Stanek

Хроники на мъгливото минало: Историята на Пазителя Мартин

Автор: Робърт Станек
Издател: ИнфоДар
Ревю: Ян

     Детската ми мечта беше да съм шеф на списание за фентъзи и фантастика. Представях си го като работа, изпълнена с четене на образците на световното фентъзи, интервюта с големите имена, запивки с феновете. Сега, 10 години по-късно, мога да кажа, че съм щастлив човек. Мечтата ми е реалност. През ръцете ми минаха класики на световното фент... не, на световната литература, като Амос Дарагон, Изкуплението на Алтал, Денят на дракона, Алената сянка... Но нищо от нещата, които бях чел до момента не можа да ме подготви за изяществото, струящо на талази от последното предложение на ИнфоДар. Освободих силата на въображението си и влязох един свят, който не бях и сънувал, че може да съществува. Размахът на перото на Робърт Станек ме потопи в едно епично-фентъзи приключение, което отвори ума и сърцето ми.
     Хроники на мъгливото минало е безспорно едно от най-значимите събития на родния фентъзи пазар от излизането на Алената сянка насам. Неслучайно някои сравняват Станек с Толкин, а други стигат и още по-далеч, като директно го наричат "Толкин на 21-ви век". Няма как да не ги подкрепя. Реакцията ми, когато за първи път разлистих Станек, беше сходна с реакцията ми към Властелинът на пръстените – долната ми челюст увисна и ми трябваше известно време да се съвзема, а когато го направих, започнах трескаво да разлиствам следващите страници.
     Историята на Пазителя Мартин е от онези книги, които докосват нещо у читателя и го променят завинаги. Малко произведения в който и да е жанр могат да се похвалят с това. Още по-малко са ме карали да издиря книгата в оригинал, за да мога пълноценно да се насладя на богатството на авторовия език, който твърде често бива осакатен от недотам добрите преводи.
     Още първият абзац на книгата накара сърцето ми да се разтупка в бесен ритъм:

"Косата й – черна като гаснещата нощ – стигаше до кръста й, макар по принцип да я носеше сплетена и преметната над лявото рамо, сега беше разпусната."

     Желанието се разля по вените ми. Толкова страст в едно тъй просто изречение. Седмото ми чувство не ме бе излъгало. Напипал бях нещо голямо.
     Станек показва още в началото, че не робува на стереотипи и е напълно възможно да има главен герой жена. При това каква!
     Адрина обаче е само едно от главните действащи лица в книгата. Не по-малко живописни и оригинални са малкият магьосник Вилмос, на когото предстоят Велики дела, и двамата елфи брат Сет и брат Гейлън.
     Но дори и най-добре изграденият персонаж е нищо, ако авторът не сътвори подобаващ свят, населен с прекрасни и опасни същества. Свят на магии и мечти. Великото кралство е част от точно такъв свят. Четирите му провинции – Изток, Запад, Север и Юг са плацдарм на събития, които ще променят съдбата на всички. Въображението на Станек обаче не спира дотук. В Историята на Пазителя Мартин само е загатнато за величието на Ветер и Солнце. Величие, което вероятно ще бъде разкрито в пълния си блясък в следващите книги от епичната поредица. Искрено се надявам да бъде отделено и повече внимание на кралство Восток, чийто владетел вероятно ще играе важна роля в по-нататъшните събития.
     Прекрасните описания се редуват с изящни диалози, излезли изпод перото на истински майстор:

"–... спешно е, Ваше височество – каза той. – В този час пристигна куриер от Юга.
Крал Андрю смръщи вежди.
– Подозирам, че новините са повече от спешни?"

Диалози, разкриващи ерудицията на персонажите, които не са хванати от гората простаци, а истински пълнокръвни хора. Диалози, които спомагат за изграждането на по-цялостна представа и героите сякаш оживяват в съзнанието на читателя.

"– Нарича се не-корпореална стаза, извънтелесно преживяване – обади се събеседникът му с явна мъдрост.
–Какво каза? Какво означава това? Да не си дошъл да ме вземеш?"

