А пък Ryo... Way too cool, за да мога да го понеса. Ужас!"
Amelia, форум на anime.ludost.net, 12.03.2005 г.
"/me си има нова любофффффф!
Който не е гледал City Hunter, нека да ходи да поправи грешката си. Доста старо анименце, от което просто лъха на good ol' 80s. Може да ви се стори кухо на фона на днешните дълбокомъдрени продукции, но е толкова неангажиращо и разпускащо и съдържа толкова готини персонажи, че просто си го зяпкам в унес всеки ден! А материал за зяпкане има – 4 сезона, първите два с над 50 серии. Последните 2 са с по 13. Има и бая филми към него. Главният герой Saeba Ryo се нарежда в графата пич на пичовете, някъде там при Гатс и Онизука.
Иначе като цяло е някъф цикъл – случките са напълно еднотипни, хуморът също, а къф олигофренски патос – мамаааааа, не е истина! Изобщо и аз не знам как успя да ме зариби толкова. Та фърлете му един поглед и вижте дали ще ви хареса – все пак си е класика и всъщност е доста оригинално на фона на днешните еднотипни бозици. Моккори форева!"
Amelia, форум на www.sivosten.com, 24.05.2006г.
Мдам. Горното е повече от очевиден пример за това как понякога първото впечатление лъже, любовта от втори поглед е по-силна, а това, което сме низвергнали страстно при среща №1, ще ни хареса безкрайно при среща №2 (Та кво разправяш за Fafner, значи? – бел. на Рол) (имайте предвид, че анимето и мангата съвпадат сюжетно и идейно, така че казаното за едното може да се приложи и към другото). Всъщност въпросната случка беше един от сравнително сериозните шамари, отнесени от многознаещата ми, категорична персона. Дай Боже всекиму такъв приятен бой...
За съжаление (или щастие) в горните два цитата аз всъщност съм резюмирала цялото си мнение плюс част от информацията за това заглавие. Затова, за да запълня все пак с някакви думи тази статия, сега мога да направя две неща:
А) Да се постарая да докарам интернетния еквивалент на олигавена, изцъклена и виеща от възторг тийнейджърка, отдадена на онази идиотска форма на идолопоклонничество, която се състои в замерянето на разни субекти с разни обекти (като например бельо, плюшени играчки и/или прилежащи телесни чаркове на самата обожателка, най-често пълен набор). Не ми тичка на годините, верно, но Ryo-chan наистина буди нечисти помисли в къдрокосата ми главица. Ех, де да беше истински, ех...
Б) Да благоволя да споделя по същество някаква заслужаваща си информация относно продукта и неговите форми. Защото форми в случая дал Господ.
И понеже въпреки жълтия си цвят, списанието не може да се характеризира като жълта преса (с изключение на Редакционното от време на време) ще се опитам да наблегна на Б. Много ще се опитам. Защото... Защото... RYO-CHAN ГА ДАЙ СКИИИИИИИИИИ!!!!!!!!! Пфеххх...
City Hunter – анимето
Анимето наброява общо 140 епизода, разпределени в 4 сезона (51 в първи сезон, 63 във втори и по 13 в трети и четвърти). Върти се по японските телевизии от 87-ма до 91-ва година на миналия век и въпреки че не надминава предшественикa си Lupin III по култов статус, остава един от най-известните и любими сериали за японската публика. City Hunter е доста популярен и по света – във Франция, например, където носи заглавието Nicky Larson, той все още стои в ефир и заема челното място по местните аниме класации. Моите френски набори до един са израснали с приключенията на Ryo&Co. Част от българските ми такива (благословените люде с кабелен достъп до френските ТВ програми) тоже.
City Hunter е едно прекрасно шоненче. А аз понеже съм специализирала в този жанр, искам да ви споделя, че гледайки наследниците му, мога само да съжалявам за времената, в които братята джапанци са правели такива неща. Е, чудесно е! Наистина, няма мащабна конспирация, която да ти ангажира мисловната дейност, нито запомнящ се злодей, който застрашава целостта на планетата. На всичкото отгоре от него струи наивен патос на талази – направо е злокобно на моменти. Но пък за сметка на това не те обременява психически и емоционално (освен в най-положителен смисъл), изобилства от свеж хумор и разполага с едни от най-култовите симпатяги в необятния Пантеон на аниме персонажите. Да не забравяме и прекрасната олд-скуул визия от времената, в които мъжете все още са мъже, а жените – вамп, от първата до последната. Сериозно, тук поне като анатомия хората приличат на хора, а не на някакви извънземни кльощави и продълговати твари, с триъгълни лица и изцъклени очи. Много са готини!
