Брой 43 Редакционно

     Напоследък се чувствам много странно. Работата ме завъртя така, че ми се налага доста да обикалям из милата, мръсна и неприветлива София. За няколко дни ми се насъбраха сума ти часове в градския транспорт. Насред цялото блъскане, псуване и срещи с приветливи контрольори някак успявах и да си чета по малко от Сумрачен патрул. И ме налегна носталгия по отминалите дни. По времето, когато се събирахме с приятели пред блока и играехме на фунийки или на футбол. По социализма, ако щете. Да, вина има и Инвентарна книга на социализма, която ми навя една камара мили спомени за дъвка "Идеал", "Кореком" и какво ли още не, но си мисля, че основната причина е в мен. И във факта, че гръмко рекламираната "демокрация" всъщност по нищо не се различава от оплювания от мало и голямо "тоталитарен" строй. И не ми харесва. Поне не и в родния й вариант. Богатите пак си стават по-богати, бедните по-бедни, а народът е преебан (съжалявам за цинизма, но не се сещам за по-точна дума).
     Сега пък ще влизаме в Европейския съюз. Политиците се тупат по раменете и изтриват по някоя крокодилска сълза, а на мен ми се ще да имам една здрава гьостерица и да ги подхвана. И ако може една "Кума Лиса" и една "Република", ама от старите, че да си оправя вкуса в устата. Щото нещо малко ми горчи, като гледам телешкият възторг от ЕС и надеждата, че там щели да ни оправят. Как пък за толкова години не ни омръзна все някой да ни "оправя"?!? С две думи "шибания" и "депресия". Иска ми се пак да мога да се прибирам пеш в 12 през нощта и да не се притеснявам, че кретенчетата, дето всяка вечер се напиват и дрогират в Борисовата, ще се пробват да ми вземат парите и после ще трябва да обяснявам, че аз, таковата, при самозащита...
     Липсва ми библиотека Галактика и времето, когато въпреки цензурата (тя пък една цензура, като гледам какви книги и филми са се появявали), излизаха качествени неща. Писна ми от това на пазара да се появяват боклуци (да бе ясно, че правя комплимент в случая) като Робърт Станек и Браян Перо. Писна ми да чета как Роулинг била най-великата авторка на света и всички девойчета, па и някои момченца са готови да лъснат магическата пръчка на Хари Потър.
     Искам с Гибли да сме някъде по-далеч от тук...
     I want out – leave me be
     I want out – to do things on my own
     I want out – to live my life and to be free

Но пък от друга страна имаме нов брой. И то хубав. Богат на материали. Провокативен дори. Дано Ви хареса, защото този месец наистина се постарахме.

Ян
25.11.06