Вестникар и Морал
Автор: Марфа
Чувствам се... особено. Ужасно е неприятно усещането за безпомощност, което те завладява всеки път, щом те нарита Съдбата било лично, било чрез някой свой доверен посредник в образа на мутра в лъскав автомобил, който на косъм не те забърсва на пешеходната пътека, докато пресичаш на зелено. Или когато невярващо получиш сметката си за тока, когато хлъцнеш от цената на доматите или когато някой си метне помията от балкона, докато ти най-невинно минаваш отдолу. И тогава осъзнаваш, че не можеш да направиш нищо. Съвсем нищо! Не можеш да простреляш мутрата в лъскавото черно возило, не можеш и с помощта на парапсихични умения да вдигнеш колата му във въздуха, после да я халосаш два-три пъти в асфалта, да изкараш гадината навън да полевитира, след което да го увесиш със събути гащи на светофара и да го накараш да крещи:
"Аз съм кретен, роден от майка – кретен и син на баща – кретен! Повече няма да отнемам предимство!"
Та така, схващате мисълта ми, нали? Напоследък често ми се случва да се чувствам безпомощна по най-различни поводи – в края на месеца като си видя заплатата, когато чуя по новините поредната предприсъединителна дивотия, когато видя премиера, който с хъс обяснява колко сме били постигнали, кретайки към ЕС, когато се сблъскам челно с популизма на Бойко, който ми отнема предимството подобно на черния мерцедес, профучаващ през пешеходната пътека. Само че тоя път не успявам да отскоча... Овчеглавието, безумната наивност и умението да вярваш на всеки и на всичко винаги са ме дразнили, а хората, притежаващи умението и властта да карат себеподобните си да вярват на всичко и всеки, ме дразнят поне два пъти повече. Най-малко.
Последния път обаче пламнах яко и не възнамерявам да изгасна скоро. По принцип помня като слон, а съм злопаметна като стадо камили, затова, дори когато това, което ме вбеси, изчезне като отмити по пясъка следи от главите на хората, аз никога няма да забравя какво направи ИК Труд.
Сега, ако обичате, си представете виртуалния вариант на проф. Вучков (само че аз поне съм по-лицеприятна, хехе) и си метнете дъждобран, ако ще четете нататък. Искам да ви предупредя, че сцените са истински, наръганият с нож тук наистина е наръган, а не като в театъра, няма лъжа, няма и измама. Та така, Труд. И медиите ни по-глобално. Независимите, безпристрастни, безкористни и високопрофесионални български медии...
Вероятно като повечето хора, ползващи интернет, и вие, читатели, сте попаднали на виртуалната война между ИК Труд и Виктор Любенов, създателя и поддръжника на сайта http://bezmonitor.com. Ако не сте, за да не описвам с най-големи подробности какво се е случило и защо се е появило, ето проследете този сайт: http://protest.bloghub.org/, в него всичко е обяснено най-подробно. Накратко, става дума за следното: Виктор Любенов е качил на сайта си книги, а Труд в лицето на незивестната дама Виктория, от чиято поща Никола Кицевски праща писма, а отговаря Румен Стефанов, го изнудва да ги свали от сайта си. Сайтът има целева аудитория – незрящи българи. Осмелявам се да допусна, че до Труд-овашкия период малко зрящи са попадали точно на bezmonitor.com, просто защото малко от тях се интересуват от същите неща, които вълнуват слепите хора – кой софтуер да използват, как да го използват, новини, които ги касаят, и всякакви други неща. Е, на Труд не може да му се отрече едно нещо – направи въпросния сайт доста популярен поне в интернет-средите!
ИК Труд претендира, че притежава правата върху въпросните книги. Е и? Казвам толкова лековато "Е и?", защото, ще ме извините, но ще си позволя да цитирам една част от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), а именно:
Свободно използване без заплащане на възнаграждение (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
.....
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
Кратко, точно и ясно. Нали? Очевидно в интернет няма как да бъде публикувано нещо на Брайлов шрифт. Поне аз още не съм чула за такъв метод. Но за аналогични методи съм чувала – слепите хора използват съответни програми, които преобразуват в звук публикувания материал. Да, до публикуваните на сайта на Виктор книги имат достъп и зрящи хора. Зрящи хора обаче имат достъп и до книги на Брайлово писмо, нали? Какво прави Arbeit в случая? Прави човека свободен като концлагера, на чийто двери виси този палав симпатичен надпис? Нещо такова, да. Труд се намесва сред едно общество, което по една или друга причина е изолирано от другите хора, което си има свои проблеми, които го вълнуват, което си има свой сайт, който посещава, и там издателството хвърля вонящата си бомбичка. Заявява в прав текст, че иска да печели от тези хора. Ако те искат да четат книгите, да бъдат така добри, да пратят код за активация на znam.bg, където, ако нацелят и четирите символа от изображението, което няма как да видят, ще могат съвсем свободно (?!) да свалят и прочетат тези книги... Саркастичен смях.
