Нова картина за г-н Фог

     "Готова ли е новата ти картина? Нямам търпение да окача още влажното платно на стената в спалнята си, при другите. Нали знаеш – аз съм наркоман, който се нуждае от свежа доза ужас. Няма да ме разочароваш, нали? Искам нещо кошмарно, нещо шокиращо, нещо, което да накара сърцето ми да спре да тупти и да ме остави без дъх, облян в студена пот и треперещ... Искам вечер да се промъквам в сигурното убежище на леглото си, като стискам в лявата ръка сребърен кръст, а в дясната – нож, и като мълвя горещи молитви за спокойна нощ на всички богове, които са ми известни. И които едва ли ще пожелаят да се вслушат в думите на грешник като мен. Знам, че съм обречен на вечни мъки в пламъците на ада. Знам, че демоните ще пируват с нечестивата ми душа и очаквам този миг с нетърпение. Ще направиш ли скверните ми желания реалност? Моля те, моля те!..."
     Оставяш писмото на господин Фог с усмивка и отпиваш голяма глътка червено вино от кристалната чаша върху масата. На светлината на свещите тъмната течност напомня учудващо много на кръв. Това те подсеща, че тази вечер е специална. Тази вечер ще нарисуваш новия си шедьовър.
     Джойнтът догаря в ръката ти и изпълва въздуха с тежкия си мирис. Потискаш зараждащата се в гърдите ти кашлица и го пускаш небрежно на пода. Знаеш, че ако не го настъпиш, ще прогори голяма черна дупка в скъпия килим, но не ти пука. Когато слънцето изгрее, ти ще си далеч от тук, в друг град, в друг хотел, в друга стая. А в черното ти кожено куфарче ще има две хиляди нови банкноти с лика на Франклин.
     Обръщаш се. На леглото лежи млада жена. Гола. Разпната на хикс с помощта на четири въжета.
     Приближаваш се към нея.
     Светлината помръква, сякаш присъствието ти я задушава. Сенките се свиват уплашено в ъглите.
     Но не и твоята. Тя надвисва застрашително над леглото.
     Зениците на жената се разширяват. В очите й проблясва ужас.
     Започва да се гърчи. Иска да се освободи. Да избяга от теб.
     Късно е. Тялото й се облива в студена пот. Залепените й с лейкопласт устни се мъчат трескаво да се разтворят в писък.
     Хищни пръсти мачкат плътта й. Твоите пръсти.
     Проникваш в нея. Разкъсваш я с движенията си.
     Тя вие, пъшка. Мъчи се да изкрещи.
     Движиш се все по-бързо и по-бързо.
     Тръпки. Навсякъде. Оргазъм. Изпразване.
     Сега си лек, много лек. Сякаш се рееш на една педя над леглото.
     Сигурно е от тревата.
     Разбираш, че си гладен. Винаги си гладен след подобно преживяване.
     Тя ридае приглушено, по измъченото й лице се стичат сълзи. Започваш да се ядосваш. Какво, по дяволите, си мисли тази кучка?!
     Удряш я. Силно.
     Гледа те уплашено.
     Повтаряш й, че си гладен, гладен. И ще се нахраниш с нея.
     Изведнъж разбира. В очите й напира молба.
     Напразно. Вече си решил.
     Повече не можеш да чакаш. Захапваш я за шията.
     Устата ти се пълни с кръв. Топла. Свежа. Възбуждаща.
     Усещаш прилив на сили. Усещаш как животът й се влива в теб и изпълва вените ти. По-хубаво е от дрога. По-хубаво е от оргазъм.
     Очите ти отразяват светлината на свещите и засияват със свой собствен огън. Тя вижда в тях приближаващите се пламъци на ада. Но вече няма сили да плаче, нито да се бори. Тялото й потръпва едва-едва и застива под теб.
     Това е мигът, който чакаш. Надигаш се. Пускаш уредбата. Бах. Винаги слушаш Бах, когато рисуваш.
     Празното платно до леглото те очаква. Потапяш четката си в кървящата шия.
     Как ли изглежда смъртта в очите на една проститутка?
     Скоро ще разбереш.
     Господин Фог също.