Requiem for a Square
Автор: Роланд
Налага ми се предварително да се извиня на не-софиянци, защото тази статия не ги засяга, освен ако просто не им е интересна от читателска гледна точка (за което само бих се радвал). Намирам темата за сериозна и ви моля да проявите разбиране. Благодаря предварително :)
Не знам дали човек, който не е от София, би могъл да разбере какво представлява за мен, както и за хиляди други столичани, това място. Площад Славейков (главната буква не е само заради началото на изречението) е изпълнявал ролята на център на литературата през целия ми съзнателен живот. И не само. Винаги съм си уговарял срещите там (изразът "на Попа" ми е напълно непознат, за мен има "на фонтана на Славейков" или "при Пешев"), когато се мотая из града неизменно минавам през него. Не само защото около Славейков са разположени повечето интересни за мен места, но и заради приятното уютно усещане, което ми носи. С него свързвам "израстването" си в литературно отношение, както и безброй спомени за търсене на нови и стари неща, ровенето по кашони за "оная книга, дето ми казаха, че била неоткриваема", да не говорим за приятелите ми сред продавачите. От две-три години насам там се намира и магазинчето Magic Worlds, което отново свързвам с много и разнообразни спомени, както и близки хора, но то няма да бъде обект на тази статия. Нейната цел е да разгледа едно неизбежно и вероятно непосредствено събитие – смъртта на Площад Славейков...
Да, тя е факт. И да, неминуема е. От пълния крах на тази "институция", както немалко хора го наричат, ни делят още поне няколко години, но при все това тя ще настъпи. Факторите за това не са един и два, но аз ще се опитам да обърна внимание на тези, които смятам за най-важни.
Наемите и заплащането: За никого не е тайна, стига да го интересува, че наемите за масите на Площада са огромни. Отвратително високи и все по-малко оправдаващи негативите на това да поддържаш търговия там. С парите, които човек плаща месечно за три маси, може преспокойно да се вземе прилично помещение от отсрещната страна на улицата – не по-малко централно място, ще се съгласите. И в един момент усилието просто се оказва твърде много. Хора, които са имали 5-6 маси на площада, сега държат 3-4. По-дребните риби пък се отказват, просто защото начинанието не си струва усилията, които от своя страна никак не са малко – дори да не продаваш лично на някоя маса, снабдяването рано сутрин, прибирането на отчети и т.н. са си тегоба.
Самите продавачи пък са подложени на още по-сериозен тормоз – жеги, студове, дъжд и сняг. Гадости, с които те трябва да се разправят сами, кой както може, като същевременно се опитват да опазят някак стоката, която иначе няма да могат да продадат. Особено зимният сезон е отвратителен за тях и условията граничат с абсурда. А заплащането, което получават за труда си, не е достатъчно, за да оправдае това. Елитарен сноб като мен е последният, който ще се разпищи, че ниско-квалифициран (съжалявам много, но си е такъв) труд като този трябва да се заплаща по-добре, но обективната реалност е на лице – за същите пари, при това сигурни и независещи от външни фактори (много от продавачите са на процент и когато си мръзнал 10 часа при минусови температури, а си продал две книги на също толкова премръзналите си клиенти, усилието изведнъж започва да изглежда твърде много), доста хора полагат далеч по-малко усилия в книжарници или дори обикновени магазини.
В резултат, на Площад Славейков малко по малко остават само антиките от миналото, неспособни да намерят друг начин на съществуване, отчаяните за някаква работа, които просто някак трябва да свържат двата края... и онези, които предстои да напуснат. Тъжно...
