За доблестните рицари, Пешо, Жужа,
светия секстет и други неща от живота
     
Автор: Морвен

     Не знам дали сте чели за благородните рицари, които на пълен работен ден са се биели с дракони (или поне така твърдели след петата халба...) и са защитавали честта на принцесата, в която са влюбени през останалото време. Ма няма как да не сте чували за тях, все пак сте аудитория на е-зин за фентъзи, пък там бъка от такива. Та, говорехме за доблестните рицари и принцесите. Само някой да посмеел да каже, че подгъвът на роклята на съответната принцеса е разпран, нашият доблестен рицар на часа го предизвиквал на дуел и моментално увеличавал отрицателния прираст на кралството (дали със себе си, или с нахалника, все едно...). Доблестният рицар така силно обичал своята принцеса от леко окаляния подгъв на роклята й, та чак до острия връх на много модерната й по онова време шапка, че не давал никой и копче да каже относно сияйната й усмивка, нежната й кожа и блестящото й остроумие. Нямам идея как са го постигали това принцесите при липсата на Колгейт, лосион против акне и образование за жените, но на доблестния рицар не му е пукало за такива подробности. Той просто е бил убеден в перфектността на жената, в която е влюбен, и толкоз, чудо голямо, че не можела да чете и се къпела почти всяко лято.
     Сигурно вече се чудите какви глупости ви меля. А аз просто искам да изясня, че тези доблестни рицари съществуват и сега. Само че не са влюбени в принцеси или други одушевени твари. Щото, нали, представям си как Пешо тръгва да се бие с близнаците от долния етаж, щото са казали, че Жужа от съседния вход мяза на морж, ама с по-големи мустаци. И после два месеца по болници и седем години, докато делото стигне до трета инстанция и го върнат поради грешки в медицинската експертиза. Не става. Има твърде много реанимация и правораздаване в днешно време, за да могат нещата да се уредят чисто и приятно. Пешо просто тайно ще им среже кабела на сателитната и ще е доволен.
     Затова сегашните доблестни рицари прехвърлят любовта си от девойките на литературните произведения. Те се влюбват (напълно платонично, не отричам, но то е най-страшно) в някой автор и произведенията му и го защитават до дупка от посегателствата на разни хейтъри (hater (англ.) – мразещ). Та тези... как да го кажа по-меко, лавъри (lover (англ.) – обичащ, любовник) реагират неадекватно точно като средновековните доблестни рицари. Всеки лавър е дотолкова влюбен в своя любим автор/произведение, че в момента, в който споменеш нещо за клиширана история, те нарочва за член на авангарда на Армиите на Злото. За лавърите това да те нарекат с имена, от които всеки обръгнал тираджия би се изчервил, само защото си споменал, че след петото Колело на времето поредицата започва да затъпява, е въпрос на чест. Според тях ти заслужаваш душевно разпъване на кръст, както и квалификации за родата ти до девето коляно, ако смяташ че Едингс си прави героите по няколко готови калъпа и само им сменя цвета на очите и косите. Лавърите смятат, че защитавайки всеки произволен герой, размахал меч и магическа пръчка/мантия/каничка за мляко или каквото там, допринасят за разпространението на Доброто по света. И за Правилното Възпитание на Ценностите у Подрастващите. Нищо, че покрай възпитанието на тези ценности гореспоменатите подрастващи чуват от тях такива неща, на каквито дори гледането на клиповете на Бичето и слушането на "Надървени въглища" не са успели да ги научат. А когато са много любезни и аристократични, рицарите-лавъри се ограничават с това да наричат мнението на инакомислещите "слуз", а самите нахалници, дето не се кефят на някой известен (или пък неизвестен, но пък любим на тях) автор – "низка измет с крастав, мръсен и извратен ум". Както казах, изтънчено. Също като да биеш един двуръчен меч между очите на някого (от където той директно ще мине чак до корема му), защото май си е разплискал виното на стола на обожаваната