Роланд
Добре известен факт за продълженията на успешни летни хитове е, че са по-дълги, с повече ефекти, повече от онова, което е направило оригинала успешен, и като цяло – доста по-тъпи. Вторите Карибски пирати успяват да спазят това правило като по учебник, със се Кракена. Сандъкът на мъртвеца е безобразно дълъг и развлачен, пълен с комедийни ситуации, които твърде често не успяват да разсмеят, един тон специални ефекти и... ент.
Историята е объркан миш-маш от "помните ли к'во стана в миналата част", интриги между Елизабет (Кийра Найтли), Уилям (Орландо Блум) и Джак (Джони Деп) и Дейви "ами трябваше ни нов злодей" Джоунс (Бил Най в ролята на майнд флеър от D&D) и куп сюжетни обрати, създаващи усещането, че освен дето са измислили новия злодей, сценаристите не са си дали много зор да дадат кой знае каква мотивация за случващото се на екрана. Самата концепция на Дейви Джоунс и екипажа на неговия Летящ Холандец (да не забравяме ента) е толкова неясна и недоизпипана, че чак мило да ти стане, а Джак Спароу се държи като малоумен (като по-малоумен от първия филм, при това в кофти смисъл) и през по-голямата част от филма се шматка в качествено противоположни посоки, да не би някой да го обвини в кохерентна мисъл. Лизи и Уил изведнъж се оказват Зли Интриганти, Притиснати от Съдбата и По-Зъл Интригант (в ролята – Том Холандър) и правят всичко възможно да нямат нищо общо с героите си от първа част. Ву-ду негърката си кефи, кучето – и то.
Голямото
разочарование обаче не е малоумната (в смисъл на тежко отсъстваща с примес от
зла хаотичност) история, а факторът "забавление". Че филмът забавлява
не можем да спорим. Особено сцените на Острова На Нещо Си Там Зловещо, където
е скрит споменатият в заглавието сандък, са си направо култови с битките сред
джунглите и върху въртящото се колело. Но наред с това в сюжета е вложена някаква
абсурдна сериозност и драматичност, която се смесва с понятието Карибски
пирати горе-долу толкова добре, колкото се смесват сярната киселина
и вътрешните органи. Всичко е много ужасно, много фатално и на места толкова
сериозно, че става абсурдно.
А, освен това филмът свършва по-отрязано от втората Матрица. Всъщност точно по средата на т.нар. "история", без НИЩИЧКО да се е разрешило. Просто да си знаете. И накрая на надписите пак имало сцена, ама не си струва.
В този ред на мисли трябва да спомена и актьорите. Джони Деп играе насила и не е забавен. Казвам го най-откровено и без уговорки. Не, че пичът пак няма попадения, но са малко и доста раздалечени едно от друго. Държи се твърде хаотично, поведението му е твърде непостоянно (в извън-сюжетен смисъл, не ми обяснявайте, че такъв му е героят) и като цяло прилича повече на Ринсуинд от Света на диска на Пратчет, отколкото на ексцентричния пират с развързан език от първа част.
Орландо и Кийра са си стандартно жалки, макар че за момата (Кийра, не Орльо) моето мнение от предния филм насам се покачи доста сериозно, след като гледах Гордост и предразсъдъци. При все, че пак нямат какво да изиграят и основно блеят, двамата успяват всъщност да дразнят по-малко, отколкото в първа част, а на моменти Елизабет дори радва. Не са ми ясни обвиненията, че свалката й с Джак била нелогична и абсурдна, мен си ми дойде съвсем на място.
Бил "в какво ме набутаха" Най играе добре (подозирам, че му е физически непосилно да не играе добре) и ми хареса, че героят му е всъщност един изключително озлобен и изключително могъщ душевен инвалид, чиято единствена цел не са парите, властта или нещо друго от сорта, а просто да си плава по моретата и да прави колкото може повече хора нещастни. Освен това са му лабилни нервите, което също радва. Изобщо качествен злодей и качествено изигран. Но тя тази позиция още от първа част се държи от актьори от А-класа.
Съм Гай, така де, Бекет (героят на Холандър) е приятно хладен и безпринципен бизнесмен, типичният "аз съм бъдещето, аман от тропическо морско фентъзи" персонаж. Хареса ми яркият контраст на ролята му спрямо тази от Гордост и Предразсъдъци (където играеше натягащия се братовчед-идиот), но това всъщност изобщо не е достойнство на този филм, така че стига толкова.
Ефектите са яки. Кракенът е за чудо и приказ. Ентът и той (гледайте и ще разберете), както и робо-пиратите, които обаче при все това са точно 10 пъти по-жалки от култовите немъртви изверги от Проклятието на Черната перла. Разочароваща е финалната сцена с Джак и Кракена, която по неизвестни причини изглежда като ранно-деветдесетарска любителска снимка-фалшификат на НЛО с използван абажур от лампа. То бива залепени за компютърната картинка герои, ама това беше малко под санитарния минимум.
Музиката е болезнено безлична и никаква. Радва единствено темичката от първа част, но и нея осакатяват в един момент.
Толкова по темата. Сандъкът на мъртвеца е приятен филм и в продължение на двата часа и половина, докато го гледате, е малко вероятно да ви мине през ум коя да е от критиките, които изписах тук. Но веднага след излизането ще усетите (или няма) лош вкус в устата си. Уви, твърде много му личи, че е предвиден да печели пари на гърба на предшественика си, твърде ясно се вижда, че докато Проклятието на Черната перла беше правено с откровен кеф, тук е вложен сухарски професионализъм, при това за съжаление само в незначителните детайли, защото на ниво история, герои и музика филмът не просто се дъни, ами се ДЪНИ. Ако ви се ходи на кино, препоръчвам, няма да съжалявате. Но филмът не е нищо особено и не заслужава целия шум покай себе си.
Оценка: 7/10
Обратно към Карибски Пирати 2