Monster
Автор: Матрим

And I saw a monster rise up out of the sea, having seven heads and ten horns, and upon his horns ten crowns, and upon his heads, the names of blasphemy. And they worshipped the dragon which gave power unto the monster: and they worshipped the monster, saying, "Who is like unto the monster? Who is able to make war with him?"

     Първо нека уточним, какво не е Monster – Monster не е екшън, посветен на трепането на чудовища, не се оставяйте заглавието и броят на епизодите (74) да ви подведат. Остро не е и хентай с tentacle monsters (жалко! :Р – бел. Клио). Даже не е и аниме-версия на едноименния филм с Шарлийз Терон. Той е ни повече, ни по-малко, една много добра причина човек да обича аниме. А за мен лично – един безапелационен шедьовър и ако сега се наложи да се правя на супер обективен и безпристрастен, бих го поставил без колебание на върха в личната си класация. Но понеже съм гадно пристрастно копеленце, нека засега да се задоволим с по-общото определение "едно от най-добрите анимета, които съм гледал".
     Защо смятам така? Да видим – сюжет, който не само няма равен, ами дори няма и достойни конкуренти в света на анимето, смазваща атмосфера, оригинална визия, липса на филъри и рекапи, постоянно развитие на героите и още, и още...
     Базиран на еднoименната манга (18 тома, автор Наоки Урасава), Monster разказва една адски дълга и заплетена история. В центъра на събитията е доктор Кензо Тенма, който, макар и японец, работи като неврохирург в Германия. Един прекрасен ден (всъщност, ако трябва да сме честни, една гадна нощ) той се опълчва срещу шефа си и на своя глава вместо кмета на града оперира деветгодишно дете, по простата причина, че детето е пристигнало първо в болницата. Понеже Тенма все пак се води адски талантлив специалист, а и иначе нямаше да има сериал, детето оцелява, а кметът гушва букетчето.
    Тенма изпада в немилост, но съвсем скоро проблемите му са решени по метода на Сталин – няма човек, няма проблем. Иначе казано, началниците му биват убити и в резултат на това той е повишен.
     Около десет години по-късно Тенма научава, че спасеното дете на име Йохан всъщност е преуспяло в живота и сега е убиец-психопат, при това с огромни способности за вършене на зло. Тръгвайки по дирите на Йохан, Тенма се оказва натопен за убийство и преследван от полицията. Но той е решен да спре чудовището, което едно време е спасил...
      Наясно съм, че както я разказах, историята звучи като извадена от някакъв доста тъп трилър. Но това е само върхът на айсберга. Monster далеч не е само историята на Йохан и Тенма. До голяма степен красотата му е в начина, по който те и други от по-главните герои променят света около тях, и в частност хората, с които се срещат. Миналото на Йохан е един гигантски пъзел, който бавно бива сглобяван в хода на сериала, пълен с изненади и разтърсващи сцени.
      Като стана дума за изненади, сериалът е тъпкан до козирката с обрати, но адски малко от тях, да не кажа николко, са самоцелни или просто сложени там, за да добавят още епизод-два към общата бройка. Лично аз много обичам такива изненади, затова отчитам този фактор като голям плюс, но знам, че има хора, на които ще им писне, било защото ще се загубят в лабиринта на сюжета, или просто защото не обичат подобни похвати. Силно препоръчително е Monster да се гледа във възможно най-кратки срокове, за да може, докато стигне до края, човек да не забрави какво е ставало отначало. Макар че като се замисля, ако от самото начало не се зарибиш до степен да си изгубиш съня с цел да видиш какво ще стане, вероятността да стигнеш до края не е толкова висока, все пак това са 74 епизода, не е шега работа. Но пък, ако случайно сте фенове на трилърите, било то книги или филми, това е анимето за вас, много от популярните произведения в жанра могат само да гълтат праха на Monster по отношение на дълбочината на сюжета.
      В него има доста мини-истории от по няколко епизода, които са толкова качествени и с такъв потенциал, че друго студио би се изхитрило да ги разтегне до поне двойно повече екранно време и да отегчи зрителите. Има и множество детайли, които са така добре изпипани, че човек направо го хваща яд, че не ги вижда по-често – например вместо да е страшен боец, само защото е от "добрите", Тенма се обучава в стрелба месеци наред преди да тръгне по дирите на Йохан. Още по-хубавото е, че това обучение в повечето случаи му помага колкото и меч срещу танк – просто човекът е лекар, а не бияч или снайперист.
