правдив и истинен"™ вариант. Поне при Крал Артур беше така. "Вижте истинската история!" тръбяха плакатите. Е, при Тристан и Изолда, слава богу, са си го спестили. Филмът има малко общо с легендата (основно имената на героите) и е по-скоро историческо екшънче с драматични елементи, а не екранизация на една от най-романтичните и трагични любовни истории на всички времена.Историята ни пренася в Британия след напускането на римляните. Ирландците(?!?) са завладели островите и тормозят нещастните британски племена, карайки ги да плащат данък (по непотвърдени слухове, филмът ще се изучава като задължителен в ирландските училища, ИРА е направила режисьора Кевин Рейнолдс свой почетен член, а ирландското правителство обмисля музиката от филма да стане новия официален химн на страната). Лорд Марк се опитва да изгради съюз с останалите лордове, да обедини Британия и да нарита завоевателите. Нещата се омазват кардинално и в процеса загиват жената на Марк, с неродения му наследник, цялото семейство на Тристан и един куп статисти.
Години по-късно наш Тристан е станал любимец на Марк и пълководец на войските му. Успешно наритва ирландците, почти умирайки в процеса, и се озовава на вражеска територия. Там го намира Изолда, залюбват се, а останалото може да си го представите.
Доста свободната интерпретация на легендата не би ме притеснила кой знае колко, ако режисьорът и актьорите си бяха свършили работата както трябва. За съжаление Кевин Рейнолдс явно почива на стара слава (Робин Худ, принцът на разбойниците, Звярът), защото режисурата е доста хаотична и във филма няма нито една сцена, за която да си кажеш "Уау!". Актьорското присъствие е малко по-добро. Руфъс Сюъл както обикновенно е на ниво. Греъм Мълинс, който играе Морхолт, е гадняр, та дрънка. София Майлс беше една много приятна Изолда, а и повечето второстепенни герои са подбрани много качествено. Тристан (Джеймс Франко) обаче, се оказа трагичният образ в екранизацията, и то съвсем буквално. Цял филм чаках някакви проблясъци на актьорско майсторство, но не би. Момчето може би се е пазило за Спайдърмен 3, кой знае. Във всеки случай образ, който би трябвало да е сложен и многопластов, да предаде сблъсъка между дълг и чест от една страна и любовта от друга, успява да предизвика единствено прозявки. Проливането на някоя сълзичка и влaжните погледи не те правят трагичен герой и може би някой е трябвало да му го каже. Жалко наистина. Сред положителните черти на филма са музиката, която, без да блести с нещо кой знае какво, създава много приятна атмосфера, и операторската работа, която успява да покаже красотата на островите и да те накара да повярваш, че си се пренесъл в една друга епоха. В общи линии, ако човек се абстрахира от факта, че главният герой е дърво, филмът всъщност е доста приятен. 125 минути минаха неусетно и не считам, че бяха пропилени. За съжаление с малко повече усилия от страна на режисьор и актьори (най-вече Джеймс Франко) Тристан и Изолда можеше да надскочи категорията "приятно историческо екшънче с драматични елементи" и да се превърне в наистина качествена екранизация на една прекрасна легенда. Но колкото – толкова...