Ако трябва да започна с някакво обобщение за Il Mare, то ще е: много красив и изпълнен с топлота филм, който си струва да се види. А започвам с обобщението, защото не съм сигурна, че ще мога да го похваля и да предам поне малко от тази красота така, както филмът заслужава :)Малко за сюжета: в навечерието на 2000 г. млада жена се изнася от къщата, в която живее и оставя коледна картичка за следващия наемател с молба да препраща кореспонденцията й. По някакъв начин обаче картичката попада при първия обитател на къщата, който живее в 1998 г. Двамата започват да си разменят писма и постепенно близостта им прераства в истинско приятелство, а може би дори в любов – но през непреодолимите две години разстояние...
Това е емоционален, дори романтичен филм, но е точно на обратния полюс на онова, което сме свикнали да наричаме "романтична комедия". В него има дълбочина на характерите и повод за много размисли – за самотата, за нуждата на всеки човек от разбиране и сродна душа, за отсъствието, което може да бележи нечий живот, и за любовта – присъствието, което го спасява...
Фантастичният елемент на преплитането във времето не е обяснен – той е просто поводът историята да се случи. От нас се иска просто да приемем, че това е възможно – и защо не? А и във филма няма биеща на очи нелогичност, която да попречи да му повярваме.Оригиналната идея на Il Mare ми хареса още преди да го гледам, но филмът ме заплени с начина, по който тя е реализирана и с атмосферата си, с особеното си радостно-тъжно настроение. Меланхолията се преплита с ведър хумор и моменти на истинско наслаждение от обикновените неща като готвенето например. Филмът е някак минималистичен – не е натоварен с излишни разговори или детайли от ежедневието, излишни персонажи, излишни кадри. Много неща са загатнати само с по някой детайл. Сякаш филмът отделя само онова, което е важно, концентрирайки живота в онези моменти, които си струват и са истински. В духа на тази идея е и визията, включително и необикновената архитектура на къщата, която е почти герой във филма с усамотената атмосфера, която създава.
Красотата е може би онова, което прави най-голямо впечатление в Il Mare. Всеки кадър е оригинално композирана и завладяваща картина, изпълнена с тази красота. Допълва я музиката, нежна и меланхолична, както и чудесните актьорски изпълнения на двамата главни герои, наситени с много деликатни нюанси. Така филмът се превръща в едно малко бижу, прекрасно във всеки детайл.
Накрая бих казала – прочетете си пак началото, втория абзац :) и, ако можете, гледайте Il Mare – няма да съжалявате.