Този път Киану Рийвс не е екшън-герой, Сандра Бълок не е устата скандалджийка, а автобусът е само епизодичен герой. Всъщност Къщата край езерото е римейк на корейския Il mare, което предполага поне малко измъкване от холивудския мейнстрийм. Историята започва с нанасянето на архитекта Алекс Уайлър в къща край езерото, строена от баща му (всъщност по-правилното е "на езерото", доколкото тя е издигната върху колони в плитката част... и е от стъкло. Красота!). В пощата той намира писмо от предишната наемателка. Кейт Фостър е лекарка, която се е преместила в града. Само дето в писмото й има леки несъответствия. Споменават се събития, които се случват впоследствие, новият й адрес още не е построен, такива неща. И накрая те установяват, че пишат с две години разлика. При него е 2004 г., а при нея – 2006 г.
В началото всеки мисли, че другият е малко побъркан, но после се убеждават, че е истина. И пощенската кутия до къщата по някаква причина действа като умален портал във времето. От време на време дори си чатят с писма, сериозно.
И постепенно разбират, че те са точните хора на точното място, но не и по точното време. Трудна връзка е тази, когато се окаже, че най-близкият ти човек е разделен с такава преграда от теб.
Като сценарий Къщата край езерото се отличава с добра идея, макар и причнинно-следствените връзки да се третират малко свободно. Успява да е приятно заплетен, без да е неразбираем. Освен това е един от малкото такива филми, на които краят ми стана ясен още в средата, но въпреки това го догледах с удоволствие. Разбира се, на моменти атмосферата напомня твърде много за романтична комедия. Стъклената къща, странните писма, подарената близост с човек, който хем съществува, хем все още/вече не е това, което познаваш. Всичко това дава предпоставки за една леко мистична и правилно болна атмосфера. Но филмът като че ли нарочно я избягва, за да може да пасне на клишето за романтични истории. Все пак някои малко по-дълбоки душевни преживявания и времевите парадокси го спасяват от гореспоменатото клише.
За мен Киану Рийвс и Сандра Бълок не са правилният избор за ролите. Е, Киану успява да докара образа на чувствителен архитект с мисия в живота, а Сандра Бълок – на самотна и объркана лекарка, но някак това не им отива. А и Сандра Бълок донякъде допринася за това филмът в началото да има излъчване на романтична комедия, вместо на нещо сериозно. Не че играят лошо, просто и двамата не са правилните типажи за ролите си. В никакъв случай не може да се каже, че развалят филма, но други биха могли да му дадат повече.Музиката е приятна, без да е някакво епично изкуство. Пол Макартни, Киани и много Рейчъл Портман, която е писала по-голямата част от саундтрака. Без да са нещо особено запомнящо се, песните стоят много на място.
В крайна сметка мога да кажа, че Къщата край езерото е един доста противоречив филм. На моменти е лек, на други – тежък. От една страна случващото се няма никаква логика, а от друга – историята просто крещи, че това е трябвало да се случи и че е било предопределено. Започва като романтична комедия, продължава като фантастика и свършва като един от онези жизнеутвърждаващи филми, които дори не мога да сложа в определена ниша. Но въпреки прескачането си от жанр в жанр, все пак е хубав. Може да се гледа и само за забавление, и с идеята, че е концептуален. Все тая, важното е, че може да се гледа, при това с удоволствие.