Действието се върти около циците на три (в последствие четири) шармантни дами, поканени, в качеството си на най-добрите в собствения си боен стил, да се борят за десет милиона долара на турнира Dead or Alive. Всяка от тях си има някаква по-особена цел. Смъртоносната малка Михо, пардон, принцесата-нинджа Касуми иска да открие брат си, за когото се смята, че е умрял на турнира преди години. Крадлата-убийца Кристи иска да ограби турнирния фонд, който си има още една нула след десетте милиона, а бившата кечистка Тина иска да докаже на света, че освен цици, има и истински бойни умения. Разбира се на турнира хич не му е чиста работата (вероятно щото същата принадлежи на Ерик Робъртс, пък той винаги ми е изглеждал нечистоплътен) и накрая мацките (към които са се присъединили още Хелена (ох на батко ролерите...) – дъщерята на умрелия при мистериозни обстоятелства създател на турнира – и Аяне – убийца, изпратена от клана на Касуми, за да я убие за наказание, че ги е изоставила) естествено спасяват света.
Така,
на всички е ясно, че сюжетът е "помежду другото", а филмът е тотален фен-сървис
и ай-кенди, главно за феновете на играта, но и за всички онези непретенциозни
и загорели младежи, които нямат нищо против няколко красиви млади жени да им
показват прелестите си в най-разнообразни агрегатни състояния, без да снимат
порно. Мацките носят предизвикателни дрехи, застават в най-подходящите пози,
за да им се вижда всичко, което може да им се види, бият се по бикини под дъжда,
играят плажен волейбол, и изобщо правят всичко възможно да ти е ужасно приятно,
че си си дал шестте левчета за билет. Разбира се всичко това не променя факта,
че DoA е безобразно тъп филм, но пък той за такъв е и правен, а важното
е, че забавлява.Прочее, препоръчвам горещо след гледане на някоя претенциозна драма ала Вавилон. Действа безотказно.
Оценка: 6.5/10