Сюжет: Ако човек е гледал дори само един от филмите за агент 007, знае какво да очаква. А именно – един супер-агент на английските тайни служби, който има пристрастия към бързите коли, красивите жени и опасностите за Кралството. Тоест знае, че филмите за Бонд са екшън, в който нашият бодър герой се бори със заплаха за дом и родина и междувременно, като страничен ефект, спасява света... и дразни Ем.
Но толкова за приликите с предишните филми. Да видим разликите – Джеймс вече не кара BMW, а Астън Мартин и Форд; пие не водка-мартини ("shaken, not stirred"), а някаква неназована смес, собствена рецепта, пада си по садо-мазо и дори получава повече от дребни одрасквания по време на сблъсъците си с коварния враг, който дебне зад ъгъла.
Впечатления: Не знам тук ли му е мястото да добавя някои предупреждения, които според мен пасват на филма – насилие (ок, това е очаквано), BDSM, CBT, малко намеци за секс (добре де, и това не е изненада). Но хората, които ме познават, знаят, че именно двете по средата ме накараха да си умра от кеф, докато гледах сцените с подобно съдържание. И ако не знаете какво точно означават
тези неща, не съм аз човекът, който да ви отнеме невинността по въпроса, така че –> Ask Google ;) Да не говорим, че мацката в dominatrix черния кожен костюм определено ме зарадва приятно, жалко че я имаше само за секунди, но беше много свежо въведение в последващата сцена. Моите комплименти за тънкото чувство за стил на отговорния за този дребен детайл.Отначало бях неприятно изненадана от филма, когато дадоха Джеймс Бонд в неговото маймунско амплоа. Или поне така предполагам, защото познанията ми по анатомия и физиология, както и беглите ми спомени по физика, определено не са съгласни с това, че човек е способен на показаното от г-н 007 и неговия опонент във въпросната сцена. Досега живеех с илюзията, че само представителите на някои по-низши животински видове са способни на подобни постижения в акробатиката, изкачването по вертикални повърхности с малко точки за хващане и скоковете от високо (Значи не си виждала какво може един най-обикновен гимнастик – бел. Рол). Но това е дребно недоволство и останалата част от Казино Роял определено го компенсира.
За първи път от доста време ми харесаха и началните надписи на филма, което едва ли е от значение на повечето зрители, но лично мен ме вълнува.
По отношение на техническото изпълнение мога да кажа, че съм възхитена колко добро беше изпълнението както по отношение на операторско майсторство, така и на осветление, режисура и хореография на екшън-сцените. Особено когато направя сравнение с последния филм, който остави у мен просто ужасни спомени в това отношение – Батман в началото. Тук отлично се виждаше какво точно става, битките бяха горе-долу реалистични и нека си го кажем, Крейг беше пич, при това в една сцена беше гол пич, а това е нещо. Не очаквах, че той ще си пасне толкова добре в ролята, при положение, че е наказан с доста дебилна физиономия. Но както се оказва, в този случай тя е точно като по поръчка.