от теб лейди. Тези средновековни порядки се допълват от нещо задължително за всяко пълнокръвно средновековно общество – религиозността. Да, именно тя. Всеки, който не вярва в светата троица Фийст, Джордан, Едингс, Роулинг, Паолини, Станек (ок, де, светия секстет или каквото там се получи), бива нарочен за безбожник. И така лавърите пласират Любовта към Фентъзито, Доброто и Светаго Духа чрез налагането (да не кажа набутването) на харесваните от тях пророци и хвърлянето на метафорични камъни по всички безбожници, дето отказват да възприемат, че Едингс и Паолини са единствените и всяка критика на каквото и да е написано от тях е богохулство. Нещо повече, лавърите въздигат нови божества с твърдения като "Станек е Толкин на 21-ви век" (тежко му на тоя век, ако това ще му е Толкинът). Също както някогашните рицари, те смятат, че качествените показатели се измерват с количествени данни. Също както един нормален средновековен рицар е казвал убедено "Лейди Гертруда е по-красива от лейди Брунхилда, щото всичките й крепостни селяни твърдят така, пък те са повече от крепостниците на лейди Брунхилда", така и лавърите са склонни да смятат, че ръстът на продажбите определя качествата на даден писател. След като куцо и сакато си е купило Хари Потър, значи няма в световната история книга по-добра от тази. Какво тук значи някакъв си Оруел, примерно?
     Лавърите крият (ок, не ги крият, по-скоро ги размахват леко ексхибиционистично, но такъв е изразът) пълни с любов към доброто души. За целите на това именно добро те са готови със страстна любов да покажат къде й е мястото на всяка "гнусна, лоясала в духовната си грозотия паплач" за да "попречат на мрака на злото да крепне в сърцата ни". Това с отворена и изпълнена с добро и любов душа, предполагам не сте забравили. Всичко това са думи на любов и благост, нищо, че може да не им личи твърде. Готови са да громят злото с всички известни им оръжия и удари под кръста, над главата и навсякъде, където сварят. И винаги прокламират Доброто, макар и понякога малко нецензурно.
     Други характеристики на лавърите, които те сами изтъкват са, че не са загубили детското в себе си. И това е твърде очевидно. Също като влюбени тийнейджъри те са болезнено чувствителни. Всяка дума накриво възприемат като омраза към тях, обекта на страстта им и света като цяло. След като не харесваш прическата на гаджето, тип "пънкарски гребен", значи я мразиш, мразиш и тях, и въобще въпросния свят като цяло. След като не ти харесва Рон Уизли, значи мразиш фентъзито, мразиш доброто, а най-вероятно и Толкин, те понеже си приличат, нали...
     Също така лавърите съвсем като млади влюбени оправдават всеки недостатък на възлюбените си с това, че те са много прекрасни. Нали знаете колко е дразнещо като кажеш на някой доста обосновано "Тя е фльорца" или "Той е тъп егоист" и отсреща ти отговорят "Ми не е така, защото аз си я/го обичам тооолкоз много". И лавърите са така. Те не могат да приемат, че даден герой може да е поне донейде клиширан, защото бил близък до читателя. Или че даден свят е поне донякъде изплагиатстван, защото на тях им се струвал тооолкова жив. Нищо, че това няма нищо общо, техният възлюбен герой/свят/автор не може да е нищо друго освен съвършен. И така, в името на Доброто, те са готови да мятат камъни и дървье, а най-вече кал и слуз по всичко живо и несъгласно с тях.
     Аз лично си мисля, че е крайно време лавърите да престанат да концентрират цялата си любов върху автори и произведенията им и да насочат поне малко от този мощен поток към нещо, което има шанс да им отговори (пък ако ще и с шамар, все е нещо), а не да я изливат в много твърда консистенция по всеки наблюдател. Защото любовта не би трябвало да е твърда и плътна до степен да й влияе магнитното поле. Любовта, била тя и маниакално-платонична, не би трябвало да трепе всичко около себе си толкова грубо. Въобще, би трябвало да е любов, а не лавърство, какво повече да кажа.