При наличието на 20+ негови заглавия в личната ми библиотека, изборът не беше много лесен. В крайна сметка се спрях на Legend по няколко причини – това е първата книга на Дейвид Гемел, освен това се води и първа в Дренайската му сага (макар хронологично да е доста по-назад), включва най-обичания Гемелов герой и най-вече заслужава всички хвалби, изписани по неин адрес.
Публикувана за първи път през далечната 1984 г., Legend е най-често преиздаваната книга на Дейвид Гемел и вероятно е заглавието, спечелило му най-много фенове. За разлика от повечето книги, представяни в Непреведено, тя може простичко да се определи като героично фентъзи в най-добрите традиции на жанра. В нея няма да намерите огромни описания на природни картини, така характерни за многотомните фентъзи епоси, излизащи в последните години. Няма го и сиракът-юнак, който поне на мен ми къса нервите. Гемел е лаконичен в описанията, набелязва само най-важните неща и не се впуска в хиляди излишни детайли. Уважава достатъчно читателя, за да го остави сам да изгради образите в главата си. Главният герой Дръс е 60-годишен ветеран, отдавна оставил зад гърба си най-добрите си години. Уморен и огорчен от живота, той живее в изолация и чака смъртта, когато получава вест, че отново е нужен. Земите на Дренай са изправени пред инвазията на варварските племена на надирите и единственото, което стои между тях и пълното унищожение, е легендарната крепост Дрос Делнох. Там обаче има един съвсем малък и деморализиран отряд. На пръв поглед задачата изглежда невъзможна, но Дръс не е човек, който се отказва лесно...Историята звучи доволно простичко, но колкото и да е странно, Legend въпреки това е една от най-добрите книги в жанра. Хваща те още от първата страница и не те оставя, докато не отгърнеш последната. Темата за героизма и саможертвата присъства, но не с типичния холивудски патос, а по начин, който кара читателя да съпреживява ставащото с героите. Феновете на мистиката и магиите също ще останат доволни, въпреки липсата на хвърчащи файърболи и Гандалфоподобни магьосници.
Колкото и изтъркано да звучи, книгата трябва да се прочете и преживее, защото каквото и да напиша, няма как да предам емоциите, които предизвика първата ми среща с Дръс. Фактът, че имам 22 книги на Дейвид Гемел в библиотеката си, би трябвало да е достатъчна оценка...