      Но уникалното в случая е нещо друго – шедьовърът на Madhouse е на практика единственият аниме сериал (поне сред гледаните от мен, разбира се), в който адски качествена история бива комбинирана с адски качествени герои по толкова професионален начин, че едното не страда за сметка на другото. Развитието на множеството герои е толкова логично и реалистично, че почти няма случаи да се тюхка човек как героят X, примерно, става самоуверено копеле от мухльо, само защото на автора на мангата му е хрумнало, че така ще е по-cool. Казвам авторът на мангата, защото от това което съм прочел от нея, анимето се придържа повече от стриктно към събитията вътре.
      Героите са забележителни и с това, че за разлика от над 95% от аниме сериалите, сред тях няма нито един лигав тийнеджър или персонаж, който по всякаква логика би следвало да е поне на 25, но е тийн, само за да кефи таргет-аудиторията. Например в типично клиширано аниме Тенма би бил просто поредният гениален досаден пубертет. Да не говорим, че зрелостта на героите – не физическата, а менталната такава – е на светлинни години пред това, което циници като мен са свикнали да очакват от някакво си аниме.
      Ценен е и друг детайл – има герои, които "гастролират" в няколко епизода или дори само в един, но пък бързо ми станаха толкова близки, че историите им съвсем не бяха просто част от голямата такава – примерно още малко информация за Йохан, – а ценни и интригуващи сами по себе си. Черешката на тортата е, че почти всички тези герои търпят развитие, най-често в резултат на действията на някой от тримата главни герои, за които сега ще разкажа подробно. И тъй, стига общи приказки, нека да минем на конкретните персонажи.
      Кензо Тенма е протагонистът в сериала. Идеалист по природа, той води морална битка със скрупулите си с едничката цел да събере сили и да убие Йохан. Идеализмът му често му навлича неприятности, включително и няколко здрави пердаха, които отнася в хода на сериала. Но макар и леко наивен, той съвсем не е мекушаво мамино синче, от което никой не следва да се бои. Учи се от грешките си и не се огъва никак лесно.
      Йохан Либерт е човек с тайнствено минало и неизвестна мотивация. Има смазващо екранно присъствие и е един от малкото злодеи, чиято нетрепваща самоувереност не ме дразни. Човекът никога не вика, нито пък се смее маниакално, говори тихо, но просто се усеща как владее положението в почти всяка ситуация.
      Коронният му номер е да намира слабото място на хората около себе си и да ги манипулира, използвайки тази информация. Йохан притежава обаяние на талази, изглежда като някакъв срамежлив млад красавец, направо е като ангел небесен на външен вид. Което никак не му пречи (че и му помага :р) да убива хора, без да му мигне окото. Много рядко се появява в кадър в първата третина от сериала, басирам се, че не съм бил единственият, който тръпнеше от нетърпение да го види в действие, вместо пак да слуша легендите за него, разказвани от другите герои.
     Нина е близначката на Йохан, която също си е поставила за цел да го спре. Общо взето като характер прилича повече на Тенма, отколкото на брат си, но си има и своята тъмна страна.
     Като цяло много симпатичен, много човешки образ, особено предвид неособено приятното й минало. Разликите между брата и сестрата лесно могат да накарат зрителите да се замислят какви ли лоши неща са се случили на Йохан, че да се различава толкова много от нея. Бидейки негова близначка, нормално е да се очаква Нина да е хубавица, и тя е. За щастие красотата й е ненатрапчива, а не тип "малолетна порнозвезда", така обичан от създателите на по-долнопробно аниме.
     Инспектор Рунге е копоят, който упорито върви по следите на Тенма и е твърдо убеден във виновността на доктора.
     Поведението му напомня на някакъв полицейски робот – безстрастен дълбок глас, липса на емоции, тотална отдаденост на работата, стигаща до маниакалност. Любимият му подход е да влиза в ролята на престъпника и да се опитва да мисли по същия начин като него, с цел да разнищи случая.
     Представете си един такъв монолог: "Аз съм доктор Тенма. Влизам в сградата. Поканват ме на чай. Замахвам с нож към мъжа. Той пада. Опитва се да бяга, но аз го заколвам безмилостно. Тук се опирам с окървавена ръка на стената – не, това трябва да е била жертвата. Аз съм Тенма. Захвърлям ножа тук...". Получените данни той "записва" в мозъка си с един специфичен жест – пръстите му се движат все едно натискат клавишите на компютър.
      Образ и половина, особено гласът му просто кърти мивки – толкова професионално лишен от емоции, че бързо става ясно защо човекът има проблеми в откъсването от любимата си работа.
