В контекста на горното и аз не знам защо отидох на Казино Роял. Знам много точно обаче защо отидох да го гледам втори път. Филмът на Мартин Кембъл се оказа за поредицата онова, което беше Батман в началото за Батман-франчайза. И не само в ролята си на предистория на цялата серия, но и защото по същия начин прави тотална ревизия на стила й, преосмисляйки и дори тотално осмивайки някои от най-основните елементи в нея.
Джеймс Бонд (Даниел Крейг) току-що е получил 00-статус. Не след дълго е изпратен
в качеството си на най-добрия картоиграч в организацията (за ужас на Ем (Джуди Денч)) да победи частния банкер на терористите ЛеШифр (Мадс Микелсен), за да му отмъкне потенциалните 150 милиона, които може да спечели от елитната игра на покер, която организира в Казино Роял в Черна Гора. Неговият дял в играта е осигурен от държавната хазна, чиято представителка Веспър Линд (Ева Грийн) е изпратена с него, за да наглежда капиталовложението. Останалото хем е типичен Бонд, хем не е.Ще започна с наш'то момче. Даниел Крейг споделя с останалите Бондове горе-долу само половата принадлежност, пък и гледайки Тимъти Далтън и Пиърс Броснан, това също не е съвсем сигурно. Дори пропускайки очевидната физическа разлика – че Крейг е рус катил, за разлика от зализаната педерастия, с която се асоциираше до момента героят му – ни остават тези в поведението. Новият Джеймс Бонд изобщо не е тоя стайлиш мазник, който сме свикнали да виждаме. Той е по-първичен и студен, безскрупулен и агресивен, а освен това не му пука как ще му се поднесе мартинито. И което е най-прекрасното – прави грешки. Нали знаете как в екшъните постоянно добрите не допускат такива, въпреки огромното количество шансове да го сторят? И как лошите пък се подхлъзват баш когато не трябва? Е, в Казино Роял действията на героите са подчинени на логика, която е странна смес от типично Бондовска хипербола и адски свеж реализъм.
Което ме води до сюжета. Тук отново има няколко доста сериозни разлики спрямо досегашната "традиция". На първо място лошият, да не повярваш, не иска да завладява/унищожава света. Всъщност човекът има за цел просто да си опази кожата и това всички го знаят още от самото начало. Освен това историята се движи някак... логично. Полицията идва навреме и върши работа, а чисто човешките и логични грешки, които допускат и Бонд, и враговете му, водят до много по-реалистична и правдоподобна последователност от събития.
В този ред на мисли стигаме и до екшъна. Искам с радост да обявя, че тук преследвания с коли няма (ееее, гаси, те най-хубавото са му отнели! :Р – бел. Клио). Както и с какъвто и да било друг транспорт. Всъщност на наш'то момче доста му се налага да тича, но това ще го видите и сами. И в този елемент създателите на филма са се погрижили да се откъснат от досегашното клише в Бонд-серията и вместо да се прозяваме на десет минути, в които лошият тича сам, панически опитвайки да се скрие от нашия, на края на които въпросният наш се появява със стилното си костюмче пред него (предугадил, нали, откъде ще мине), бие му един шамар и го събаря в несвяст, в Казино Роял имаме удоволствието да видим няколко от най-качествените екшън-сцени за последните няколко години. Бонд все още е човек, а не някакво самодоволно чучело, и му се налага доста да се изпоти, за да си свърши работата. Освен това практически липсва пушечно месо, защото всички врагове, срещу които се изправя, са му реалистично равностойни по сила. А и слава богу през повечето време не се разнася по стилно костюмче ;)
Колкото и нестандартно да е за поредицата, в този филм можем да си говорим и за актьорска игра. Даниел Крейг притежава някакъв хищнически магнетизъм, който просто е идеален за ролята (и доста по-близък до литературния първообраз на героя му от досегашните актьори, между другото). Освен това въпреки вида си на уличен бабаит от някое лондонско гето, човекът изобщо не изглежда нелепо в ролята на интелигентен и образован таен агент. Ева Грийн се оказва едно от най-красивите неща, случвали се на Бонд-франчайза, а освен това е невероятно чаровна и излъчва чувственост, с която никакви Холи Берита и Дениз Ричардсчета не могат да се мерят. Останалата част от каста също радва по свой си начин и няма герой, който да не е качествено изигран и чаровен по свой си начин.Казино Роял има една от най-невероятните отварящи песни, които съм слушал от ужасно много време насам. You Know My Name на Крис Корнел, съчетана със смазващо стилната анимация, е нещо, което ще искате да видите отново и отново. Мамка му, дори само заради нея си струва да гледате филма на кино. Останалата част от саундтрака също е много добра, като основната тема е вариация на въпросната начална песен.
Моят извод е следният: преди 34 години, когато Шон Конъри изиграва първия Джеймс Бонд, стилистиката на правене на филми е била нечовешки различна спрямо днешната. Всичко е било много по-загладено, много по-бутафорно и наивно. Което е разбираемо, но уви, не оправдава по-нататъшните реинкарнации на Агент 007, чиито създатели са объркали стила на епохата със стила на героя си и в продължение на три десетилетия ни предлагаха все един и същ неточен спрямо оригинала и тотално неправдоподобен Джеймс Бонд. Евала на хората, отговорни за новата му ревизия, защото сега франчайзът се превърна в нещо, което наистина всеки може да хареса.
За мен този филм е задължителен. Отдавна не съм виждал такова единодушие по форуми и сайтове – Казино Роял просто се харесва на всички. Стилен по начин, по който мазната гей-бутафория на предните части никога не би могла да бъде, интелигентно разказан и изигран, той допада дори на онези, които изобщо не харесват жанра. А пък аз ще си го гледам отново на кино ;)