Джеймс Кагни
     Автор: Амос

Made it, Ma! Top of the world!

     Привет! В този брой ще ви запозная с един от най-талантливите и разностранни актьори от Златната ера на Холивуд – Джеймс Кагни. Звезда на гангстерските филми на Уорнър от 30-те и 40-те години, въплъщение на израза "tough guy", с невероятно солидно екранно присъствие, с огромен талант за драматични роли, но също така и с усет за комедията и мюзикъла, оставил след себе си десетки незабравими филмови образи – всичко това е Кагни. И още нещо...
     Джеймс Френсис Кагни се ражда на 17 юли 1899 година в Ню Йорк, в семейството на боксьор от ирландски произход. Като на всяко бедно дете от предградията и на него му се налага да се захваща с различни тежки и не особено приятни професии, за да подпомага семейството си. Стъпка по стъпка обаче, малко след края на Първата световна война, Кагни достига Бродуей. Имал афинитет към шоубизнеса, а и първата му заплата във водевила била $35 на седмица – доста прилична за времето си сума. Талантът му явно не остава незабелязан – през 1925 година той вече играе главни роли в различни постановки на Бродуей, в най-забележителната от които (Penny Arcade) партньорка му е Джоан Блондел. Всъщност въпросната постановка не прави кой знае какво впечатление на преситените по онова време бродуейски зрители. Забележителна е по-съвсем друга причина. Задържа се на сцена само три седмици, което обаче позволява на Ал Джолсън да откупи правата за филмиране на доста прилична цена, след което ги препродава на Уорнър, но със задължение да оставят Кагни и Блондел в главните роли. Така студиото се сдобива с две от най-големите си звезди. Но още никой не подозира това.
     През 1930 г. се появява Sinner’s Holiday – екранизацията на Penny Arcade. В момента, в който Кагни се появява на екрана, публиката и шефовете на Уорнър разбират, че се е случило нещо много специално – големия екран се е сдобил с един блестящ талант. Студиото не закъснява да обвърже перспективния актьор с дългосрочен договор, а той пък от своя страна не закъснява да им покаже, че са направили много мъдър ход. През следващата, 1931 г. се появява филмът, който и до днес е цитиран във всяка киноенциклопедия като един от първите и най-добри гангстерски филми в историята на седмото изкуство. В Public Enemy Кагни обсебва екрана и не го пуска до шокиращия и разтърсващ финал. Филмът сам по себе си е шедьовър, а участието на Кагни в него моментално го прави мегазвезда.

     Всъщност Джими (както галено го наричат безбройните му почитатели) по нищо не прилича на стандартния холивудски "главен герой" – нисичък е и изглежда по-скоро обикновено. Но енергията, която сякаш извира от него, прави всяка негова поява на екрана едно малко пиршество за сетивата. А колосалния му талант никак не изглежда засегнат от невисокия му ръст.
     През останалата част от 30-те години Кагни се появява в доста гангстерски филми, комедии и драми, както и в една екранизация по Шекспир – A Midsummer Night’s Dream (1935). Сред тези заглавия си заслужава да споменем специално Smart Money (1931) – единственото му екранно партньорство с великия Едуард Дж. Робинсън, Blonde Crazy (1931) – отново дует с Блондел, Taxi! (1932) – където Кагни за първи път танцува на екрана, Footlight Parade (1933) – хореографията на Бъзби Бъркли прави този филм удивително зрелище, G-Men (1935) – една по-ранна, страхотна версия на Недосегаемите, Something To Sing About (1936) – направен по време на едно скарване на Кагни с Уорнър, този малък независим филм показва за пореден път дълбочината на актьорските заложби на звездата.
     Годината вече е 1938. По кината излиза една от най-сензационните за времето си гангстерски драми – Angels With Dirty Faces. Кагни отново е гангстерът, но този път ще трябва да се пребори със себе си, за да не допусне и други да тръгнат по неговия път. Филмът е все така силен и до днес. Спомням си първия път, когато го гледах. Имах чувството, че на тежкия и страшен финал буцата в гърлото ми просто ще ме задуши. Шедьовър.
     През 1939 г. излизат други две много силни заглавия – Each Dawn I Die и The Roaring Twenties. В първия Джими си партнира с Джордж Рафт, а вторият е с участието на Богарт и е сред най-любимите ми филми за всички времена.
     Прескачаме две плодотворни години, за да се озовем в 1942. Време е за едно от най-популярните изпълнения в историята на киното и за най-звездния миг на Кагни. Филмът е Yankee Doodle Dandy – мюзикъл, биография на големия американски композитор Джордж М. Коен. Страхотна история, невероятно зрелище, много, много любим филм. За него Джими печели и единствения си Оскар (като изключим онзи за цялостно творчество, връчен през 1974).

     През втората половина на 40-те години Кагни се снима в сравнително малко, но интересни и много успешни заглавия, като Blood On The Sun (1945), 13 Rue Madeleine (1947) и малкият, сърдечен независим филм The Time Of Your Life (1948). През 1949 идва поредната кулминация в кариерата му и в историята на киното – филмът на Раул Уолш White Heat. Кагни е в ролята на гангстера Коуди Джарет и само как я играе! Мнозина считат това за най-доброто изпълнение в кариерата на Джими и гледайки филма, човек може ясно да види защо е така. Просто не ми стигат думите тук, това трябва да се види.
     За съжаление, както всички звезди от Златната ера през 50-те, и Кагни се сблъсква с променената обстановка на следвоенния Холивуд. Продължава да се снима, но кризата в киноиндустрията провокира появата на все повече посредствени филми. Не липсват обаче и добри попадения, като What Price Glory (1952) на Джон Форд, романтичния мюзикъл Love Me Or Leave Me (1955) с Дорис Дей и Mister Roberts (1955), с участието на звезди като Хенри Фонда, Уилям Пауъл и Джак Лемън. През 1957 се появява в телевизията и в любопитната кино-биография на друг популярен актьор – Лон Чейни (Man Of A Thousand Faces). През същата година се пробва и като режисьор – филмът е Short Cut To Hell.
     Към края на десетилетието Кагни вече е безкрайно уморен от Холивуд и след тежкия и изпълнен с проблеми снимачен период на One, Two, Three (1961) решава да се оттегли от актьорската професия. Според мен този сатиричен шедьовър на Били Уайлдър се явява идеалното сбогуване на Джими с киното. Сбогуване, което ще трае две десетилетия...
     През 1981 година добрият му приятел Милош Форман убеждава Кагни да приеме ролята на комисар Рейнландър Уолдо в новия филм на режисьора – Ragtime. Въпреки че не се е снимал от двайсет години, Джеймс Кагни е почти толкова популярен и обичан, колкото и в най-силния си период. Публиката е във възторг, че отново ще види легендата в действие, а само заради участието на Джими актьорските синдикати официално изключват филма от продължителната стачка, парализирала по това време много големи продукции. Във филма участва и Пат О’Брайън, стария партньор на Кагни от множество ранни филми. И за двамата това ще е последна поява на големия екран.
     Джими Кагни умира на 30 март 1986 година, покосен от сърдечен удар. Наранени са и сърцата на безброй почитатели на киното. На погребението президентът Рейгън казва простичко: "Америка загуби един от най-добрите си актьори". Но истинските таланти живеят вечно, нали?