Любов и смърт
Режисьор: Уди Алън
В ролите: Уди Алън, Даян Кийтън, и др.
Година на излизане: 1975
Автор: Демандред
Любов и смърт е различен от досега представените в рубриката заглавия в няколко отношения. Той е цветен (и такива класики има, колкото и да не е за вярване :р) и не се радва на специално място в киноисторията... Освен това по никакъв начин не може да бъде наречен претенциозен, неразбираем, твърде интелектуален, скучен и т.н. Той е само и единствено комедия в най-чист вид, чиято цел е да забавлява и разсмива до сълзи. Но се справя толкова успешно с това, че си заслужи място в настоящата рубрика.
Любов и смърт е един от ранните филми на Уди Алън, в които той както обикновено се изявява като режисьор, сценарист и изпълнител на главната роля. В този период от кариерата си Алън прави единствено комедии, които нямат никакви други амбиции, освен да бъдат изключително смешни през цялото време и на всяка цена. Няма ги нещата, типични за по-късното му творчество, като смесване на комедия и сериозна драма или по-реалистичен сюжет и добре изградени герои в чисто развлекателните му филми. Което на пръв поглед изглежда като минус, но случаят с Любов и смърт е точно обратният. Филмът е толкова забавен през цялото време, че зрителят въобще не обръща внимание на слабостите му, защото е твърде зает да се опитва да не се задуши от смях.
Сюжетът накратко – героят на Уди Алън Борис е руснак от началото на 19-ти век (един от много редките случаи, в които Уди не играе нито нюйоркчанин, нито евреин), на който се налага да се бие в Наполеоновите войни против волята си. След поредица от забавни случки и обрати той успява да стане военен герой по чиста случайност и въпреки страхливостта и несръчността си. Но Наполеон не се отказва. Скоро той отново напада Русия и тогава Борис и съпругата му Соня (Даян Кийтън) решават, че се налага да го убият, за да спасят страната си. Досещате се, че това води до още множество комични и абсурдни ситуации.
Сюжетът определено не е главното тук, реалистичността му е нулева и е пълен с анахронизми, а целта му е основно да свързва забавните моменти и да дава възможности за демонстриране на най-силната страна на комедиите на Уди Алън, а именно диалогът който е на изключително високо ниво. За мен това определено е комедията с най-смешни и най-запомнящи се реплики, която съм гледал, с лекота изпреварвайки дори Животът на Браян. Още по-впечатляващо е, че една голяма част от тези реплики и сцените, в които се произнасят, успяват да ме карат да се смея на глас дори и при 20-тото гледане и при условие, че знам диалога почти наизуст. Немалко достойнство е и това, че практически всяка минута става нещо забавно и няма скучни моменти.
Филмът пародира какво ли не – руската класическа литература от 19-ти век (основно Толстой и Достоевски), екзистенциалистката философия, филмите на Бергман и Айзенщайн. Но това не значи, че трябва да имате големи познания във всички тези области, за да му се насладите, макар че разбира се няма да можете в пълна степен да оцените някои от най-идейните пародии, примерно тази към края с представения в миналия брой Персона.
Не всички смешни моменти в Любов и смърт са базирани на диалога – има и няколко slapstick (т.е. физичека комедия) ситуации, в които Уди се представя сравнително добре, но далеч от най-добрите в този тип забавления като Бъстър Кийтън и Чаплин. Тези сцени са сложени просто за разнообразие. Даян Кийтън и Уди Алън се справят добре в главните роли и както винаги имат чудесно разбирателство и синхрон на екрана.
Визуално Любов и смърт не впечатлява, но в случая това няма особено значение. Използваната музика е на Сергей Прокофиев, пасва прекрасно на ставащото на екрана и допринася много за някои от най-забавните сцени.
Хуморът е много индивидуално нещо, както знаете, затова далеч не мога да ви гарантирам, че филмът ще ви допадне. Но ако харесвате комедиите на Уди Алън, вероятността Любов и смърт да ви съсипе от смях определено е доста висока. Със сигурност това не е най-добрата комедия, правена някога, или дори най-добрата комедия, режисирана от Уди Алън (тази чест си остава за Ани Хол), и ако търсите нещо друго, освен смях, няма да го намерите тук. Но Любов и смърт напълно успява да постигне целта си да разсмива зрителя през цялото време и заслужава признание за това.
Оценка: 9/10