Заглавие: Дневен патрул
Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИК ИнфоДАР
Ревю: Алексис
(Ревюта: Роланд, Кселос)
Мы – Иные.
Мы создаем Дневной Дозор,
Чтобы силы Тмы следили за силами Света.
Втората част от (вече) тетралогията за Различните.
Повествованието отново е в три части, които имат самостоятелна стойност като повести и едновременно са обединени от една обща идея, но за това по-нататък. Дневной Дозор е сказание за Тъмните, за онези, с които майките плашат децата си, когато не искат да си изядат зеленчуците и когато не искат да заспиват. Но дали те наистина са такива? Нима мракът в тях е толкова силно застъпен, колкото детските приказки за Баба Яга твърдят?
За челите първата книга трябва да е ясно, че Лукяненко не иска да съди, той не съди Тъмните, просто тогава разказваше историята на Светлите. И дори в онази първа книга той беше безмилостно честен към читателя, като обрисува Светлите като същества, движени далеч не само от чисти и възвишени помисли. Тогава не вярвам някой да се учуди, че тук нещата стават дори по-мрачни и читателят навлиза във все по-дълбоки слоеве на Сумрака, така да се каже.
Този път трите повести са от три различни гледни точки. Първата – Постороннним вход разрешен е разказът на Алиса. Помните ли я? Младата вещица, която беше любовница на Завулон, но изпадна в немилост? Tова е тя.
Могат ли Тъмните да обичат и ако да, къде е границата. Лесно е, когато обичта е насочена към свой, към Тъмен, но ако стрелата на Купидон е жестока и в края на краищата една млада вещица се окаже влюбена в грешния човек… И как да избере горката Алиса между възвръщащото се разположение на Завулон – онзи, когото винаги е смятала, че обича, и младежът, който с такава любов се грижи за децата около себе си и към когото по странна причина я влече сърцето… Може ли двама, които са толкова различни, да имат общо бъдеще? Отговорът е в първата история.
Със самочувствието на човек изчел повече от полагащия му се дял любовни романи, мога без колебание да кажа, че това е може би най-добрата любовна история, на която съм попадала. А ако гледаме от аспекта на качеството на любовните истории, които нормално се представят във фентъзито, то това е просто нещо феноменално.
Прекрасно е показана вътрешната борба на героинята, както и нейната несигурност, объркаността й пред това напълно ново чувство, което я обзема. А най-вече ме възхищава как добре е замислена историята и какво значение има сама по себе си за по-нататъшното развитие на повествованието.
Разбирам, че една любовна история едва ли звучи привлекателно за мъжката част от аудиторията, но мога да кажа, че тук определено няма сладникавост или сълзливи мелодрами, това е просто още един аспект от съдбата, от която не могат да избягат дори Различните.
Чужой для Иныхе втората повест, в която Виталий Рогоза разказва своята история. Той пристига в Москва, защото вътрешен подтик го тласка нататък, но истината е, че няма представа за себе си и целите си. Той е като обрулен лист, който следва посоката, която палавият вятър му определи. И все пак където мине той, настава хаос. Хаос, който набира сили и започва да живее свой собствен живот. И сякаш това не е достатъчно, изключително мощен Тъмен Артефакт е изчезнал от хранилището на Инквизицията. И това прави Хаосa неконтролируем…
И в този Хаос неизбежно са въвлечени всички Различни – Светли и Тъмни – попаднали по пътя на Виталий…
В тази повест отново се срещаме със стария ни познайник от Нощния патрул – Антон Городецкий. Именно той има лошия късмет редовно да се засича с Виталий и именно той е този, който отново да трябва да избере, съзнавайки, че изборът му неизбежно ще промени много съдби…
Отново много силна история, като този път тя е наситена с екшън и мистерия. От едната страна е самият Виталий, който не е наясно със себе си, от другата – Артефактът, който е толкова мощен, че повлиява Съдбите на всички околовръст.
Иная Сила е последната и завършваща повест от втората част от тетралогията. Ако дотук беше трудно да се разбере къде точно се пресичат предишните две на пръв поглед абсолютно самостоятелни и несвързани истории, то именно тази ги обвързва и придава на сказанието за Тъмните завършеност и цялост. Тази история по изключение не е разказана в първо лице и вероятно това е така, защото тук главните действащи лица са повече. Страх ме е да кажа много, защото всичко казано за тази повест, може да оспойли предишните, но мога само да кажа, че това е достоен завършек на историята на Дневния Патрул.
Мнението ми за Лукяненко (от когото почти нищо друго не съм чела) продължава да става все по-положително. Аз много харесах Нощен Патрул, но истината е че тази книга е дори по-добра. А и тук вече героите са ни познати и затова нещата са много по-интензивни, събитията са по-силно повлияващи. Завулон вече играе съществена роля и като мой любимец заслужава да бъде специално споменат.
Плюсове:
+ Атмосферата става по-мрачна и по-интригуваща.
+ Завулон е страхотен, откъдето и да го погледнеш, и възрастта му е изцяло без значение, пак си е пич.
+ Идеите на автора продължават да са достатъчно оригинални, за да могат да изпъкнат на фона на останалите фентъзита.
+ Отлично развити герои и добре описани отношения между тях.
+ Всяка следваща история е все по-добра.
Минуси:
– Все пак на някои места прозира предпочитанието на автора към Антон, а чрез него косвено и към Светлите, и това донякъде отвлича вниманието на читателя от Тъмните.
Оценка: 9/10 Алексис, 10/10 Роланд, 9/10 Кселос