      Ева в началото е сгодена за Тенма, но си вкарва страхотен автогол, като го разкарва веднага след като изпада в немилост пред директора на болницата. Същият този директор е неин баща и гушва букетчето съвсем скоро след това.
     Естествено, Ева вини бившата си изгора за всички беди в живота си, като се почне от смъртта на баща й и се стигне до повишаването на цената на марулите в източните райони на Киргизстан. Но малко по-късно става ясно, че тя все още е влюбена в Тенма. Той обаче й отвръща със същата монета, иначе казано, бие й шута.
     Предполагам сте чували клишето "Hell hath no fury like a woman scorned"? На пръв поглед то пасва идеално в този случай, но както почти винаги става в Monster, първите впечатления са измамни.
     Ева е един невероятно сложен образ, особено по стандартите за второстепенен персонаж – сигурно ще си помислите, че се изсилвам, но при все цялото си люшкане между впиянчена повлекана, самоуверена богата кучка, безнадеждно влюбена жена или обсебена от гибелен гняв фурия, Ева е един от най-истинските, най-човешки, а и лично за мен, най-интересни герои не само в Monster, но и въобще в анимето като цяло.
     Гримър е човек без емоции. Чисто и просто е неспособен да се развълнува, но пък е толкова добър в преструването, че изглежда много по-нормален в това отношение от Рунге. Бивш шпионин е и животът му се променя тотално след случайна среща с доктор Тенма. Миналото му е много любопитно, същото важи и за начина, по който симулира чувства. Участва само във втората половина на сериала.
     Дитер е хлапе. Това е – обикновено дете, което няма нито свръх-способности, нито крие страшни тайни, нито нищо. Попаднал при садистичен приемен баща, който редовно го бие, той бива спасен от Тенма и почва да се влачи след него навсякъде. Общо взето не се отличава с каквото и да било – няма почти нищо интересно за отбелязване, освен реалистичността на образа и болезнената упоритост на момчето.
     

     Анимацията определено не хваща окото мигновено, но е солидна и пасва перфектно на историята. Цветовете са доста убити, липсват така типичните за японската анимация ярки тонове.
     Предполагам, че ако го пуснете на някой, който има само бегла представа що е то аниме, то той много трудно би се досетил, че Monster е правен в страната на изгряващото слънце, само по анимацията. Дали това е плюс, или минус, всеки си преценява за себе си. Лично аз не мога дори да си представя сериалът да изглежда по друг начин, а не дай си боже с герои с лилави коси и с крещящи цветове навсякъде. Просто почти цялата атмосфера би отишла на кино.
     Дизайнът на героите е в доста реалистичен стил, дори някои от тях са с пресилено грозни черти. Не липсват почти гротескно големи носове, съвсем малки тесни очички и други такива. Като цяло лицата горе-долу отговарят на характерите, разбира се има и изключения като ангелоликия Йохан.
     По-интересното е, че с промените в състоянието на героите, понякога леко се променя и външността им – адски наивният младок Тенма от първите епизоди определено изглежда по-различно от онзи Тенма, който упорито гони Йохан и не само изминалото време обяснява тази промяна.
      Фоновете също не впечатляват с някаква смайваща красота, макар като цяло да радват окото, но определено е обърнато нужното внимание на детайлите и в резултат на това се създава чувството, че действието се развива в Европа, а не в изкривената фантазия за Европа на някой японец, който никога не е бил там. Пражките улички, германските кръчми, болници и въобще градове изглеждат точно както си му е редът и създават една, как да я нарека, буржоазно-европейска атмосфера.
      И за да продължа по темата – атмосферата просто гази. Невинни наглед неща като четене от детска книжка с картинки стават доволно вледеняващи, а ако не успеят да ви уплашат, поне ви държат интереса... за гърлото ;)
      Музиката много добре нагнетява напрежението стъпка по стъпка в ключовите сцени. Въобще неизвестността си остава фактор през цялото време – например въпреки доминиращия реализъм, човек се чуди няма ли нещо свръхестествено да изскочи иззад някое тъмно ъгълче. Ключови локации, като Киндърхайм 511, са така добре описани и вплетени в сюжета, че само от споменаването на името им човек могат да го побият тръпки, заради асоциациите, които то провокира. В тази връзка следва да се спомене, че Monster няма нужда от гигантски грозни чудовища, странни плашещи звуци, литри разляна кръв и метри висящи разкъсани черва, за да уплаши зрителите. Една проста сценка, показваща как малкият Йохан се връща вкъщи при невръстната си сестричка, показано достатъчно пъти и с все повече информация какво всъщност е станало, е достатъчно смразяваща, при цялата си външна баналност.