За да подсили въздействието им, Станек умело хвърля по някой щрих за външния вид на протагонистите. Ксит просто не би бил същият, ако не знаех, че "... косата му бе дълга и черна, с лек намек за прошарване, което нито допринасяше, нито разваляше вида му на стар мъдрец." А нима образът на на стария капитан Бродст би бил тъй ясен, ако не знаех, че "Като се изключеше вечното му намръщено изражение, капитан Бродст яздеше с обичайното си каменно лице." Не мисля.
     Истинската сила на Станек обаче лежи в брилянтното владеене на английския език и използването му за представяне на отношенията между героите по един неповторим начин. Няма значение дали става дума за главни или второстепенни, всичко е толкова майсторски изтъкано, че би накарало всички онези псевдо-писатели да застанат засрамено в ъгъла:
     "Познаваха се добре, Сет не познаваше друг, който повече да обича и уважава морето."
     Без излишно да утежнява речта или да използва твърде сложни граматически конструкции, авторът съумява да изрази цяла плеяда от емоции и същевременно да разкрие проницателността и ерудицията на младата принцеса: "Адрина проследи как Имел и ездачите около нея се възбуждат от демонстрираната сила."
     Когато е нужно Станек добавя и по някой мъничък детайл, който допринася за реализма на обстановката и дава безценна информация на запленения читател: "Капитан Бродст запали първата факла с помощта на огниво и кремък и няколко късчета от безценния му запас суха прахан – някои от факлите се бяха навлажнили – и я предаде на стража, да я носи начело на колоната."
     Не мога да не спомена и многопластовостта на образите, която показва задълбочени познания по психология, психиатрия и стоматология. С ловкост, присъща по-скоро на жонгльор или писател класик, а не на бестселъров фентъзи автор, Станек гради тухличка по тухличка историята зад всеки персонаж, обосновавайки мотивите му и добавяйки нови щрихи към вече оформилата се картина. Капитан Бродст например пленява читателя не само със своята решителност и способности на пълководец, но и с проявата на неподозирана човещина към подчинените си: "Уталожи суровостта си до нежност и подкара коня си, който пришпорваше да гази из мрачните води." Джордан, Ериксън, Мартин – четете и се учете! Така работят истинските майстори!

