Hack Sign

.hack://SIGN
Автор: Роланд

Имало едно време едно студио на име Bee Train. То създало един от най-великолепните аниме-сериали изобщо – Noir. И наивните деца вярвали, че всяко друго аниме, излязло изпод ръцете на тези велики люде, ще е също толкова великолепно. Уви, оказало се, че в гората освен сърнички, пеперудки и сладки момиченца с пистолети се криели и вълци и мечки. От скучните...

.hack://SIGN е част от огромния .hack://PROJECT, който обхваща на първо място четири игри за Playstation 2 (.hack://INFECTION, .hack://MUTATION, .hack://OUTBREAK и .hack://QUARANTINE). Обединени от обща история, това са джей-рпг-та, базиращи се на оригиналната идея за MMORPG свят, наречен "The World". Оригиналното в случая е, че самите те са си изцяло синълплейър ориентирани заглавия, но сетингът им е онлайн-игра. За да направят света си по-пълнокръвен, създателите им поискали от Bee Train да им направят четири 30-минутни ОВИ под общо название .hack://LIMINALITY, всяка от които да бъде бонус-DVD към някоя от четирите части на историята и да разказва за случващото се паралелно със събитията от виртуалния свят, само че в нашия. Идеята за аниме-разширяване на "The World" дотолкова се харесала на всички, че били отпуснати пари за създаването на самостоятелен сериал, действието на който се развива напълно отделно от случващото се в игрите. Той трябвало да излезе преди тях и да "подготви почвата". Така се ражда .hack://SIGN. Оттогава насам са излезли още цял един сериал от 12 епизода (.hack://TWILIGHT (Legend of the Twilight Bracelet)), един тон бонус-ОВИ, смесващи герои от различните .hack:// заглавия, няколко книги, манга по .hack://TWILIGHT, а отгоре на всичко сега в Япония върви и нов сериал на име .hack://ROOTS.

Ако всичко това ви изглежда като една зловеща манджа с грозде, то определено сте много близо до истината. Аз подходих към проекта с огромния ентусиазъм на човек, решен да се запознае с всички заглавия в последователен ред, почвайки, разбира се, от първото – SIGN. Това, уви, не се осъществи, нека видим и защо.

Историята започва с Мимиру – "heavy sword" и по съвместителство сладка и леко досадна ентусиазирана тийнейджърка. По време на една от сесиите си в The World, тя се натъква на Тсукаса – момче от клас "spellweaver", което не си спомня нищо за миналото си допреди няколко дни, когато се събудил тук, и което е неспособно да се лог-аутне. Затворен във виртуалния свят, той няма нужда от сън и храна, но и не е сигурен дали наистина съществува някъде в реалността. Заедно с Беър (друг heavy sword с подклас "отговорен дърт чичка"), потайната магьосница B.T., идеалистката Субару (нямам никакво намерение да се ровя да се сетя какъв клас беше – момиченце с крилца и огромна брадва), копиеносецът Крим и безотговорният интригант Сора (някакъв вид нинджа-убиец, и тук ме мързи да търся, а и не знам дали се казваше изобщо), Мимиру решава да помогне на Тсукаса да излезе от The World, като междувременно по-големите хора в "партито" търсят в реалния свят данни за него.
В историята се намесва и мистериозната Аура – спящо момиченце, което се рее над едно легло, затворено в поляна, до която само Тсукаса има достъп, и пазано от странен котарак – несъществуващ клас, преследван от системния администратор – както и мистериозен женски глас, обладаващ огромни сили. И всичко това би било прекрасно, ако стигаше... където и да е.

