Амос


     Не ми се случва често да пиша ревюта за филми. Честно казано не обичам особено да го правя. Не защото не си падам по киното – напротив, обожавам го. И съм се убедил, че всеки филм въздейства различно върху отделните хора, в зависимост от техните вкусове и предпочитания. В този ред на мисли, колкото и да се хвали или плюе даден филм по ревюта, в крайна сметка за всеки от нас нещата опират до "харесва ми/не ми харесва". При някои филми дори се получава така, че мненията са силно поляризирани – една част от зрителите страшно харесват даденото заглавие, на други пък въобще не им допада.
     Такъв точно е случаят със Superman Returns, съдейки по отзивите за него из нета. Според някои хора (малцинството), филмът не е особено добър. Изглежда обаче, че мнозинството, към което принадлежа и аз, е очаровано. Не, че филмът няма своите слаби места. Има ги доволно. Но просто в него са вложени достатъчно сърце и стил, за да го накарат да "работи" (извинявам се за мъглявия глагол, но не сте ли забелязали как понякога далеч не перфектни филми просто ви залепват за екрана?).
     Да започнем от основния "отговорник" за филма – режисьорът Брайън Сингър. Човекът е показал отдавна, че умее да режисира добре – първо с шедьовъра The Usual Suspects, а по-късно и с първите два филма от поредицата X-Men. Режисьорската му техника отново е на ниво – филмът е добре структуриран, с плавен ритъм на развитие на сюжета и разбиваща красота на мнозинството от кадрите. Много добро впечатление ми направи фактът, че не е наблегнато прекалено на специалните ефекти, а превес взима чисто човешката страна на историята (това не е чак такава изненада след успеха на Spider-man и Batman Begins, които също се постараха придадат дълбочина на героите си, а не само да създават безмозъчни зрелища). Супермен тук не е просто Господин Добрия Герой – той е нещо повече: непробиваем, но раним, последен оцелял от вида си, търсещ своето място в един чужд и все пак близък свят.
     За успешното изграждане на образа няма как да не споменем огромната заслуга на човека, играещ ролята на Супс – Брендън Рут. Всички вайкания, че изглеждал твърде гейски, че не бил подходящ да замени Кристофър Рийв и прочие, бяха пометени тутакси след излизането на филма. Човекът си пада точно на мястото в тази роля и в момента дори ми е трудно да си представя някого другиго в нея. Добре му пасва и ролята на Кларк Кент – алтер-егото на Супермен. Непохватността на Кларк му идва отвътре – любопитен факт от историята на продукцията твърди, че при първата среща на Рут с режисьора в едно кафене, Брендън се спънал и олял цялата маса с кафе :) Паникьосал се, защото помислил, че току-що е загубил ролята, обаче Сингър се разсмял и казал, че точно такъв Кент търси. Когато обаче е в синьо-червения костюм, Рут е не по-малко убедителен. Честно, гледал съм доста различни превъплъщения на Супермен (анимационни, телевизионни, филмови) и младият Брендън нито за секунда не ми изглеждаше не на място във фамозната пелерина.
     Останалите актьори също се справиха много добре с ролите си – Кевин Спейси е перфектен както винаги; Кейт Босуърт в ролята на Лоис Лейн също ми изглеждаше ОК, макар че от целия каст изглежда тя необяснимо защо отнася най-много критики из ревютата за филма. Джеймс Марсдън, Франк Лангела и другите по-второстепенни актьори стояха добре на екрана и никой не преиграваше, както понякога се случва във филмите със супергерои.
     Любопитно е, че участва и Марлон Брандо! Благодарение на дигиталните технологии, разбира се, но лично на мен много ми допадна фактът, че са успели да вградят без видими несъответствия образа му във филма, отдавайки по този начин почит и преклонение към таланта му и засилвайки чувството за приемственост с предишните филми от поредицата. Браво за идеята!
     Няколко думи за историята. Според мен тя беше достатъчно добра, без да е чак страхотна. Планът на Лутър например можеше да е малко по-добре замислен, но и така изпълни предназначението си – да представи потенциалната голяма катастрофа, която Супермен да предотврати (както си е според традицията). Това, което за мен придаде чара на филма, бяха по-малките допълнителни истории, вплетени в сюжета му – Супс търсещ корените си, отношенията му с Лоис Лейн и т.н. Имаше доста неочаквано реалистични елементи, които превърнаха филма от потенциален въздух под налягане в интересна и близка до сърцето история. Обичам филмите, които успяват да те накарат да съчувстваш на героите, да ги възприемеш като нещо повече от поредната кино-измислица. Superman Returns го постигна и именно заради това ми хареса толкова много.
     Ами... това е в общи линии. Ако имате поне малък афинитет към филми по комикси и не страдате от излишни предразсъдъци, препоръчвам ви да дадете шанс на Superman Returns. Може би ще ви хареса, може би не, но според мен поне със сигурност си заслужава гледането.

Оценка: 8.5/10

Обратно към Супермен се завръща