Немарливостта: Този проблем е, разбира се, пряко свързан с горния, но не произлиза изцяло от него. Дали потиснати от все по-тегавите обстоятелства, или просто открили, че "може и така", търговците на Славейков започнаха да занемаряват усилията си през последните години. Случвало ми се е да търся някоя нова книга и да не я намирам, което, макар и нерядко резултат от следващия проблем, върху който ще се спра, често се дължи на разни глупости от сорта на това, че търговецът го домързяло да отиде до борсата или не харесвал тоя автор, или не разбрал, че книгата е фантастика (не знам, например, дали НАЙ-сетне някой се сети, че Лоръл Хамилтън спада към жанра, но доста време първата книга за Анита Блейк липсваше на най-централната маса за фентъзи и фантастика на Славейков) или някаква друга подобна простотия. Да, естествено, че шестият Потър беше на лице в секундата, в която беше легално да го пуснат (той и преди това се намираше на някои места, ама под масата), но... светът не се крепи на Хари Потър, а и проблемът не опира само до нови книги. Стари и напълно откриваеми неща често липсват на Площада, а с лекота могат да се намерят във всяка книжарница. Което не е свързано със следващия проблем, тъй като например книгите на Бард са си достъпни за всеки навсякъде, просто е въпрос на малко интерес какво ти липсва и да си го набавиш. Хората, с които аз си общувам там, са адски компетентни в това отношение, но площадът не може да се крепи само на тях, нали? Все едно, да пристъпя към въпросния "следващ" проблем най-сетне.
Нелоялните издатели: Още нещо, което за съжаление не се поддава на контрола на хората, работещи на Площад Славейков, а е доста сериозен фактор в упадъка му. От известно време насам – година или може би две – някои издатели се усетиха, че им излиза по-изгодно да си предлагат книгите директно на конкретни книжарници, за да им ги продават с по-малка отстъпка. Така си е, за да печели борсата, трябва да й дадеш продукта си за по-малко пари, отколкото тя ще поиска на търговеца. За да е на печалба пък търговецът, той трябва да купи книгите на по-ниска цена от коричната, за да може да ги продава на нея и да не остане с пръст в задника. Съответно за издателя е много по-изгодно да продава директно на търговеца, прескачайки борсата и искайки му парите, които тя би му взела.
Дотук нищо лошо, ще кажете, но на Площад Славейков работят и аз не знам колко десетки търговци. Един издател не може да се занимава с всички тях поотделно без обединяващото посредничество на борсата, така че някои просто са му хванали цаката – предлагай на големите книжарници. Така едновременно си осигуряваш масивен и стабилен клиент, от когото взимаш повече пари, отколкото от борсата, хем той има допълнителния бонус, че ще бъде ако не единствен, то един от няколкото разпространители на книгата и съответно ще реализира по-големи печалби. Взаимно изгодна сделка, от която, уви, губи Славейков. И ако си обикновен клиент, който не може да открие трета книга по ред на Площада, а я намира в книжарница, намираща се на 8 метра от края му, накрая просто спираш да проверяваш Славейков.
Новите книжарници: Каквото и да си говорим, най-жестокият и неумолим фактор за загниването на "институцията" Площад Славейков са новооткритите напоследък из София големи книжарници. И ако Писмена, Пингвините и Хеликон са на майната си, Оrange центърът не е, нито новият магазин на Александра Видео, който е по съвместителство и съвсем прилична книжарница. И при такава конкуренция, намираща се в непосредствена близост, всеки здравомислещ клиент ще предпочете да си купи търсената книга от място, където ще може да разгледа на спокойствие без да го гледат злобно (за това в последната тема от статията), на топло и най-вече – книгите, от които ще избира, не са подложени на дъжд, вятър, сняг и слънце, а са добре запазени. Самият аз продължавам да си купувам интересуващите ме заглавия от Славейков основно заради приятелите, които имам там, и от носталгия. Но уви, и двете неща са твърде преходни. Което ме води към...
Приятелите: Това разбира се е лично изживяване, но е такова, което ужасно много хора споделят с мен. Разбира се, мога да говоря само за фантастиката и фентъзито, тъй като покрай тези жанрове е преминала младостта ми и времето, през което съм оформял връзките си с хората, работещи на Славейков. Хора, които, за да сте стигнали дотук в статията, със сигурност в една или друга степен познавате и вие (ако не, просто прескочете следващите изречения). Само че от тия хора вече остана само Светла. Пешев замина за Америка, Антония – за Ирландия. Арбов един дявол знае накъде се запиля, а Васил вече работи в Magic Worlds и съдбата на Площада едва ли го касае особено. И ето, че моята връзка със Славейков остава да виси на една тънка нишка. И когато тази нишка се скъса, аз самият ще започна да си купувам книгите от книжарниците. Сантименталността си е сантименталност, но когато даваш пари, предпочиташ стоката, за която ги даваш, да е добре запазена...
