Харухи Фуджиока е никой. Оксиморон. Химера. В училището на богатите, той е стипендиант. И книжен плъх. И ученолюбив. Комонър. И с това въпросът (пък и сериалът) би бил приключен, ако една сутрин Харухи не налита на Ouran Host Club – група от шест момчета, които предлагат компания на младите дами (не такава компания, мръсници такива! Това е елитно японско училище!). Стипендиантът се опитва да се измъкне, преди да е станало недоразумение, но в процеса счупва една безценна ваза.
И сюжетът вече е поставен на коловоза. Харухи трябва да се присъедини към Хост Клуба, за да изплати колосалния си дълг. А в подобна група от психопати нормалният се вписва... странно. Всъщност тук и сега е моментът да спрете да четете тази статия, защото не мога да продължа да я пиша, без да оспойля голямата изненада в края на първи епизод. Ако това ви притеснява – беше ми приятно. Ако не – карайте нататък ;)
Ок, "нататък" – Харухи крие една малка тайна – той всъщност е тя. По собствените й думи, Хару-чан просто е по-малко "полово-ориентирана" от нормалните хора, тоест все й е едно дали ще се представя за момче, или за момиче. Тя обаче е единствената, на която това й е безразлично, и като във всяко уважаващо себе си шоджо, се започват влюбвания, ухажвания и един куп комични ситуации, които, повярвайте ми, наистина осмислят гледането на Ouran High School Host Club.
Сюжетът, базиращ се на едноименната манга на Биско Хатори, е, естествено, малоумен като сетинг, но пък превъзходно развит като изпълнение. Всеки епизод е стенд-алоун и ни занимава с различните приключения на клуба и неговите побъркани членове. Чудесно решение е да не ни занимават с личните драми на героите в началото. Вместо това първите 15-16 епизода (сериалът се състои от стандартни 26 серии) просто се забавляваме с простотиите на клуба, манията им по "комон-културата" и опитите на Харухи да въведе малко здрав разум в пълната лудост на начинанието, въпреки че не липсват и някои по-сериозни моменти, а и отношенията между Харухи и останалите прогресират. Чак след това обаче започват отделните епизоди, посветени на всеки от Оуранците поотделно. Те са своеобразна хроника на запознанството на всеки от членовете с президента на клуба Тамаки Соу, и разкриват мотивите и емоциите им, онова, което ги тласка и т.н. Всеки от тях си има свои проблеми и по един или друг начин Хост Клубът е лекарство за тях. И така, вместо да ни затрупат с житейските драми на герои, които не са ни никакви, създателите на сериала първо ни карат да ги заобичаме чрез комедийните и по-лигави епизоди, а чак към края подхващат сериозното сближаване между персонажи и зрител. Без, естествено, това да вреди дори за миг на комедията.
А тя е изпепеляваща. Не по онзи кретенско-абсурден начин на заглавия като Excel Saga или Hare&Guu, а по-скоро по чаровния и дебилен метод на Slayers – чрез комични събития и реакции на героите. Ouran High School Host Club е доста уникален случай на шоджо, което се гаври безкомпромисно с всичко, що е свято в шоджото. Като се започне от необяснимата и до ден днешен от науката любов на някои жени към шонен-ай и яои (в лицето на близнаците Хикару и Каору), и ебавка с всички класически бишонен типажи (принца, хладния тип, мистериозния тип, лоли-момченцето а.к.а. "мечтата на педофила"), и се мине през класическите ситуации от рода на "обект-мъж пада по погрешка върху обект-жена и в този миг целият каст на сериала влиза в стаята", "обект-жена среща ученическата си любов" и "две култури (в случая тази на обикновените хора и на аристокрацията) се сблъскват и от това произтичат смешни случки". Нито една от тях не е поставена по нормалния начин, но това важи не само за гаврите.Защото сериозните моменти в сериала, макар и не особено оригинални, са адски кадърно вложени. Личи си, че Ouran High School Host Club е горе-долу толкова направен за припърхващите влюбчиво празноглави момиченца, с които се бъзика, колкото дограмата е измисляна за иглута. Всеки от героите (включително абсурдния Тамаки) предлага по нещо ценно и няма персонаж, който да не носи поне мъничко дълбочинка под повърхността. В това отношение голяма изненада е единият от близнаците, но как – ще видите сами :)
Героите са именно онова, което прави Ouran High School Host Club толкова прекрасно изживяване. Чешити оттук до края на света, включително и уж нормалната Харухи, но по свой начин "наши хора", които можеш истински да харесаш и на които да си съпричастен.
