Брой 41 Редакционно
В предишното редакционно обогатих кулинарната Ви култура и оставих представянето на броя на the Evil Twins. Този път обаче няма как да се измъкна, защо единият хвана гората (съвсем буквално), а другия се плацика край морето. Но така е, кой за каквото е учил.
Междувременно ShadowDance чукна шестата си година и както е тръгнало, ще трябва да го записваме в първи клас. Такава важна стъпка трябва да се обмисли внимателно, а на отрочето да се обяснят някои от опасностите на "the real life". Да бъде предупредено, че по света бродят всякакви странни птици и с някои от тях трябва да се внимава, а други просто да бъдат игнорирани. В този ред на мисли, за пръв път от много време насам Редакционното си има тема и тя е:
Фенбойчетата
По света...
Според вездесъщата уикипедия терминът "фенбой" се е появил за първи път в средите на комикс феновете и описва човек, който напълно се е потопил в измислените светове на комиксите и е изцяло отдаден на специфичната култура на фендъма. Думата често се използва в негативен смисъл от по-малко вманиачените фенове. В миналото най-често е свързвана с младежи навлезли или тепърва навлизащи в пубертета, но в последно време има немалко примери, доказващи, че е присъща за всеки пол и възраст.
Най-често обект за благоговение на фенбойчетата са тв-сериали, филми, музика, видео игри, аниме (вж. нашия любим Рольо), книги, комикси и пр.
Образът, който обикновено извиква думичката "фенбой", е на рошав, непохватен младеж, трудно завързващ каквито и да е социални контакти извън сферата на основния му интерес. Често младежът може да е тип "шумен псевдоинтелектуалец", който говори със самочувствието на експерт, но обикновено си е чиста проба въздух под налягане. Последното по личните ми наблюдения е вярно в 9/10 от случаите, но има и редки изключения (Рольо обикновено знае за какво говори:Р).
Много фенбойчета демонстрират крайна вманиаченост по обекта на своята привързаност, която се проявява в липсата на каквато и да е критичност и трезва преценка. Състоянието понякога е свързано с абсолютна форма на отричане на каквито и да е промени в обекта на манията и дори прояви на агресивност към всеки, подхвърлил подобна еретична идея.
Може би най-известните в цял свят (Западна Европа и САЩ всъщност. Япония е друга бира) фенбой-къмюнита са тези на "Междузвездни войни" и "Стар Трек". В последните години обаче фенбойчетата на Хари Потър дават сериозна заявка за първото място.
Малко по-интересна е ситуацията с японския термин otaku (отаку). На няколко места го срещнах като синоним на фенбой, но забавното в случая е, че самите японци влагат в него силно негативен смисъл, докато западняците са по-толерантни.
В модерния японски жаргон отаку е всеки силно вманиачен фен на дадено хоби. Няма особено значение дали става дума за музика, компютри, книги или филми, макар че най-популярни си остават аниме и манга отакутата.
Западняците от своя страна използват думата, за да обозначат феновете на анимето и мангата, а понякога и на японската култура като цяло. Забавното е, че много отакута не знаят японски, въпреки че рано или късно всеки усвоява поне някои изрази (като моя милост например).
...и у нас
До началото на 90-те България като цяло беше малко или много подмината от феномена на фенбойщината (изключвам партийните функционери, онова си е по-друга бира). С отварянето към Запада обаче нещата се промениха и не съм убеден, че промяната беше изцяло положителна.
Двете вероятно най-големи български фенбой комюнитита са това на "Междузвездни войни" и на "Хари Потър". При тях нещата до голяма степен копират по-големите им Западни събратя, а поведението на част от членовете може да съперничи и на най-вманиачените западняци.
По принцип нямам нищо против фенщината, даже напротив, считам себе си за фен на много неща, но ми прави впечатление, че типично по български родните фенове някак си усвояват най-лошите черти на фенбойчетата и доста успешно ги доразвиват.