     Сериалът е толкова поглъщащ и завладяващ, че вместо да изгледам избрани моменти от него, за да си припомня това-онова и да избера скрийншотове, аз седнах да го гледам отново, почти без да прескачам епизоди или сцени – нещо, което правя много, много рядко. Веднъж човек да се потопи в мрачния свят на Йохан и Тенма, измъкването е трудно.
     Музиката е добра, но на фона на останалото не се откроява особено. Както вече стана дума, тя много помага за покачването на съспенса в доста от ключовите сцени, леко куца в добавянето на подходящ фон за други моменти, има какво да се желае и от разнообразието на парчетата от саундтрака. Но се срещат и няколко убийствени теми, като тези от опънинга и първия ендинг.
      Като говорим за откриващата анимация, трябва да си призная, че рядко обръщам особено внимание на кадрите в даден опънинг, по-често се концентрирам в музиката. Но в случая с Monster опънингът е влудяващо зарибяващ, без важни спойлъри съумява да покаже ключови места и мотиви от сериала, концентрирайки цялата му атмосфера и по-голяма от обичайното за аниме кинематографичност в минута и половина.
     Ендингите пък се менят постоянно и показват малко по малко история с чудовище от една детска книжка с картинки, която се оказва доста важна. Грубо нарисувана, тази история обаче е просто вледеняваща, в стила на добрите традиции на братя Грим и други разказвачи на по-мрачни приказки.
     Озвучаването на героите е друга област, за която думата "идеално" не би била пресилена. Или поне не много. Вече споменах за гласа на Рунге, но останалите не са по-назад, като особено се открояват Йохан, Нина и Ева.
      Иохан (Нозому Сасаки) с една-две тихо произнесени думи лесно успява да изрази веднъж пълното си и смразяващо спокойно презрение към целия свят, друг път да звучи толкова мило, че да изглежда напълно възможно да убеди и Осама Бин Ладен да стане радетел за постигането на световен мир.
      Мамико Ното, сеюто на Нина, е прочута с нежния си глас и обикновено се занимава с озвучаване на разни твърде срамежливи момичета, но в случая с Нина в меденото й гласче често се промъкват стоманени нотки, способни да стреснат всеки, който й се изпречи на пътя.
     Ева (Мами Кояма) пък звучи съвсем истински и при поредния си гневен изблик, и при по-редките изблици на съчувствие или нежност.
     Въобще – шапки долу!

     Стигаме и до графата плюсове. Не че 95% от написаното досега не е пропито с такъв възторг, че може да мине и в тази графа, но все пак ще се опитам да дам обяснение какво се получава, когато всички тези хвалени неща (сюжет, анимация и т.н.) се съберат в един сериал. Ами получава се история, която просто хваща човек за яката и не го пуска, преди да види нейния край, а след това го оставя сдъвкан и смлян от една емоционална мелачка.
     При цялата си сложност, сюжетът би бил като куха черупка, ако Monster не повдигаше и интересни теми за размисъл. Една от главните е цената на живота и трудността човек да убие, каквато и омраза и желание за отмъщение да изпитва. Също и за последствията, ако все пак го направи.
     Така че ако сте от хората, предпочитащи кланета и герои, които не страдат от особени угризения и убиват с лекотата, с която плюят, сериалът определено не е за вас.
      Може би най-важната тема е отглеждането и възпитанието на деца и въобще детството.
      Самото име на сериала намеква за създаването на чудовища и чрез разкриването на миналото на Йохан и други герои, ни е даден доста ярък пример колко е важно да не се допусне децата да тръгнат по наклонената плоскост. Или още по-зле, да се промиват мозъци умишлено и цинично още от най-ранна детска възраст.
      Съдейки по екранизацията на Monster и по другата му прочута (повече от препоръчителна) манга, 20th Century Boys, Наоки Урасава определено знае как да дълбае в съзнанието си, да събуди детските си спомени и да създаде истории, коренящи се в ранните години на персонажите. Бих стигнал дори дотам, че да го сравня със Стивън Кинг в това отношение.
