Роланд
I hear everything. You wrote that the world doesn't need a saviour, but every day I hear people crying for one.
Супермен се завръща. Тъй като този франчайз си нямаше Джоел Шумахер да го съсипе, на Кларк Кент не му се налага да се ражда наново, да пораства наново и наново да открива, че му е писано да бъде мечтата на комплексаря, а може да продължи с приключенията си оттам, където приключва предният филм. А именно – с това как Мъжът с Лимбата® хваща гората, за да гони слухове, че родният му свят е бил открит отново.
Изминали са пет години и Супермен отново каца на Земята. В негово отсъствие обаче доста неща са се променили. Лоис Лейн е спечелила "Пулицър" за статията си "Защо светът няма нужда от Супермен", освен това от години вече е "мама", макар и още да не е женена. А междувременно Лекс Лутър е бил освободен от затвора, след като основният му враг не е бил на планетата, за да свидетелства против него.
Историята си е типично комиксова и пълна с пробойни, но това не я спира да бъде невероятно увлекателна и качествено представена. Сценаристите са си свършили работата перфектно и пейсингът е страшен. Няма развлачване, няма скучни моменти, дори най-сълзливите сцени тип "лирично отклонение" са точно толкова дълги, колкото трябва. Екшън-романтика-сцена с лошия, екшън-романтика-сцена с лошия, екшън-сцена с лошия-екшън с лошия. Перфектно е и не омръзва и за миг. Да, факт е, че физиката и биологията за нищо ги нямат и филмът ни изправя пред един куп напълно логични въпроси, на които няма как да се отговори, като "ОК, Супермен е железен, но как куршумите не му надупчват костюма?" или "по какъв начин скала, движеща се с 1 километър в час, е в състояние да прониже толкова мощно голям кораб, че да го разцепи през средата?", но тук се познава и добре направеният филм – не ти пука от тези гафове, даже им се радваш. Освен това в историята е пълно с дребни чисто човешки детайли, които я правят много по-жива и реална, някак лесна за съпреживяване. Но за това – в частта с актьорите.
Браян Сингър е великолепен режисьор (макар че и за миг не се съмнявайте по какъв точно начин го е убедил Брендън Рут да го кастне за главната роля) и това си личи във всеки кадър. Операторството и режисурата са на страхотно ниво. Камерата снима винаги от подходящия ъгъл, няма хаотичен екшън, в който не разбираш изобщо какво се случва, а някои от сцените са просто смазващи с визията си, като например Супермен, издигнал се в космоса, който слуша всички звуци от Земята, търсейки място, където да имат нужда от помощ.
Като споменах визия, да кажа и за ефектите. Съвършени. В огромно количество, но ненатрапващи се. Ако има герой, който да си плачеше за съвременна реинкарнация, това е именно батко ви Кал-Ел. Просто колкото и скучен да е като идея, този герой предоставя толкова много възможности за качествени специални ефекти, че да ти домилее. И сякаш нито една не е пропусната. Усещането за сила, когато Супермен се забива в земята, падайки от атмосферата, за скорост – когато се гони със самолета, и т.н., и т.н. са нечовешки.
По отношение на каста, новият Супермен също не се дъни.
Брендън Рут в ролята на Кларк/Супермен е чудесен избор. Момчето изобщо не е този хомосексуален чвор, който изглежда по снимките, а всъщност си изпълнява ролята съвсем сносно, че дори влага в нея и малко талант, когато се налага. А както писах по-горе, ситуации за такива неща не липсват. В този филм всеки има по нещичко за изиграване и Рут се справя със своята част прекрасно. В образа на Кларк вече е вложена доста повече дълбочина, отколкото имаше в предишните филми, доста повече "личност". Разбира се, това не значи, че е нещо особено сложно, но вече прилича повече на реален човек, отколкото на манекен с трико.
Кейт Босуърт като Лоис Лейн обаче е противна. Безлична и не особено красива, всъщност почти дразнеща. Ролята й е най-тривиалната и неизискваща усилия във филма и тя я изиграва по най-тривиалния и типичен начин от всички. Истината е, че дори тя не дразни истински, но при все това е единственото слабо звено в каста.
Джеймс Марсдън е Скот Съм... не, пардон, Ричард Уайт – гаджето на Лоис, от когото тя има дете. Известен проблем в случая е, че Супермен просто няма как да влезе в ролята на "пича, спасяващ мацката от задръстения й приятел", защото Уайт е горе-долу толкова близо до перфектния мъж, колкото е възможно за човек без лазерен поглед. Грижовен, отзивчив, разбиращ, смел, силен и т.н.... При което ролята на бедния Кал-Ел е по-скоро на болен воайор, отколкото на Истинската Любов.
Кевин Спейси в ролята на Лекс Лутър е разкошен. Не, наистина, отдавна не бях виждал толкова качествена смес от водевилна комичност и откровена злоба. Лекс е едновременно Голямото Зло, но и комедийният елемент, заедно с празноглавата си мацка и Четиримата Глупаци, които му вършат черната работа. Има голямо количество култови реплики, начело с речта за боговете и злостното "Now fly!" към края, а освен това хвърля най-качествените отегчени погледи в киното за последните няколко години :) Освен това още с началната сцена, излизайки от стаята на мъртвата милионерка, просто е толкова неустоимо чаровен, че си готов да му простиш дори къдравата перука в музея ;)
Малко сладко хлапе в ролята на сина на Лоис и Ричард. Голям сладкиш с едно от онези крийпи-излъчвания ала Дакота Фанинг, на които толкова се кефят в Холивуд. Иначе друго интересно за казване по този параграф нямам, просто момченцето е много чаровно.
Музиката е доста парадоксален момент. Там филмът едновременно се дъни най-много, но и най радва. Радва, защото оригиналната тема на Супермен, писана от дедо ви Джон Уилямс, си остава една от трите най-култови музикални теми в Холивуд за всички времена, а се дъни, защото всичко останало в саундтрака (писан от Джон Отман) е почти съвършено бездарен и скучен. Едно-две парчета, ставащи за слушане, но нищичко запомнящо се. При все това, очевидно усетили, че новата им музика 'ич я няма, създателите на филма чинно си пускат темичката на Уилямс във всеки по-важен момент, така че всъщност и по този параграф всичко си е наред.
Не знам, любопитно ми е защо Супермен се завръща получава толкова негативни отзиви откъде ли не. Филмът е як. Пълен е с бъгове, но е як. И то не "Дердевил-як", ами "X-men-як". Не само не съжалявам за 6-те лева за киното, но планирам да ги дам още поне веднъж, а може би и два пъти. Мога само да се радвам, че за една година получихме 3 перфектни филма по комикси (другите два са V като Вендета и X-men: Последната битка) и да се надявам, че Сингър ще се справи толкова добре и с планираното за 2008 г. продължение.
Оценка: 8.5/10
Обратно към Супермен се завръща