Старите книги: Един от по-страничните фактори, но пък доста важен за мен допреди известно време. Старите книги бяха запазена територия на Площада и човек знаеше, че ако си търси нещо отдавна изчерпано, вероятно ще може да го намери там. Обаче изчерпаните книги имат неприятното свойство да са доста крайна бройка и за добро или зло, повечето такива просто отидоха у хората, които ги търсеха. В резултат на това станаха още по-редки и цените им скочиха нечовешки. Важна причина за това е и първата тема, върху която се спрях – цените. Търговците на антикварни книги също имат да плащат наеми, а за разлика от онези, боравещи с нова стока, тяхната далеч не се търси в една и съща степен. И те му намериха цаката, като почнаха да слагат само високи цени и да се занимават единствено със заглавия, които са наистина трудни за откриване и съответно могат да им искат безумни пари. Едно от най-ценните преимущества на Славейков се опорочи до неузнаваемост и "антикварите" сега са по-известни като "кожодерите".
Друг аспект на същия проблем са и по-малко "апокрифните" заглавия като старите книги от "ИСФ" на Бард, например, или фантастиките на Квазар, Офир и Аргус. Тук пък паралелът е с втората тема – немарливостта. Уви, дали търсенето намаля, или просто на никой не му се занимава, но докато преди знаех, че ако ми трябва някоя стара книжка на Квазар или Офир (печатани в наивно високи тиражи навремето и все още налични, поне половината от тях), мога просто да отскоча до масата на Пешев/Волкос, сега знам, че там няма да я има, а дори да помоля да ми я потърсят, никой няма да си направи труда. Вината за това не е на продавача, той си прави поръчката. Само че по трасето информацията някак се губи. Незаинтересованост? Може би. Обаче ако отида в Orange, ще намерят книгата в каталога, ще се обадят на сателитните си книжарници и до ден ще ми я донесат, ако е откриваема.
Прогресът: Това е като че ли най-общият и най-важен фактор. Простичка дума, наистина, а обхваща толкова много. Времето на "уличната търговия" си отива. Хората малко по малко се научават, че масите не могат да им предложат това качество, което търсят, подпомагани за съжаление от неща като нелоялните издатели, които споменах по-рано. Но дали наистина е "за съжаление"? Да, ок, Славейков бил "институция". Обаче... ами именно, че е бил. И все още запазва някакво величие, но то е по-скоро сянка и спомен, вкопчване в миналото, отколкото реално влияние. Факт е, че печалбите намаляват с всяка изминала година, а усилията за поддръжка на бизнеса са не само все така големи, но и по-големи отпреди. Масите намаляват прогресивно, клиентите също. Но това не се дължи на липсата на желание за четене у българина. Всъщност, ако трябва да сме честни, четящите, особено сред по-младите, са се увеличили като количество през последните години.
Не, истината е, че прогресът просто вече предлага по-добри алтернативи от Площад Славейков. И това в крайна сметка може би не е толкова лошо, освен, уви, за онези, които все още работят там. Не, всъщност ще е жалко. Защото с площада ще си отиде и онази необяснима порода продавачи на книги, които освен такива, са и читатели и ценители. Които могат да ти дадат мнение за почти всичко, което продават, и компетентна информация, па макар и без да могат да проверят в компютъра за нея. Ще ги заменят усмихнатите и учтиви млади момчета и момичета, които просто "работят там", без да имат и най-смътна идея от книгите, които продават...
Но това място изигра своята ключова роля в развитието и поддържането на българската книга. Ключова, ако щете, роля в израстването на стотици хиляди млади идиоти като мен, защото бих си кривил душата, ако кажа, че това място и всичко, с което го свързвам, не са повлияли на начина, по който съм се развил като личност. Обаче всяко нещо, което е изиграло ролята си, е редно да слезе от сцената. И честно казано малко по малко започвам да си мисля, че един ден, когато масите изчезнат напълно, Площад Славейков може пък да се превърне в нещо по-красиво.