Дядо Прас
Автор: Марфа

       Ех, най-сетне! Дядо Прас филмиран, и то, представете си, навръх Коледа! Няма как да скрия, че съм болен песимист, затуй изобщо едва ли ще е изненада, че подходих към двете гиздави серийки с доста сериозно недоверие. Добре де, не само недоверие, признавам. Всъщност страдах от свръхдоза любопитство, надежда, че може пък и да не са се оплескали, а освен това много ми се щеше да видя Смърт. Не че имам некромански наклонности, просто исках и туй то! За да изпълня целта си, ми се наложи да попиратствам из нета, поради което Цветана Манева, Графа и Рангел Вълчанов продължиха да веят голите си телеса, а аз, без изобщо да ми пука за хорското нещастие, росна и прясна като елхова клонка, седнах да си изгледам филма.

      И скоро след това го изгледах пак. Червеят на съвестта, който гризеше злата ми същност, ми нашепваше да оставя неокрадени поне гащите на Цветана Манева, но нечути останаха воплите му, за сметка на което аз просто се размазах от кеф! Екипът, направил филма, се е справил великолепно. За никого не е тайна, че трудно може да се намери нещо по-предизвикателно за филмиране от историите, родени от циничния мозък на Тери Пратчет, но за щастие това изобщо не е спряло г-н Вадим Джийн. Напротив. За този човек, оказа се, не знам съвсем нищо. Разбрах, че е режисирал няколко филма, които поне на мен са ми напълно неизвестни, а в конкретния случай е адаптирал за телевизионния екран прасоколедния поздрав на Пратчет, след което е режисирал резултата до получаване на хомогенна смес, която се консумира на две порции за по-голямо удоволствие.

       Историята няма начин да не я знаете, щом сте сред читателите на нашето списание. Ако все пак някак сте успели да прескочите реалността, вследствие на което в момента обитавате някакво орбитиращо около Слънцето кълбо, вместо да се носите из мултивселената върху огромен диск, който се намира на гърба на четири слона, застанали върху черупката на гигантска костенурка, ви съветвам много бързо да се поправите, защото инак всемогъщият бог Ом ще ви порази. А историята още пази спомена за начина, по който това конкретно божество се разправя с неверниците!

      Актьорският екип в началото ме озадачи, но не неприятно. Просто ме изненада. Общо-взето не особено известни лица. Е да де, Джос Аклънд си го знаем, виден британски актьор и така нататък, но си е едва ли не изключение. Честно казано ако аз правех каста нямаше точно за него да се сетя, търсейки кой да ми изиграе Ридкъли, но човекът успя да ми натрие носа. Много добър и автентичен архиканцлер, дума да няма!
      Главните роли са поверени на Марк Уорън като Тийтайм, който всъщност се оказва, че се произнася Тиътайми, а Сюзън Смърт е изиграна от Мишел Докъри. Когато четох книгата, си изградих доста ясна визия за извратения убиец г-н Тийтайм, а Марк Уорън като че някак е прочел мислите ми и се е маскирал точно според моите очаквания. Това ми подейства излишно стресиращо, трябва да си призная. Много убедителен образ направи човекът, а аз лично намирам, че заетият от Уили Уонка смях в конкретния случай е един голям плюс.
      Що се отнася до Мишел Докъри, да ви кажа, вече в каквато и роля да я гледам оттук нататък тая жена, все ще си представям Сюзън Смърт. Извънредно добро попадение, та чак няма накъде. Пратчетовата Мери Попинс, строгата гувернатка, която въпреки че почти не се усмихва, може да върши необясними чудеса, и в която децата завинаги се влюбват, вече има своето лице. Докъри "влиза" в образ и аз поне успях да й повярвам напълно. Извънредно убедителна внучка на Смърт, дума да няма!
      Роджър Мейлир като Хленчо, О, богът на махмурлука също си заслужава споменаването. За съжаление обаче просто е невъзможно да се опишат всички герои и то така, че да се каже по дума за всеки. И все пак, да живее Хексът! Особено щом си има и стикерче Antill inside, хехе :) Не показаха скрийнсейвър-аквариум и специалния модул МПМ, но пък видяхме мишката и пясъчния часовник. Обемисто е пустотото му окултно чудо на протокомпютърната технология, иначе много бих искала да си го имам!
      Магьосниците бяха едно от разочарованията ми. Размерът в случая има значение, а те би трябвало да са с извънгабаритни размери. Да, ама не бяха. Изглеждаха сякаш преди няколко месеца спонтанно са решили да завладеят модния подиум и усърдно са ходили на уроци по анорексия при Кейт Мос. Все пак Ковчежникът ми хареса: Роджър Фрост постоянно ми приличаше на Едвин Сугарев, за да бъде по-убедителен, трябваше да се докара като Симеон Сакскобургготски, но пък от друга страна Пратчет може и да не си е представял, че този негов герой трябва да бъде чак такава кукувица, така че и Сугарев е добре. Ух, тоест Роджър Фрост де...
      Ричард Катц и Никълъс Тенънт бяха съответно ефрейтор Визит и ефрейтор Нобс. Изглеждаха като току-що излезли изпод перото на Пол Кидби! Само дето Ноби беше кльощав колкото магьосниците бяха дебели. Въпреки че аз си представях за тая роля някой като (или още по-добре, самия) Стив Бушеми, Никълъс Тенънт хич даже не лъже. Визит беше точно надъхания Амиш, какъвто се предполагаше да е, а Ноби си беше Ноби, нищо, че беше закръглен. Все пак по Прасоколеда хората се тъпчат като свине, с извинение, както би казал Албърт.
      Албърт, и за огромно мое съжаление, Смърт, допълват списъка ми с разочарования. Наистина точно Смърт не би трябвало да е бутафорията, която беше. Сякаш, за да запълни необяснимата липса на Библиотекаря, страховитият скелет има озадачаващо орангутанско излъчване, комбинирано с визията на ония дребни досадни извънземни с големи капковидни очи, които постоянно отвличат нормалните хора! Е това вече наистина ме ядоса! И гласът на Иън Ричардсън ме ядоса, липсваше ми басовия тембър на Кристофър Лий!       Ех, какво да се прави, не може всичко да е идеално... Затова пък Тери Пратчет като продавачът в магазина за играчки беше много смешен. Но това изобщо, ама изобщо не компенсира Смърт, нито пък нямането на Библиотекар, ама никак даже!

       Визията беше прекрасна. Като се започне от момента, в който Дискът се носи из пространството на корубата на целеустремената А'Туин, застопорен върху гърбовете на четири силно отегчени и скучаещи слона, като се мине през дикенсовия Анкх-Морпорк, та се стигне до Кулата на феята на Зъбчетата, всичко беше много добре изпипано. Имаше наистина впечатляващи моменти – например когато Сюзън спира времето, преобразява се и излиза навън, минавайки покрай застиналите минувачи, или да речем когато шейната на Дядо Прас унищожава плюшените розови прасенца в магазина... Каквото и да му лиспва на този първи опит за претворяването на Пратчетовия свят от живи герои, атмосферата определено не е сред тях.

       И така, филмирането на Пратчет се оказа действително успешно. Сега си искам Стражата! Вадим Джийн и Пратчет хич да не ми се офлянкват, ми да почнат сериозно да се занимават с тоя въпрос! И да поизпипат малко Смърт, щото аман им е работата! И Библиотекар, повече Библиотекар, за Бога!

Оценка: 8,5/10 (вземам една единица за липсата на Библиотекаря, една – заради неудовлетворителния Смърт и половинка – заради принципа, щото съм гадна! :Р)