Фуджиока Харухи (Маая Сакамото1) е ученолюбива и изключително практична млада дама, която учи усилено, за да стане адвокат като покойната си майка. Интелигентна и стабилна, тя обаче е подложена на постоянен тормоз (най-често неумишлен) от страна на Хост Клуба, в който е принудена да се преструва на момче, за да забавлява богатите ученички. Въпреки ноу-нонсенс държанието си обаче тя има и нежна страна и всъщност малко по малко се привързва към новите си приятели дори повече, отколкото те предполагат.
Тамаки Соу (Мамору Мияно2) е най-колоритната личност в клуба и негов основател. На пръв поглед най-точното определение за него би било "самовлюбен идиот", но то всъщност е безкрайно далеч от истината. А също и съвсем на място. Склонен към наивитет и огромно преувеличаване както на положителните, така и на отрицателните си емоции, той всъщност има ужасно добро сърце и е единственият в Хост Клуба, който е там именно заради забавлението на момичетата. И въпреки мъдростта, която понякога прозира под малоумията му, Тамаки все пак е и пълен идиот :р
Хикару (Кенчи Сузумура3 ) и Каору (Йошинори Фуджита4) Хитачин щяха да са гвоздеят на програмата, ако в картинката го нямаше Тамаки. Те са шонен-ай двойката в клуба и дамите просто примират по "братската им обич", която двамата разбира се пласират особено майсторски публично. Обичат да говорят в един глас и в общия случай са като едно неделимо цяло. От което произхождат и по-дълбоките им проблеми, но за това – в сериала. Хикару и Каору обичат да правят номера на околните и да се бъзикат с де що сварят невинна жертва, като любимата им цел естествено е Тамаки, който и най-много им се връзва. Но както вече трябва да ви е станало ясно, в Оуран Хост Клуб лоши герои няма, така че... 
Киоя Оотори (Масая Матсуказе5) е Кралят в Сянка®. Хладен и винаги резервиран, на пръв поглед Киоя е интересчия, за когото печалбата и създаването на връзки е всичко. Както можем да предположим, в живота му обаче са се появили двама души, които по свой си напълно различен начин са успели да пробият тази черупка и да видят какво има под нея – Харухи и Тамаки. Тъй като е трети син в могъщото семейство Оотори, той трябва да се бори не само за признание, но и с факта, че едва ли ще наследи каквото и да е от властта на баща си. Киоя ръководи сметките и мърчандайза около клуба и нерядко изпада в тих ужас от идиотските идеи на Тамаки, но помежду им има някаква връзка, която макар и напълно необяснима за околните, не му позволява просто да зареже всичко на произвола на съдбата и да се махне. А може би причината е и в него самия?
Митсукуни Ханинозука а.к.а. Хъни-Семпай (Аяка Саито6) и Такаши Моринозука а.к.а. Мори-Семпай (Дайсуке Кирии7) са може би най-необичайната двойка в клуба, а и отговарят на най-нестандартните вкусове на клиентките му. Хъни-Семпай на външен вид е дванадесетина-годишно русо момченце, което обича сладки неща, разхожда се навсякъде с плюшения си заек Уса-чан, има ОГРОМНИ сини очи и говори с най-миличкия "агуу" глас, който 
можете да си представите. Това не му пречи да е всъщност най-големият ученик в клуба (на седемнадесет години), унищожителна сила по бойни изкуства и в най-горен клас. Хъни е ужасно мило създание, но точно в това отношение е като Доктор Джекил и Мистър Хайд. А никой не иска да се озове откъм лошата му страна, защото тогава има много, много, МНОГО болка...Мори-Семпай пък е неговата тотална противоположност. Висок, едър и мълчалив, той е, съвсем предумишлено, най-недоразвитият образ в сериала. Предан до пълна педерастия на Хъни, той го обгрижва като някаква извратена комбинация от бавачка, по-голям брат, най-добър приятел и... ами... онова... В повечето случаи единствената му реакция на ставащото наоколо е изсумтяване, което естествено в очите на дамите го прави ужасно мъжествен и недостижим. Той е единственият, чиято история не ни е разказана, но пък и не е нужно – и така е незаменим, макар и второстепенен :)
Ренге Хоушакуджи а.к.а. Ренге-чан, а.к.а. Ужасът на Невинния Зрител™ (Козуе Йошизуми8 ) е японка, учеща в
Париж, която обаче, щом вижда сина на бизнес-партньора на баща си (Киоя), веднага разпознава в него любимия си герой от някакъв дейтинг-симулатор и в следващите 5 минути вече е отлетяла за Япония, за да се прехвърли да учи в Оуран. Тъй като баща й е ужасно важна личност, членовете на клуба са принудени да й играят по свирката. Когато все пак успяват да се отърват от ужаса, Ренге-чан става техен верен съветник/командир/психиатър и най-вече Специалист по всичко, що е Мое, както и неписаните канони на поведение в едно истинско шоджо – какво да говориш, кои са Правилните Ситуации®, кога липсва драма и т.н. С други думи – аватар на шоджо-клишетата. Ренге-чан, напук на преобладаващото мнение, всъщност е ужасно забавен герой, особено след като видите как се появява в действието (Powerful Motor ROX!). Освен това е тотален ексхибиционист, дори повече от Тамаки, и повечето й включвания са наистина безценни.Толкова за героите. Много лесно мога да обобщя впечатлението си от тях. В немалко сериали ми се е случвало да съм съпричастен към ставащото с персонажите и да ме вълнува какво ще им се случи. Героите на Ouran High School Host Club oбаче ги обичах. Истински. Всички до един :) Call me a geek.