Ето по няколко думи за основните действащи фигури:
Saeba Ryo (sukiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiii!!!) – най-добрият стрелец в Изтока, професионален суийпър на световно ниво, бесен женкар и Истински Мъж®. Култов екземпляр, казвам ви! Занимава се изключително със спасяването на дами в нужда, по всякакъв начин – като бодигард, като наемен убиец, като дефлоратор... Е, за това последното той винаги си пробва късмета, но много рядко му се отваря парашутът. Това японките не си знаят интереса, честно! Ryo-chan е толкова моккори! Любимото му оръжие е добрият стар Magnum 357, с който Градският Ловец най-редовно демонстрира скандализираща точност. Освен това никога не поема случай, в който не е замесена някоя красавица. Бизнес политика, какво да го правиш...
Makimura Kaori – след смъртта на брат си, тя заема неговото място като съдружник на Ryo, отговарящ за връзките с обществеността, счетоводството и набора на случаи за разрешаване. Двамата живеят заедно, тя го ревнува от всичките му клиентки и системно го пребива с един 100-тонен чук. Сега, на целия свят му е ясно накъде е задухал вятърът, но очевидно докато им се изясни и на тези двамцата, ще трябва да минат още 140 серии. Отвличат я горе-долу веднъж на всеки пет епизода и Ryo винаги го приема много лично. А когато той стане сериозен, куулнесът му достига такива мащаби, че опорно-двигателният ми апарат излиза в стачка. Та трябва да си поседна...
Nogami Saeko – фаталната лейди в живота на Ryo. Или поне него го сполетява нещо фатално всеки път щом тя се мерне на
хоризонта. Представлява елитно ченге и още по-елитна жена. Sugoi! Нищо чудно, че Ryo започва да се държи като малоумен разгонен пес покрай нея. Освен това е много добра с всичките си оръжия – от метателните остриета, закачени на жартиера й, до бликащия от нея сексапил. Изобщо, изключително опасна красавица!
Umibozu – колега на Ryo, следващият най-добър в бранша. Той е гологлав мускулест гигант с тънки мустачки и емблематични слънчеви цайси и е майстор на клопките (особено на тия, дето гърмят). С Ryo го свързват приятелство и съперничество, само че за разлика от нашия отворен моккори хънтър, Umibozu е една истинска романтична, срамежлива и лесно изчервяваща се душа. Освен това двамата си имат Общ Драматичен Бекграунд, но няма да ви го разказвам, за да не ви спойля излишно.
Мiki – тя се появява по-късно (някъде в трети сезон) и се залепяза Umibozu като гербова марка. Оказва се, че той я е отгледал след смъртта на баща й (негов командир в милитаристичното му минало) и междувременно я е тренирал за професионален боец. Понастоящем двамата въртят кафенето Cat’s eye (кръстено на предишно аниме/манга на създателя на City Hunter), което се превръща в сборен пункт на тайфата и като такова често бива опустошавано от отмъстители, вредители и разбеснялата се Kaori.
НДЖ (или Няколко Десетки Жени) – това са безбройните клиентки на Ryo и, по съвместимост, обекти на неговото моккори. Като се има предвид, че историйките рядко надхвърлят 2 епизода, а всяка от тях е с нова изстрадала женичка в него, то вероятно се досещате, че броят на мадамите свободно позволява да им се направи азбучник. Такъв можете да намерите при нужда на френския сайт:
http://accityhunter.free.fr/Galerie.php?g=5&p=1&nbpages=5
Там обаче, наред с жените, под заглавието Les femmes des Ryo (Жените на Ryo), се мъдрят и някои лица като Umibozu и брата на Kaori. Не искам да знам защо...
Има още няколко персонажа, които, макар и епизодични, се оказват доста важни, тъй като разкриват различни аспекти от миналото на Ryo. Все пак човекът не се е пръкнал с великите си умения от нищото. Реших да не ви разказвам за тях – нека да остане някоя интрижка и за анимето :)
Вече похвалих визията, значи сега е ред и на саунда. City Hunter е много богато на музика, само за саундтраците му може да се напише цяла статия. Малко като Cowboy Bebop е в това отношение – над 17 албума (включително музиката към филмите) и това, без да броим синглите към тях. Загубена кауза е да ги описвам поотделно, затова няма и да се опитвам.