В чисто негативен аспект типичният роден фенбой се дели основно на два вида, или поне аз успях да различа толкова (чувствайте се свободни да ме допълните, това в крайна сметка не е научно изследване). Условно ще ги наричам "Бащицата" и "Ласкателите". "Бащицата" е духовният водач, вдъхновителят на къмюнитито. Типичен псевдоинтелектуалец, чиито речи са изпълнени с плам, а очите му с лек (или не толкова лек) фанатичен блясък. Той е абсолютният авторитет по всички въпроси, свързани с обекта на благоговение. Който му противоречи или изкаже различно мнение, отлита на юг. "Ласкателите" от своя страна слушат "Бащицата" с отворена уста и възхваляват всяка негова мъдрост. Ако "Бащицата" заклейми нещо, заклеймяват го и те, дори никога на де са го виждали/гледали/прочели/опитали. Самостоятелното мислене не е след най-силните им черти и явно се счита за излишно изразходване на сили, които могат да се използват за разпространяване на словата на "Бащицата" сред непросветените маси.
За жалост, когато фенбойчетата (тук визирам всички, не само българските) не могат да открият аргумент в защита на любимия автор/книга/филм/игра, те често стават агресивни и се нахвърлят с обиди (обикновено са големи на думи и малки на дела) върху човека, осмелил се да оскверни техния идол. Твърде често ги избива на параноя, в резултат на което се появяват изказвания като това (предварително се извинявам, че е на английски):
"I do believe that there is a conspiracy against RS and I do agree with fellow Rs fans the big publishers are trying to destroy him. What I also believe is that there is a movement, moved by people like you against traditional fantasy (elves, dragons, magic, quests etc.), which I love and which is recently repesented by author such as Robert Stanek and Christopher Paolini. As a fan of this type of fantasy since I was very young (I got into these books with Brooks' "Shannara" series) I felt that I must defend my fave authors and my type of fantasy. Hence, my thread in RS boards. I think that fans of Stanek and/or Paolini must strike back at people who bash these books, or we will lose them. And I also think that fans of Dragons & Magic type fantasy books must hit back with negative reviews to rival fantasy books (with court intrigues, sex and violence). Simple as that."
Цитатът е от тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Talk:Robert_Stanek/Archive_1#Shameful.21_Pt._1a
Освен негативи обаче, фенщината (пък и някои по-леки форми на фенбойщина) си има и много позитивни страни. Дава идеалната възможност да се запознаеш с нови хора, които споделят твоите интереси. Да завържеш приятелства, да участваш в интересни дискусии. Преди известно време гледах един филм, посветен на феновете на Стар Трек и на конвенцията, която си организираха. Хората се забавляваха страхотно. Подобна беше и ситуацията с Еврокон 2004, който се проведе в Пловдив. Фенове от цяла Европа се забавляваха, дискутираха и пиха заедно.
Всъщност, както всичко на този свят, и тази монета си има две страни. Крайната фенщина е по-скоро негативно явление, защото човек сам се затваря в едни граници и спира развитието си. Номерът е някак да бъде напипан балансът и да се избегне капанът на пълното вманиачаване, защото то убива удоволствието от иначе приятните неща, били те литература, кино или музика. За себе си считам, че съм успял. А вие?
Ян
17.08.06
Аз бих искал да се вмъкна леко не на място след този брилянтен завършек на словото на Ян, за да разсея мрачното, макар и съвсем справедливо в момента настроение от темата. А именно, ще изкажа няколко благодарности ;) Въпросните отиват към Киллуа за помощта при редактирането, без която броят можеше и повечко да се забави (а и за прекрасната ваканция ;)); към Клио, която успя да се пребори геройски с най-мащабния текст, който бяхме обработвали досега; към Морви, чиято актуална статия ме спаси (засега) от нуждата да прекарам няколко безсънни нощи, довършвайки своята; към Трип за разнообразните включвания в броя; към Аланна, за това, че се престраши за материалче :), както и към Рандъм, който толкоз се забрави в писането на ревюта, че май надмина всички досегашни рекорди (седем или осем ревюта!, даже им изгубих броя). А можеше и повече да са, ако се бяхме организирали по-добре. Хвала! Е, навремето като бяхме двамца, Ян ги пецкаше по петнайсет на парче, но тогава си беше друга бира ;P. А сега да ви пожелая приятно четене и всичко там както си трябва :)
Моридин