Действието се развива в малкото градче Ипсуич, където живеят четири семейства, пазещи могъща сила. Някога е имало и пето семейство, но то или е било избито по време на някакъв лов на вещици, или е търсело повече власт и другите четири са го прогонили. Сценаристите не са съвсем единодушни, но както и да е. "Синовете на Ипсуич" са четиримата наследници на тези родове. Всички са на една възраст – на прага на Възнасянето (или както там са го превели) – моментът, в който силата ти се увеличава стократно. Но има и уловка – колкото повече я използваш, толкова повече тя те унищожава. А е пристрастяваща...
Естествено, където има мистериозно пето семейство, има и завръщане на блудния син, и точно седмица преди осемнадесетия рожден ден на един от Синовете – Кейлъб Денвърс (Стивън Стрейт), в тяхното училище се прехвърля отличникът Чейс Колинс (Себастиян Стен). И започват да се случват разни работи...
Не е нужно да си медиум, за да се сетиш как ще продължи и как ще свърши подобен филм, но Заветът въпреки това успява да е по един кротичък начин симпатичен и занимателен. Наред с всичко друго той е и ужасно невинен. Четирите момчета са свестни, разбрани и грижовни, пък каквито отклонения от това правило има, те са пак в нормата. Да не говорим, че тоя филм ни предлага най-чистата и непорочна сцена между влюбени сигурно от поне пет години насам. Заедно с Чейс, в училището се прехвърля и Сара (Лора Рамзи) и не след дълго между двамата с Кейлъб пламва каквото там си пламва по принцип между двама души от противоположния пол, когато и двамата изглеждат страхотно и са сингъл. Но вместо Тотално Награбване®, сценаристите ни предлагат просто сценка, в която двамата се целуват и си казват лека нощ. Не, сериозно, звучи абсурдно, но си нямате представа колко е мило :)
Актьорите са пълна скръб, естествено, а и имам чувството, че са избирани от каталога на Abercrombie & Fitch – то е релеф, то са рамене, гърди, сикс-пак... Изобщо, много хомо-еротика има в тоя филм, добре че е и твърде приличната Лора Рамзи, която да се размахва по хавлии и бельо през половината време, че да балансира нещата. И въпреки, че "актьорски талант" тук е нещо по-скоро недостижимо, отколкото реално, никой от момчетата не се излага кардинално, а единственото момиче е дори убедително. Като за такъв филм всъщност бих казал, че си се справят почти добре.
Ефектите ми харесаха много, макар че си личи, че бюджетът е бил доста скромен. Всъщност няколко сцени във филма са направени адски стилно и оригинално и изобщо компютърът е използван съвсем кадърно. Единствената ми забележка е към финалната битка, където цялото разнообразие замира (не знам парите ли са им свършили, или на сценаристите вдъхновението съвсем е умряло от срам) и се почва едно замеряне с енергийни кълба в стил Dragon Ball Z, само че по-зле. Но въпреки това ефектите са ОК.
Саундтракът, естествено, е с много жица вътре и изобщо съвсем като за 15-годишен американец с все още неустановена сексуалност, каквато очевидно е таргет-групата на Заветът. Аз оплаквания нямам, тая музика никога не ми е харесвала, но и не ми пречи.
И това е. Че филмът е доволно посредствен, спор няма. Но ако наистина не ви пука за парите за кино и ви се гледа нещо приятно, но неангажиращо, според мен няма да съжалявате много, ако отидете и го видите, стига да не подхождате с големи очаквания. Аз бях убеден, че ще гледам "Вещи в занаята с момченца с влажни погледи и изваяни тела + режисура на Уве и ефекти на първия Hellraiser", а получих нещо далеч по-кадърно, така че бях определено приятно изненадан.
Оценка: 6.5/10