Някъде в цитатите горе съм казала, че от сериала "лъха на good ol’ 80s". Това се дължи основно на музиката – чудесни поп и диско песни (доста от тях англоезични), които събудиха в мен топли спомени от детството, тук-таме някое джазче (за по-романтичните ситуации), плюс съвсем прилични музикални теми за моментите на екшън, лиготия, завръзка и развръзка. Сега например слушам песента Get Wild, която е закриваща тема в първи сезон на сериала и ме надъхва жестоко. А има една друга, Chance, изпълнена от seiyuu-то на Ryo, която просто обожавам – в нейното начало нашичкият обяснява на японски кой е и какъв е. Винаги много се смея на нея. И вие ще се смеете, като чуете как японците произнасят City Hunter. С патос...
Неслучайно заговорих за seiyuu-та, между другото. Току що Winamp-ът ми включи един от диалозите от някое от OST-овете на сериала. В момента Ryo-chan приказва сладко, сладко на Umibozu, а аз просто се разтапям. Това е един от най-любимите ми аниме гласове за всички времена! Емблема, като този на Lupin. Просто в City Hunter Akira Kamiya-san е направил ролята на живота си. Велик! Останалите също имат прекрасни озвучители. За мое най-огромно щастие, нито една от героините няма kawaii-лигав глас. Изобщо, сериалчето е едно чудесно слухово изживяване по всички параграфи!
City Hunter – филми, OVAs и specials
Тъй като те не се различават много по сюжет от анимето, сиреч в тях Ryo се ангажира с поредните женски проблеми или трябва да се разправя с поредния изпълнен с желание за мъст индивид, няма смисъл да ви ги разказвам в подробности. Визията също не показва особени разлики – примерно в сериалите и филмите за Lupin III промените са много по-драстични.
Тук слагам списък на наличните продукти по дата на издаване (powered by www.animenewsnetwork.com):
City Hunter: .357 Magnum (movie) (1989)
City Hunter: Bay City Wars (OAV) (1990)
City Hunter: Million Dollar Conspiracy (OAV) (1990)
City Hunter: The Secret Service (special) (1996)
City Hunter: Goodbye my Sweetheart (special) (1997)
City Hunter: Death of the Vicious Criminal Ryo Saeba (special) (1999)
Явно това е новият начин за консумация на Ryo – на година по лъжичка. За съжаление от цели 7 лета не е имало нищо, свързано със City Hunter (освен гадното продължение на сериала, но за него – по-долу) :(
City Hunter – live action films
Като порових малко из IMDB, с потрес установих, че Хонг-Конг-ци са спретнали не една, а цели две лайв версии на анимето.
Първата, от 1993 година, носи звучното заглавие Sing si lip yan (City Hunter по американскому) и представлява симпатична комедийка с Jackie Chan в ролята на Ryo-chan :) Във филма участват още небезизвестните "каратеки" Richard Norton, Michael Wong и Gary Daniels. Та, имаме значи гъзарски кораб, на който са попаднали по най-различни начини нашите хора (Ryo, Kaori и Saeko), плюс гадняри, които искат да оберат наличните богаташи и много, много кунг-фу. В общи линии филмчето доста ми допадна, имаше няколко култови майтапа (като гаврата с играта Street Fighter, или как Kaori се опитваше да пребие лошковеца Gary Daniels), но като цяло приликата му с анимето се изчерпва с имената на героите. Просто Ryo беше някакъв друг човек – нямаше и помен от вездесъщия му куулнес, а и Магнум-ът липсваше. НЕПРОСТИМО!
Другият филм се нарича Meng Bo (City Hunter 2) и е от 96-та. Там ролята на Ryo (кръстен Mr. Mumble в американската версия, по неизвестни мене причини) се изпълнява от Michael Chow Man-Kin. Доколкото разбрах, историята е типично City Hunter-ско клише. Едно ченге-коцкар е уволнено, защото вместо да иде на работа, се опитва да утоли моккори-то си в някаква дискотека. После среща красавица с проблем. Останалото е история... Не съм го гледала, но ако ми изпадне отнякъде, няма да му простя :)
City Hunter – manga
Мангата е толкова безумно красива, че понякога просто не мога да откъсна очи от страниците й. Неслучайно тук съм подбрала арт най-вече от нея. За съжаление 35-те томчета засега могат да бъдат открити завършени само на френски, при това на някакви отвратителни нискокачествени сканове. Но като няма друго, и така се чете. Част от нея може да бъде намерена на английски, на сайта stoptazmo.com. Само че това е ПРАВЕН ОТ ФРАНЦУЗИ превод на френския превод и повярвайте ми – личи му. Болезнено.