Ще започна обаче с добрите страни. А те са, както можем да предположим от името на студиото, стоящо зад .hack://SIGN, най-вече в атмосферата и героите. В това отношение историята няма грешка – меланхолична, много съзерцателна и спокойна, екшънът почти отсъства, в по-голямата си част действието се "движи" чрез разговори между персонажите. Въпросните са сред най-качествено и реалистично развитите в жанра. Всеки има своите проблеми, а по-възрастните като Беър и B.T. крият свои вътрешни причини да прекарват голяма част от времето си в една онлайн-игра. Моментите, когато можем да надзърнем в реалността са може би десетина за целия сериал, никой не трае повече от няколко секунди и винаги са сивкави, прекарани през един тон филтри и почти нетърпимо "далечни" като усещане. Но дребните детайли, които ни носят за героите, са безценни. От бащинския комплекс на Беър до болезненото желание на B.T. да пази личните си тайни, та до наглед невинния порив на Мимиру да помогне на изпадналия в беда Тсукаса. Самият той е една мрънкаща п***а, която трудно се трае и постоянно гледа да избяга на всички по тъч-линията, за да си отиде на полянката да хленчи самотно. Което не значи, че и у него няма ценни неща, но са по-малко, отколкото у другите. Но кефът да откриеш възрастта или реалните занимания на някои от героите е просто колосален.

     Стигаме обаче и до лошите новини. Атмосферата е великолепна, факт. Обаче на тази статика трябва да съответстват и контрастиращи моменти на действие или поне НЯКАКВО придвижване на сюжета. Факт е, това-онова става, но де факто сериалът може да бъде обобщен и така: "20 епизода героите се срещат в различни комбинации на различни шарени и красиви места, говорят си многозначително и се окуражават един друг да почнат да търсят The Key of the Twilight (нещо, което се предполага, че може да надхвърли системата и да даде неограничена власт на притежателя си). Следващите пет епизода става нещо, но никой не разбира какво. Сериалът свършва."
     Напълно съм сериозен. Голямата Изненада За Тсукаса става ясна нейде в трети епизод и човек до самия край на сериала очаква тя да се окаже уловка. Нъц, драги слушатели, не било. Мистериозният Глас Който Явно Е Много Зъл си остава също толкова мистериозен, колкото е бил и в първи епизод, но докато там създаваше страшна сюреалистична атмосфера, накрая стана ясно, че нищо няма да стане ясно. На всичкото отгоре SIGN свършва като прерязан, едва ли не посред екшън-сцената, където най-сетне се появява НЕЩО, което да мине за Голям Зъл Враг (въпросния глас, но не сам). Пълна мъгла. И на това отгоре от Bee Train си позволяват наглостта да сложат по средата на 26 епизода сериал, в който не става нищо, РИКАП! Рикап, представяте ли си?! Рикап на какво бе? На 13 епизода подритване на камъчета докато си говорим многозначително, без да си казваме нищо.
     Преувеличавам, но леко. В действителност из сериала са разпръснати няколко интересни събития, но те са второстепенни и са свързани най-вече с изграждането на персонажите, за които вече казах, че са великолепни. По отношение на развитие на действието, изобщо на наличие на такова, сюжетът е пълна дупка.

Анимацията е красива, в стандартният за Bee Train стил, но и унифицирана като дизайн на героите и местата с останалата част от .hack://PROJECT. Местностите са невероятно красиви, повечето са сюреалистични и приказни – пустини, пълни с огромни кости, поляни, издигащи се над облаците, летящи планини и т.н. Екшън-сцените (май нейде имаше една...) също са добре изпипани, динамични и красиви.

Музиката е не просто красива, а велика. Саундтракът на SIGN е един от да речем трите най-гениални в анимето изобщо и определено най-добрата работа на Юки Каджиура (Noir, Xenosaga, Madlax). Толкова, че милата и до ден днешен продължава да си го имитира. Има няколко песни, сред които се откроява особено много отварящата – Obsession, но и другите са невероятни. Останалата част от музиката е в типичния за Каджиура меланхолично-динамичен стил и едва ли има нужда да ги описвам. Така и така няма да си я представите, докато не я чуете ;)

И това е. Изпуснах това-онова, но не мисля, че си заслужава да навлизам в подробности за това аниме. Наистина не смятах, че е възможно да направиш сериал от 26 епизода, в които по адски красив и наситен с великолепна атмосфера, качествени герои и смазваща музика начин да не се случи НИЩИЧКО. Приемам за възможно някое друго заглавие от проекта да разкрива какво ВСЕ ПАК се е случило накрая на .hack://SIGN, но не ме вълнува достатъчно, че да се поинтересувам. Цялото ми желание да се занимавам с The World загина след лоботомията, която ми направи тоя сериал.

Оценка: 6/10 (чисто 10/10 за музика и герои)