Оттам нататък обаче следва цяла епопея: оказва се, че тези радетели за спазване на авторско право, които не се трогват, че то не касае Виктор, както и за сляп човек е видно от посочения законов текст, та тези поборници за правото върху словата на Елин Пелин, не се свенят например да издават с цел печалба DVD с мачове на "Левски", за което нямат никакво право. Тези иначе толкова мили хора разпространяват снимки, без да заплащат за тях. Тези, как да ги нарека, крадци, открадват готови преводи, подписват се под тях и преиздават произведението, без да заплатят на преводача. Не вярвате? О, ами ето, вижте: http://protest.bloghub.org/2006/05/25/the-right-of-trud/
И да продължа нататък: биологичната твар, закичила китката на българския джурнализъм, тези джурналя са се насосали дружно в една иначе толкова задружна секта. Не можа да не ми направи впечатление следният феномен: веднага, след като този скандален случай опари нежните ми очи, аз собственоръчно разпратих освен ядно писмо до едноименния вестник, ами се постарах да осведомя всички попаднали ми на ума медии – вестници, телевизии, радиа... И не бях само аз, гарантирам ви, читатели, че доста наши средства за масова, хъм, информация, са получили писма с повече или по-малко сходно съдържание. И тези толкова отдадени на професията си безстрашни джурналя, които иначе с риск за живота си ходят да снемат всяка възможна проява на най-новия обществен Супермен, иначе казано столичния кмет Бойко Борисов и ние, българите, щем не щем научаваме как тази светла личност е чела на дечица, как е премела боклука и го е натикала под дивана да не се вижда, как със собствените си крака броди сред софийските дупки, после щем не щем се възхищаваме на делата на добрия чичо Кмет, дори да живеем в Смядово – та тези иначе толкова безпристрастни и свръх-обективни медии не проявиха никакъв интерес към този пиперлив скандален случай. То не че не знаем поговорката "Гарван гарвану око не вади", ама, дявол да го вземе, лекар като сбърка и все ще се намери негов колега, който напук на чувството на солидарност да каже: "не е бил прав колегата да лекува тромбофлебит с айран със сол!". Е тук не се намери такъв. Всъщност само един седмичник се отзова, но както се сещате, то беше крайно недостатъчно. Никой друг. Никоя шоу-програма. Никое ток-шоу. За репортерско разследване да не говорим. Нищо бе, нищо! Това не е било, не е и не се случва! Налагаме пълно медийно мълчание по случая! Те си говорят там в интернет, ние ще ги заглушим с тишина! Ще полаят, ще полаят, пък ще млъкнат!
Е да, ама на мен ми писна от безочие! Писна ми от безнаказана наглост! Писна ми от дезинформационните мерзавци, които като грънчари извайват общественото мнение посредством наглите си лъжи, полуистини и недомлъвки! И понеже не само на мен ми направи впечатление хоровото мълчание на няколко гласа, та ето, докато се ровели хората в интернет, какво намерили:
Съюз на издателите в България (СИБ): http://www.sib.bg/members.html
Председател на СИБ: http://www.sib.bg/about.html
Колко сладко, нали? Вездесъщият Тошев, ил капо ди тути капи, човекът, който се здрависва приятелски със всяка по-известна мутра, който намига на всеки политически социопат, човекът, който има мерзостта напук на бандитските си постъпки (вж. http://protest.bloghub.org/2006/05/25/the-right-of-trud/) да обвинява в кражба на интелектуален труд, е стъпил здраво на вратлетата на своите иначе безстрашни колеги, които просто не смеят да кажат и плахото "гък..."
Е аз няма да се откажа. Все ще се намери кой да огласи по-обстойно този случай и ще направя всичко възможно, да го намеря. А дотогава ще помня. Ще помня какво направи Труд, ще знам какви крадци са и няма да купя нищо от тях – нито вестник, ако ще да го комплектуват с каквото щат – дали ще е DVD с неизяснен произход, книга, или прах за пране, аз лично ще ги бойкотирам. Призовавам ви и вие да ги бойкотирате. Уверявам ви, нищо няма да загубите – никой не е загубил от това, че е спрял да чете жълти вестници!