По отношение на историите, поне дотам, докъдето съм стигнала, приликите с анимето са значителни, само дето моккори хуморът е много по-солен (Ryo-chan е с толкова честа ерекция, че направо се чудя как изобщо му функционира мозъкът с тези постоянни отливи на кръв) и екшън сцените са много по-брутални, с повече смърт. Знаете как става –
смекчаването на насилието и сексуалните бъзици е често срещана тенденция при адаптиране на дадена манга към аниме. Разглеждала съм и някои от по-късните томчета – там вече допирните точки със сериала се губят, но духът си остава същият. В мангата по един симпатичен начин е вкаран и авторът й Tsukasa Hojo (който, между другото, е и керъктър дизайнърът на Fist of the North Star), към когото от време на време има по някоя хаплива самоиронична препратка. Една от мечтите в живота ми е да туря ръчици на хубави сканове, преведени кадърно на английски език. Някак не ми се ще да я имам в оригинален хартиен вариант, защото подозирам, че ще я олигавя фатално.
City Hunter – продължението
Да, такова има и е съвсем прясно, още пари направо. Нарича се Angel Heart (52 епизода) и понастоящем се влачи протяжно, събвано от няколко групи, които явно не си дават много зор. Не ги виня. Доколкото ми е известно, в него Kaori е мъртва, загинала при злополука, сърцето й е присадено на някаква наемна убийца, а вдовецът й Ryo (с когото явно са се бракували нейде по трасето) се влачи насам-натам като муха без глава, убит от мъка. Можете да си екстраполирате останалото – мацката изпитва необяснимо влечение към Ryo заради сърцето на Kaori, и прочее, и прочее. Повръща ми се само като си го представя. Колкото и да съм зажадняла за Ryo-chan, просто няма да успея да го понеса.
Затова мъдро ще си го спестя.
В заключение:
Та така. Имам си нова любофффф...
Защото въпреки очевидните си недостатъци, които ме отказаха първия път, когато го гледах, на втори опит анимето така ме зариби, че в продължение на две седмици тичках целеустремено и послушно в къщи след излизане от работа, подобно на млада майчица, която трябва да нацица дребната си челяд, и от вратата се заковавах пред компа. Сега, не знам колко от вас ще го гледат и колко ще го харесат. Забелязала съм, че City Hunter не се кльопва лесно от нежната част на човечеството, но пък мъжкарите много му се радват. В крайна сметка, то си е откровен шонен, с всичките типично мъжки простотии на главния герой (е, не му смърдят краката и не изпуска газове от разнообразните си отвори, но май имаше случаи да си бърка в носа и постоянно се шматка по гол задник из къщи, в мангата пък е надървен 24/7). Има и тонове от типичния фенсървис, като се започне от възторжените писъци „Моккори бааасто!” (mokkori bust – б.а.), та се стигне до постоянното похищение на панцу-чан и бра-чан от страна на господин топ-суийпъра. Но някак тези похвати просто доизграждат енигматичния образ на Ryo, без да дразнят. А това си е истинско чудо, мен ако питате.
Не ми се искаше да слагам оценка на City Hunter – за мен то е безценно, защото ми даде Saeba Ryo – един от най-изключителните, най-любимите и най-ярките аниме мъже в живота ми. Никакви пършиви точки не могат да изразят количествено това нещо. Но за съжаление Злият Редактор ме принуждава да го сторя. Така че сега, за да му направя напук, ще сложа не ЕДНА, а цели ДВЕ оценки.
Субективна оценка, породена от екстремната ми фенгърловщина – 9.5+++
Жалки опити за обективност – 8.5
П.П. В случай, че все още не сте разбрали какво е моккори, погледнете тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Mokkori
Това, разбира се, е само един от аспектите на явлението, но мисля, че дава достатъчно добро обяснение на гореспоменатите словосъчетания.
При това положение вече ми остава само да туря "Конец" на статията с една от най-дълбоките философски мисли в сериала, която се превърна в сигнатура на поне трима потребители във форума на anime.ludost.net:
"Mokkori now is better than mokkori later!"
КОНЕЦ