X-men: Последната битка
Режисьор: Брет Ретнер
     В ролите: Хю Джакман, Иън Маккелън, Фамке Янсен, Патрик Стюард, Холи Бери, Келси Грамър, Джеймс Марсдън, Ребека Ромейн, Шон Ашомор, Бен Фостър, Даня Рамирес и Вини Джоунс

Автор: Роланд


Fury that this world has never witnessed!


     Е, дочакахме го – третият и за момента последен X-men. Още помня възхищението си от първа част. Нищо особено откъм история или ефекти, че дори и като времетраене беше мъничка... но я имаше тази атмосфера на истински хора, които страдат наистина. Не супер-герои със свръх-сили, а потиснати и малтретирани младежи, които се борят за мястото си под слънцето в един свят, който е враждебен към тях.
     Х2 ме разочарова в това отношение, защото усещането, за което говоря, липсваше там. Макар и обективно по-мащабен и заснет с доста повече средства, той беше и по-обикновен. С което не целя да кажа нищо чак толкова лошо, защото като див фен на X-men-вселената му се изкефих оптимално. При все това от третия филм вече не очаквах чак толкова много...
     ...и получих двойно повече. Последната битка e филм, който завършва трилогията достойно (въпреки че от Fox се измъкват с разни обяснения в стил "планираният Wolverine също ще бъде X-men-филм") и макар че оставя вратички за продължение, те са по-скоро предвидени да изградят онова усещане за "вечност", което получаваме от комиксите. Всъщност, като споменах това, в третия X-men поне аз почувствах много повече от типичната атмосфера на хартиения първообраз. Тук светът наистина се е променил спрямо времето, което ние познаваме, и което е отправна точка на първия филм. Мутантите вече са много по-добре приети, дори има министерство на мутациите, ръководено от мутант. И това усещане, че историята е напреднала поне за мен беше някакъв паралел с комиксите, където за 30 години все пак е станало какво ли не.
     Този път сюжетните нишки са няколко. Магнито е на свобода и безчинства из различни краища на света. Голяма фармацевтична корпорация е изработила лекарство, което перманентно премахва мутациите, дуплицирайки ДНК-то на мутанта Лийч, около когото всеки мутант губи силите си. И най-странното – Джийн Грей се завръща, но променена. Тъмната й втора самоличност, която нарича себе си Феникс и е била изолирана навремето от професор Х заедно с огромна част от практически неограничените й сили, е излязла на преден план и Джийн може би вече е твърде опасна, за да бъде оставена жива...
     Историята, както и други фенове ще потвърдят, също е много по-типична за комиксите, отколкото за досегашните два филма. Появяват се и доста нови мутанти, макар че, като тотална излагация, отново нямаме Гамбит. Мисля сега да използвам липсата на лимит на статията, за да ви позагубя малко времето в изброяване ;)
     Качествено попълнение е Калисто (Даня Рамирес), която малко е причопнала за целите на повествованието силите на Куиксилвър (свръх-скорост), но разполага и с чаровната възможност да може да локализира всеки мутант, както и да разпознае колко е мощен и какво точно умее да прави. Футболните фенове ще се изкефят и на Джъгърнаут (Вини Джоунс), преведен тук като "Булдозера". За съжаление пичът няма нищо общо с образа си от комиксите, т.е. всякакви роднински връзки с Професора са премахнати от историята.
     Некачествените попълнения са все в лагера на добрите. Единият е Бийст (Келси Грамър), който прилича на чудовище от Пауър Рейнджърс, говори като п*тка и е твърде неубедителен в акробатиката. От друга страна сам се изгавря с героя си от комиксите, който ми е принципно също толкова противен, така че не беше крайно антипатичен. За Ейнджъл (Бен Фостър) обаче нищичко хубаво не мога да измисля. Някакъв рус младеж, току-що осъзнал разцъфналия си хомосексуализъм, със събрани очи тип "смел американец" и тесни рамене отгоре на всичко... Да не говорим, че има точно 3 реплики на кръст и ролята му изобщо е толкова силно излишна, колкото изобщо е възможно.
     За съжаление същото може да се каже и за Роуг (Ана Пакуин), която имаше великолепна роля в първия филм и съвсем прилично участие във втория, а тук не само никаква я няма, а доколкото все пак участва, е в пълен разрез с всичко, така характерно за нея в комиксите. И да, знам, че произведенията са различни и не трябва да се търсят буквални прилики, но това, за което говоря, е част от личността и морала на Роуг, което е поставяно на тест в комиксите много пъти и винаги е устоявало. А тук просто... както и да е, това е спойлер.
     Ролята на Сайклопс (Джеймс Марсдън) също е орязана зверски, но причината вероятно се корени в паралелното му участие в Супермен – пичът просто не е можел да играе едновременно на две места и за съжаление е избрал другия филм.
     За сметка на това Сторм (Холи Бери) тук има доста по-сериозно участие отпреди, даже изгражда някакъв не твърде антипатичен характер. А и има няколко много красиви сцени с нейно участие.
     Дърти Хари, пардон, Улвърин (Хю Джакман) си е все така главен, мен все така ме кефи умерено, но без да споделям всеобщия (за съжаление и на Marvel) възторг по държанието му ала "лошо момче с морал"...
     Магнито (Иън Маккелън) се издига до пълния апогей на терористичния си фанатизъм. Няколкото сцени с негово участие и сами са в състояние да осмислят гледането на филма, но слава богу не се налага, тъй като в него има още по-великолепни попадения.
     Което ме довежда до звездата на третия X-men – Феникс (Фамке Янсен). Да, това не е Фениксът от комиксите. Няма да видите огън или космически създания, а признавам, че и на мен ми се искаше. Но и това, което получаваме, е повече от достатъчно, за да превърне Джийн в незабравим филмов образ. Сцените, в които се развихря яростта на Феникса, са точно две, но няма как и да бъдат повече. Това е първична стихия, неподдаваща се на ничий контрол, дори своя собствен. А лицето на Джийн в тези моменти – покрито със сини вени, изпъкнали скули и черни очи без никакво бяло в тях... Това е моята представа за древно и могъщо създание, преживяло хилядолетия, натрупало цялата мъдрост и омраза във вселената... Може би нещо като Валхеру на Реймънд Фийст. Както и да е, отнесох се. Но двете сцени с Феникса са най-величествените проявления на свръх-сили в киното изобщо и докато не ги видите на голям екран с правилния звук и картина, все едно не сте гледали филма.

