена мярка на Холивуд. Вълкодавът е намръщен мъжкар, който ще схруска Ерагон и Хари Потър за закуска, ако преди това не умре от смях при вида им.
Оксана Акиншина, позната от Лиля завинаги, пък е най-приятното за гледане нещо на екрана, макар героинята й да проявяваше твърде много от качествата на кухите градински лейки.
На
няколко места срещнах оплаквания, че филмът бил излишно кървав, а декорите смешни.
Странно, имайки предвид, че даже в първия Властелин имаше доста повече
кръв, а така оплюваните декори представляваха едно напълно изградено средновековно
поселище с всичките му минуси – мръсотията, тесните улички, потиснатото население.
Напълно нормално, имайки предвид епохата и факта, че над него тегне проклятие
за вечна зима.Най-големият минус на Вълкодав е на моменти разфокусираният сценарий и въвеждането на персонажи, от които всъщност нямаше особен смисъл. Възможно е това да се дължи на придържане към книгата или пък евентуални планирани продължения, но е факт, че стоеше доста излишно.
Плюсовете:
+ Вълкодавът е пич, та дрънка, и косата му е истинска :)
+ Реалистични бойни сцени с все хаоса и ужаса.
+ Красива принцеса, па макар и малко глупавичка.
+ Няколко много качествено направени визуални ефекти.
Минусите:
– Разфокусиран на моменти сценарий.
– Флашбеците не винаги бяха вкарани на място.
– Началната сцена, ако и напълно оправдана от сценария, си е едно към едно взета от Конан Варварина.
– Една-две яко бутафорни перуки.
След целия негативизъм, изсипал се откъде ли не, очаквах нещо, съперничещо по малоумие на шедьоврите на маестро Уве Бол, а получих доста приятно забавление за два часа. Ако имате свободно време и нищо по-интересно за правене, може да му хвърлите едно око. Кой знае, може пък да ви хареса.
Оценка: 6.5/10