***
     Ако след горната интродукция все още нямате ясна представа що за книга е "Историята на Пазителя Мартин", в следващите редове ще се опитам да изясня ситуацията веднъж и завинаги.
     Когато попадам на непознат автор, първата ми работа обикновено е да се разровя из интернет, да прочета малко отзиви, да открия личната му страница, ако има такава, да разгледам страницата на издателството му. Евентуално да прочета някакви откъси от произведенията му и да реша искам ли да си го закупя. В случая с Робърт Станек изразът "издателството МУ" е изненадващо точен. След кратко ровичкане се оказва, че Reagent Press е собственост на не кой да е, а на самия мистър Станек. По принцип няма нищо лошо в самоиздаването, стига човек да може да си го позволи. Сам си си шеф, няма опасност да бъдеш притиснат от срокове и можеш да изпипаш книгите си до най-малкия детайл... Или поне така изглеждат нещата в романтичните ми представи. Как обаче стоят нещата в действителност?
     Сайтът на Reagent Press ни посреща с гръмкото – ""The Kingdom of the Elves and the Reaches" бестселър номер едно; в топ 50 на бестселърите на всички времена". Логичният коментар е "Да, бе!", а краткият преглед на заглавията, предлагани от издателството, показва наличието на книги на Робърт Станек и Уилям Р. Станек. И не, вторият не е изгубеният по-голям брат. Пълното му име е Уилям Робърт Станек, да забелязвате прилика?
     Изяснявайки си ситуацията с издателството и разбирайки от форума и блога на автора, че хвалбите в началото на книгите му са писани от, цитирам по памет, "редакторите в някои от най-големите издателства по света, които не пожелаха да издадат Робърт Станек" у мен се появи желанието да намеря някой откъс, че да мога да се насладя от първа ръка на явния гений на твореца. Да, ама не. По-лесно се оказа да се намери игла в купа сено. В крайна сметка реших да прежаля 11 лева и да се сдобия с превода. С две думи: "Голяма грешка!", с малко повече: "Кой ме би по главата? Те тия 37 еднозвездни ревюта в Амазон надали са случайни..."
     Чел съм глупави книги, чел съм много глупави книги. Бога ми, чел съм Алената сянка и Амос Дарагон. Нищо обаче не ме бе подготвило за Историята на Пазителя Мартин, а като се замисля, надали има нещо, което би могло да го направи. В едно обаче се убедих – Америка Е страната на неограничените възможности! Фактът, че подобна книга се продава, е най-истинското доказателство.
     Представете си всяко възможно клише във фентъзи жанра и добавете към това тоталната неграмотност и непознаване на английския език (да, в крайна сметка изрових електронен вариант на книгата), плоски диалози, които ги няма даже във венецуелските сапунки, и герои, които са толкова неадекватни, че те карат да гледаш страниците невярващо и да се питаш дали не си попаднал в някакъв абсурден сън. Това в общи линии е Историята на Пазителя Мартин.
     Книгата е толкова отчайващо еднопластова и скучна, че ако Ви липсва мазохистична нишка, няма да избутате и първите стотина страници. Честно казано, ще си спестите много нерви. Докато я четях, буквално чувах как мозъчните ми клетки се самоубиват с писъци, само и само да не получават още от "шедьовъра на маестро Станек". Не е нормално за 446 страници да не се случи нищо, ама нищичко, за което да може да се каже "е това беше интересно...". Опитите на автора да вкара мистериозни персонажи и събития са толкова потресаващо некадърни и изсмукани от пръстите, че предизвикват единствено тъжен смях. В нито един момент не можах поне малко да се развълнувам от съдбата на който и да е от героите. Съмнявам се, че някой, прочел поне една стойностна книга през живота си, би го направил.
     "Историята..." не е посредствена книга. Не е и книга, която да наречеш "боклук". Тя се проваля дори и в това и създава нови стандарти за абсолютното дъно, до което може да стигне жанрът. Във форума на уикипедия едно от "фенбойчетата" на Станек разпалено твърдеше, че имало интернет заговор от големите издателства и техните автори, които се били договорили да пишат негативни ревюта за книгите му, защото му завиждали. Даже призоваваше феновете му да направят същото и да постват в Амазон негативни ревюта за техните книги. Е, как няма да му завидят – нужни са години усилени тренировки, за да постигнеш такова владеене на английския език, че да можеш да допускаш поне по една грешка в абсолютно всяко свое изречение.
     Забавното е, че така наречените бестселъри, оглавили всички възможни класации и преведени на множество чужди езици (турски, български и испански, като за турския и испанския не е сигурно), не фигурират в нито един списък на най-продаваните книги. За щастие с помощта на малко логическо мислене разкрих поне тази мистерия. Да, книгите на Робърт Станек СА бестселъри... на издателство Reagent Press, по простата причина, че то не издава никого другиго. И две книги да се продадат от заглавие, това пак ги прави бестселъри.
     В заключение ми се ще само да добавя, че искрено съчувствам на Елена Павлова, която е трябвало да превежда книгата, и същевременно съм й адски благодарен, защото ако трябваше да се мъча в оригинал, щях да я зарежа след първите 10 страници. Дано поне са й платили добре.

Плюсове:
+ Преводът.
+ Корицата.
+ Каквото и да прочетете след нея, ще Ви се струва качествена литература.

Минуси:
– Плоска история.
– Плоски герои.
– Некадърни диалози.
– Пълна липса на фантазия при избора на имена.
– Тотална неграмотност и непознаване на езика, на който е писана книгата.
– Нито една оригинална идея.
– За сметка на това наличието на всяко фентъзи клише, за което може да се сетите.

     Обобщение: Има глупави книги, има много глупави книги. Има Алената сянка и Амос Дарагон, но нищо не може да се сравни с Историята на Пазителя Мартин.

Оценка: 1.5/10 Ян (1 за превод, 0.5 за оформление). Ако четете в оригинал, махнете оценките за превод и оформление.