Много хора може още отсега да си кажат "Ма чакай малко сега, тва Бонд ли е, или някаква гавра?" Аз пък си казах "Дееа маа му, ей това е Бонд!"
Както споменах, филмът може да се окаже обиден за die-hard феновете на зализания, анално-пасивен, плосък като лист хартия "таен агент" (ше ме извинявате, ама ако "тайните" агенти на МИ-6 са като Пиърс Броснан или Роджър Мур, не знам как Великобритания е оцеляла през две Световни Войни и една Студена такава). За тези, които искат да гледат измислици, недомислици и over-the-top бутафории, вече има второразредни комикс-филми. За феновете на интелигентно и качествено направените екшън-трилъри обаче, филмът предлага едно от най-добрите кино-преживявания от доооста време насам. С него искрено се надявам Бонд-поредицата наистина да започне отначало (самият сюжет е взет от най-първия роман за агент 007, писан някъде през петдесетте) и да поеме сигурно по пътя, по който Казино Роял беше първата стъпка.
Даниъл Крейг слага в малкия джоб на небесносините си плувки (тоя джоб, дето стои точно до пакета) всички останали актьори, играли някога Джеймс Бонд. Силно подозирам, че в това число влиза и сър Шон Конъри, въпреки че не съм гледал неговите няколко филма от поредицата. Край на бутафорията. Край на двадесетимата лошковци с общо IQ, клонящо към минус безкрайност, които биват избити с по един изстрел на пистолета със заглушител. Край на псевдо карате-хватките и шамарите, които свалят гада с един удар. Новият Бонд има големи юмруци и знае как да ги използва! И което е още по-хубаво, същото важи и за противниците му. Ако тайният агент ги превъзхожда в интелект, съобразителност или сила, то предимството му е минимално, колкото да му позволи да надделее над тях. А страхотните му способности и невероятен самоконтрол изпъкват още повече на фона на достойни противници. Достойни не само в баталните сцени – в Казино Роял за пръв път видях Джеймс Бонд да взима решения, притиснат от моментните обстоятелства, да трябва да съобразява неща за части от секундата, и не на последно място, да греши и да се поддава на емоциите като следствия от тези негови решения. Отново, край на бутафорията. Край на Джеймс Бонд, който с подигравателна усмивка (или със зле изиграно "леко притеснение и неудобство") спира бомбата с една секунда, оставаща до взрива.
Разбира се, не може да се мине без няколко ситуации, където той постига успеха "на косъм", но ето къде е разликата – въпреки че знам какво вероятно ще се случи, начинът, по който то се случва, е абсолютно правилен! Всяка една ситуация, включително и предвидимите, са развити майсторски и умеят да задържат напрежението (или кефа от това да видиш един Бонд, който най-сетне ти изглежда така, сякаш наистина може да върши всичките тия каскади и героизми). Това важи за целия сюжет на филма. Всеки
средно-интелигентен човек знае накъде отиват нещата, но това въобще не пречи на гледането. Създателите на Казино Роял са знаели, че да направиш филм за Бонд със сложен, лъкатушещ и неочакван сюжет, е като да направиш скандинавска семейна драма с кадансови Matrix-style wire сцени на интроспективна хомосексуална депресия. Не, че не може да се направи (ще ми се да видя резултата във втория случай), просто няма да подхожда на филма. Въпреки това има някои много свежи решения (свежи като за Бонд-поредицата имам предвид) – лошият в Казино Роял – изигран от култовия (поне в Дания със сигурност) датски актьор Мадс Микелсен, още познат ни като Тристан от Крал Артур – не иска да завладее света и не е диаболичен, подхилкващ се, мустакозасукващ чичка, а също толкова уязвим, колкото и всеки друг герой във филма. Ева Грийн, "мацката на Бонд", за разлика от атомната физичка Денийз Ричардс, е напълно реалистична като една много красива банкова чиновничка, която на всичко отгоре демонстрира и интелект. В резултат взаимоотношенията й с Бонд са максимално истински, поне доколкото подобен тип филм го позволява. Това важи за всички актьори, както и дори за такива елементарни ситуации, изискващи внимание и професионализъм (които предните Бонд-ове подминаваха с развети знамена и кухи клишета), като реакцията на летищната охрана и полицията в една от екшън-сцените, или като политическите последствия, макар и само загатнати, от един от унищожителните набези на Бонд в началото на филма. А най-хубавото е, че следващият, двадесет и втори филм за Джеймс Бонд, отново начело с Даниъл Крейг, предстои през 2008-ма, а сюжетът му е продължение на този, което значи, че опитът очевидно е бил успешен. Само така.