     В този ред на мисли да спомена и ефектите. С една дума – страхотни. С мярка, колкото се налага, а не самоцелна демонстрация на компютър като в новите серии на Star Wars да речем. Този път го няма усещането, както в предната част, че всеки герой има само по 5 минути екранно време, колкото да се развихри веднъж. Напротив, всеки от тях сякаш получава точно толкова време да се изяви, колкото му е нужно. Самите сцени, изискващи ефекти, този път са насочени в доста по-мащабна и епична посока в сравнение с преди и вместо двубои на Улвърин с Х или У имаме огромни битки + чудовищни стихии. Яко е, да ;)

     Като казах епика, не мога да не спомена и музиката, която не е особено разнообразна, но затова пък е просто великолепна. Темата на Феникса, чуваща се ясно в "Whirlpool of Love" и двете най-епични парчета от ОСТ-то – "Dark Phoenix's Tragedy" и "The Phoenix Rises" – е великолепна, напомняйки донякъде на главната тема от Старгейт, макар и в действителност да има малко общо с нея. От целия саундтрак се излъчва могъщество, величие, мащаб и епичност. Всъщност смея да твърдя, че това е най-добрият музикален съпровод, който съм чувал от ужасно много време насам. Хвала на Джон Пауел и дано му поверят и следващия такъв филм, ако има още ;)

     С което като че ли поизчерпахме темата. X-men: Последната битка може и наистина да е последният филм (от Fox споменават нещо, че той по-скоро "затварял трилогия", отколкото да е последен) от поредицата, но ако е така, то той е наистина разкошен финал и откровение за всеки X-men-фен. Да, промените спрямо оригинала (оригиналите всъщност, то толкова много варианти има сред комиксите) са огромни, някои от тях са към по-лошо. Да, има си и дефекти, къде в героите, къде в историята и сценарните решения. Не е филм без дефекти, въпреки брилянтното операторство, музика и режисура... Но при все това X3 успя да възроди манията ми по франчайза с такава мощ, че откак го гледах, не мога да мисля за нищо друго. И ако приемем на доверие, че това не е доказателство единствено за малкия капацитет на мозъка ми, мисля, че означава доста ;)

Оценка:
Лична: 10/10
Обективна: 8.5/10