Ерол Флин
Автор: Амос

In like Flynn

     Преди Индиана Джоунс и капитан Джак Спароу приключението имаше едно име – Ерол Флин. Пилот, кавалерист, морски офицер, пират, боксьор, войник, английски благородник, Робин Худ, Дон Жуан etc. – Флин ги е играл всичките, и то как! Още с първата си главна роля в Captain Blood (1935) той си спечелва неоспоримо титлата "краля на приключенията", която преди него е принадлежала единствено на Дъглас Феърбанкс, а след него просто... не е заслужена от никого.
     Но да започнем историята отначало. Ерол Флин е роден на 20 юни 1909 г. в Хобърт, Тасмания. Бил буйно момче и на него винаги можело да се разчита да си намери белята. След като е изключен от няколко престижни училища в Австралия и Англия, 15-годишният Ерол започва работа като чиновник в една транспортна компания в Сидни. Естествено това поприще не пасва на неспокойния му дух и той скоро го заменя за по-интересни професии, като британски полицай в Нова Гвинея, златотърсач и управител на тютюнева плантация. По една случайност през 1933 г. получава ролята на Флетчър Крисчън (на когото се пада далечен правнук) в краткия филм On The Wake Of The Bounty. Актьорската професия му се вижда интересна и той се захваща с нея, отначало играейки в пиеси в Англия. Атлетичността и естествено привлекателният му външен вид не остават незабелязани за дълго и още през същата година Флин вече има договор с Warner. Следват няколко малки участия и неочакваното отпадане на Робърт Донат за ролята на капитан Блъд, която е дадена на Ерол. Успехът на филма е невероятен, а Флин вече е звезда.

     В Captain Blood (1935) за първи път Ерол се появява на екран заедно с Оливия де Хавиланд, с която участват заедно в още 8 филма. Химията помежду им е страхотна – рядко големият екран е виждал две толкова подхождащи си звезди. Те са заедно и в следващия филм от кариерата на младия сърцеразбивач – The Charge Of The Light Brigade (1936), където Флин е чаровният британски майор Викърс, а де Хавиланд естествено – неговата любима Елза Кемпбъл.
     Следващата голяма роля на Ерол е в страхотната (и според мнозина най-добрата) филмова адаптация на класиката на Марк Твен Принцът и просякът. The Prince And The Pauper излиза през 1937 г., а през 1938 г. се появява екранна версия и на друга популярна история – тази на Робин Худ. В Robin Hood Флин е зашеметяващ – сякаш легендарният герой наистина е оживял на големия екран с прекрасните цветове на Technicolor. Филмът и до днес остава образец в приключенския жанр и е смятан за най-успешната от всички филмови и телевизионни версии на историята (а те са доста).

     През същата година Флин прави още едно от най-добрите изпълнения в кариерата си във филма The Dawn Patrol (1938), където заедно с Дейвид Нивън и Базил Ратбоун покоряват небесата като бойни пилоти от Първата световна война.
     Следват уестърнът Dodge City (1939), отново с участието на неустоимата Оливия де Хавиланд, и историко-приключенският филм The Private Lives Of Elizabeth And Essex (1939), в който Флин е почти засенчен (но само почти) от брилянтното изпълнение на Бети Дейвис.
     Идва време за още едно морско приключение, този път като капитан Джефри Торп в The Sea Hawk (1940) – Морският Ястреб в някои отношения дори превъзхожда капитан Блъд. През следващите десетина години се редят хит след хит, като най-забележителни са Dive Bomber (1941), They Died With Their Boots On (1941), Gentleman Jim (1942), Edge Of Darkness (1943), Objective, Burma! (1945), Adventures Of Don Juan (1948) и Kim (1950).
     Но дори екранните приключения на Ерол Флин не могат да се мерят с реалните му такива. Обичал да пие, да организира диви партита, да се бие и да плава с яхтата си. Разбира се, обичал и секса. За любовните му похождения още се носят легенди из Холивуд, но освен тази сладка слава, те му докарали и доста главоболия. През 1942 г. две тийнейджърки се опитват да го обвинят в изнасилване. Организиран е шумен процес, една от целите на който е да се затегнат юздите на киноиндустрията, недоволстваща от постоянните ограничения и цензурата, които й се налагат. Окръжният прокурор на Лос Анджелис вижда във Флин идеалната жертвена овца и прави всичко по силите си той да бъде осъден. Ерол обаче се защитава блестящо и затвърждава славата си на неустоим чаровник. Оправдан е, а репутацията му вместо да пострада, нараства неимоверно. След този случай в популярния език навлиза фразата "In like Flynn", която се употребява като нарицателно за човек, успяващ във всичките си романтични начинания.
     За съжаление обаче разюзданият начин на живот започнал да дава своите резултати. През 50-те години красивият външен вид вече се е позагубил, изчезват и привлекателните предложения за роли. През 1953 г. Warner прекратяват договора му. Флин обаче не престава да работи, въпреки многото си здравословни и лични проблеми. Участва в английски и италиански продукции, снима се и в телевизията. Може би най-любопитното му изпълнение от този период е в Too Much, Too Soon (1958), където се превъплъщава в образа на добрия си приятел Джон Баримор.
     На 14 октомври 1959 г. Ерол Флин получава масивен сърдечен удар и умира. Няколко месеца по-късно излиза автобиографията му My Wicked, Wicked Ways, в която в типично неговия цветист стил Ерол разказва за живота и кариерата си, като не спестява и много любопитни анекдоти за Холивуд и неговите звезди. Но най-добрата му биография си остават филмите от "златния" му период: 1935-1950 г. Защото истинските приключения са вечни...