Анимацията е друг голям коз на анимето (то кое ли не е). Често се случва първият епизод на даден сериал да изглежда наистина великолепно, а после качеството на визията да се развали. Такъв е да речем случаят със Soukyuu no Fafner, който си е адски красив до самия край, но първият му епизод е няколко класи над всичко останало.
Е, първият епизод на Ouran определено даваше заявки за разваляне на качеството в последствие, тъй като беше прекалено добър. При това не с разни невероятни CGI-изпълнения, а просто като количество детайли, щрихи и подробности. Само че нъц – нивото се задържа през целия сериал :)
Преобладават розовият, синият и червеният цвят (училището е издържано в розово, униформите са сини и навсякъде има рози...), но въпреки това разнообразието е огромно. Черните линии, скициращи героите, тук са малко удебелени, което придава допълнителен колорит и усещане за "анимационност", ако мога така да го определя. Разбира се изобилстват всякакви чибита, големи капки пот и прочее японски емоцио-разкриващи похвати, най-вече картинни и природни изобразявания на душевния мир (най-често война :p) на Тамаки. Изобщо безкрайните тръшкания на тоя човек са отворили такава работа на аниматорите, че чак ми е жал...Особено приятно впечатление правят постоянно появяващите се надписи в розова рамка, които разясняват кой е даден герой или уточняват/коментират съответната ситуация. Този коментар на моменти е дори по-дебилен от случващото се на екрана, така че четете внимателно :)
Героите са страшно красиво нарисувани. По някакъв странен начин е постигнат микс от типични шоджо-персонажи (дълги, тънки, с остри брадички и изгарящи очи), лееееекичък инфантилизъм и модерен рисунък. Всъщност каквито и непрофесионални термини да се опитвам да си смуча от пръстите, резултатът говори сам за себе си.
Музиката на Ouran High School Host Club също е прекрасна. Всъщност в по-голямата си част тя е с класическо звучене, както подобава на елитно училище за възпитани благородници, където се пие чай :р Но дори и с това качество, саундтракът пак има уникално звучене и множество запомнящи се мелодии, а заглавията им... мисля, че в момента, в който разберете, че темата, съпътстваща всяко появяване на Ренге-чан, се зове "The Powerful Motor Rhapsody for Orchestra", нещо у вас ще се промени завинаги.Опънингът пък е точно какъвто може да се очаква от такъв сериал – лигава джей-поп захар, зовяща се Sakura Kiss и изпълнена от неизвестната ми Чиеко Кавабе (нейни са и ендингите на Elfen Lied и Otogi Zoshi). Лиготия, позитивизъм и кавайнес на големи мазни храчки, но без излишен инфантилизъм и аз поне след само един епизод вече бях влюбен в песничката – толкова невероятно подходяща е за сериала, че е невъзможно човек да не й се радва.
Дали анимето си струва? Да, безусловно. Едно от най-силните заглавия за годината и адски грамотно и интелигентно направена комедия. Разбира се, не е върхът на философията и психологическата дълбочина, но като забавление е наистина много висока класа. Препоръчвам горещо – това е доза позитивизъм, която човек наистина не бива да пренебрегва :)