      Има и други етични и морални проблеми, разглеждани в сериала, но да не се изсилваме, той далеч не е нещо супер претенциозно и разбираемо само за псевдоинтелектуалци. Забележителното е, че всичко това бива комбинирано с феноменално заплетен и сложен сюжет. Въпросният вече беше хвален доста по-горе в това ревю, но начинът, по който се преплитат толкова много истории и човешки съдби, просто трябва да се види. Разбира се, преплитането понякога става с помощта на доста нагласени "съвпадения", но това е практически неизбежно при история с такива мастодонтски размери.
      Много кефещо нещо в Monster е способността му да изненадва с дреболии. Често се случва новопоявил се герой да не е показван изцяло в кадър и лицето му остава скрито. Зрителите очакват да е X, а се оказва, че е Y, който на пръв поглед не би следвало да е там, но в повечето случаи си има повече от логично основание да присъства в сцената, а не за едната гола изненада. Като минус може да се отчете, че се прекалява с този похват, а както знаем, много хубаво не е на хубаво.
      Ключови сцени понякога биват показвани няколко пъти от различни гледни точки и както би следвало да се очаква, в края на краищата нещата се оказват съвсем не такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Ако си падате по нареждане на сюжетни пъзели, едва ли ще останете разочаровани...
      Според мен е леко нагло да се очаква от аниме с толкова завързан сюжет и много герои да има емоционалното въздействие на Haibane Renmei примерно, просто защото второто е с много по-голям акцент върху героите за сметка на сюжета. Но Monster аха-аха да се справи и с това препятствие и макар че трябва да се признае, че отстъпва по отношение на разчувстване на зрителите, то поне според мен изоставането не е голямо. Има си много тъжни сцени, а и като цяло ме съмнява героите да ви оставят безразлични или не дай боже да ви станат омразни. Така че преживелиците на някой от по-значимите от тях ще развълнуват поне тази част от зрителската маса, която не страда от прекален цинизъм или омраза към всяко аниме, което не е достатъчно kawaii :р
      Друг голям плюс е фактът, че Monster не е насочен към тийн-аудиторията. В резултат на това няма никакъв фенсървиз, никакви дразнещи тийнейджъри, никакви излишно дълги екшън сцени или любовни истории тип гимназиална свалка. Добавяйки към това мястото на действието, реализмът и дизайна на героите, лесно можем да стигнем до извода, че това е едно от най-силно отличаващите се от масата анимета.
      С колосалната си за сериал, който не е малоумно шоунен-екшънче, дължина от 74 епизода, Monster няма особени проблеми с претупани сцени поради липса на екранно време за показване на детайлите. И макар да си позволява да скача от една сюжетна линия към друга по-често, отколкото е обичайната практика, и да въвежда нови герои отново и отново, нивото на увлекателност остава високо почти през цялото време.
     Но пък ако ви е интересен примерно само Тенма, предполагам, че доста ще се издразните от начина, по който фокусът бяга от него за един или повече епизоди и после пак се връща. Това естествено се случва и на другите главни герои, понякога току преди развръзката на дадена сюжетна линия или когато героят е на прага на важно разкритие. Но понеже сериалът все пак вече е излязъл и не се налага да се чака за всеки епизод, тези неща, както и честите клифхенгъри в края на епизодите, са общо взето бели кахъри.
     Доста пъти споменах реалистичността – тя се изразява в детайли като достоверно звучащи и изпълнени от хирурга Тенма операции. Няма издънки, които дори и лаик в областта на медицината като мен да забележи. Макар и да прилага подръчни средства, когато се наложи, като види, че не може да закърпи изцяло човека така, Тенма просто го откарва в болница, а не се прави на магьосник, спасявайки го с помощта на нож за пържоли да речем ;)
     Екшън сцените (които са редки и общо взето кратички) също са реалистични и няма неща от рода на "пълен сапък отупва опитен бияч, поради щото той е добър, а другият е злодей".
      Може би най-фантастичният елемент, който лично мен леко ме дразни, са прекалените способности на Йохан, но за съжаление не мога да кажа много по този въпрос, без да спойля. Не ме разбирайте погрешно – случаят не е толкова зле като например способността на Кира Ямато от Gundam SEED да препрограмира операционна система за броени секунди, но все пак бих го отчел като недостатък (макар че той си личи повече на второ гледане).

     Хвърляйки поглед назад, забелязвам, че където съм видял недостатъци, чинно съм ги споменал, което прави графата минуси излишна. Мир на праха й.

     Всички хубави (че и лоши) неща си имат край, и при все многословността си, това ревю няма как да се изплъзне от този закон. Какво да кажа за финал? Ами гледайте Monster. Струва си.

     Оценка: 10/10