Sherlock Jr.
Режисьор: Бъстър Кийтън
В ролите: Бъстър Кийтън, Катрин Макгуайър, Уорд Крейн и др.
Година на излизане: 1924
Автор: Демандред
Този път, както виждате, на дневен ред в рубриката е филм, правен през 1924 г. Направо дочувам пренебрежителните подмятания от рода на "Непременно ще е тъпотия, по това време дядо ми не е бил роден, не може да са правили хубаво кино". След като отбележа за по-незапознатите с киноисторията, че все пак става дума за ням филм, сигурно репликите като горната ще се удвоят, но да се надяваме, че статията ще успее да накара поне един-двама души да преодолеят предубежденията си и да гледат Sherlock Jr., защото той определено има какво да им предложи.
Филмът е един от върховете в творчеството на Бъстър Кийтън, човекът с каменното лице, който заедно с Чаплин e останал в историята като най-добрия комик от епохата на нямото кино. Основните отличителни черти на стила на Кийтън са следните: лицето му винаги запазва един и същ безстрастен израз, независимо в какви ненормални и комични ситуации попада; каскадите му са максимално реалистични, виртуозно изпълнени и адски рисковани, а режисурата и монтажът на филмите му са изключително новаторски за времето си и остават впечатляващи и досега. И най-вече, той е просто ужасно забавен. Само да го гледам как върви по улицата и нищо не прави, пак ми е смешен. Не, че това се случва често във филмите му, обикновено смешните ситуации следват бързо една след друга и темпото е много високо. За съжаление геният на Бъстър остава недооценен от публиката по негово време и най-вече от холивудските студия, които много успешно провалят живота и кариерата му след навлизането на звука в киното. Затова обаче по-подробно друг път и в друга рубрика (и двамата с колегата Амос сме големи фенове на Кийтън, а и биографията му е много интересна, така че вероятността да го видите профилиран в списанието е доста висока), сега е време да се концентрираме върху Sherlock Jr.
Сюжетът на филма – героят на Бъстър работи като прожекционист в киносалон. Той обаче си мечтае да стане велик детектив и за целта чете сума книжки и помагала по темата. Още в началото на филма му се отваря шанс да приложи на практика детективските теории 
– бащата на момичето, в което е влюбен, открива, че е ограбен по време на едно от гостуванията на нашия герой в къщата им. За съжаление на героя на Бъстър обаче, той е натопен от истинския извършител на кражбата (който е негов съперник за сърцето на момичето) и бива изгонен от къщата завинаги. Съкрушен, той се връща на работа, заспива по време на прожекцията и в съня си се пренася в света на филмите. Там той е великият детектив Sherlock Jr. и прецакалите го в истинския живот, които също имат роли в този сънуван филм, си получават заслуженото.
По сегашните стандарти сюжетът не звучи особено впечатляващо, но за времето си е безкрайно революционен. Това е първият филм, в който е приложена многократно имитираната оттогава насам идея за влизане на героя във филм, за филм във филма, за няколко нива на реалност. Но не само оригиналността го прави забележителен. Иновативната идея е развита по един блестящ начин – и чисто технически, и във всяко друго отношение. Монтажът например е на феноменално ниво и е дело на разностранно надарения Бъстър Кийтън, един от редките примери за комбинация от гениален комедиен актьор и също толкова добър режисьор. Просто е трудно да се повярва какво са постигнали той и сътрудниците му с ограничените технологии в киното по това време.
Финалът на Sherlock Jr. е една от най-добрите интерпретации на темата за въздействието на филмите върху реалния живот на зрителите, развита в няколко кратки, но много въздействащи кадъра. Той е простичък, но ефективен и навеждащ на сериозен размисъл, ако сте в настроение за това.
Не трябва обаче да оставате с впечатлението, че филмът е сериозен и дълбокомислен. Той е основно комедия, много забавен и е страхотно удоволствие да се гледа. Не е чак истерично смешен, поне според мен, но е изпълнен с креативна енергия, вдъхновение и чувство, че е правен от човек, обичащ страстно киното и наслаждаващ се на шанса да използва всички възможности, които то му предоставя. Хуморът като цяло е на постоянно високо ниво, смешките са адски много за краткото времетраене и са много разнообразни – каскади, чист slapstick, шеги в надписите, визуални трикове, самото каменно изражение на Бъстър през всичките му перипетии и т.н. Комедийният му талант и чувството му към момента са демонстрирани в пълна степен тук. Просто трябва да се види например изражението му, когато поднася на любимата си в допълнение към пръстена и лупа, през която да го гледа, защото скъпоценният камък върху него е твърде миниатюрен. Заедно с хумора имаме и добър сюжет, визия, изпреварила с много времето си, както и изключително компетентна и уверена режисура.
Усещам, че ревюто много взе да бие на възхвала единствено на Бъстър Кийтън, a все пак всеки филм е резултат от усилията на цял екип, затова ще спомена и някои от другите основни фигури, работили по него и допринесли той да остане в златните страници на киноисторията. Операторът Елджин Лесли успява да постигне чудеса с ограничената техника от онова време. Катрин Макгуайър, Уорд Крейн, Джо Кийтън (бащата на Бъстър) и Ървин Конъли се справят добре с ролите си и със задачата да подкрепят звездата. Сценаристите (Клайд Бракман и др.) също са на ниво, някои от надписите са ужасно забавни, а и както споменах вече, сюжетът е на високо ниво.
Каскадите във филма заслужават да им бъде отделено и специално място в това ревю. Както споменах в началото, Бъстър Кийтън е прословут с това, че винаги си ги е изпълнявал сам и е търсил максимална реалистичност без оглед колко рисковано е това за него като изпълнител. Макар в Sherlock Jr. каскадите да не са чак толкoва лудешки и опасни като в някои от другите му филми (например The General или Steamboat Bill Jr.), те си остават впечатляващи и спиращи дъха дори на съвременните зрители, разглезени от специални ефекти и компютри в киното. Атлетичността и гъвкавостта на Бъстър Кийтън му помагат да прави с привидно изключителна лекота просто смайващи неща от рода на увисване от кран, от който се пълнят с вода парните локомотиви, последвано от падане от около 5-6 метра и изсипване на десетки литра вода върху него. Няколкото сцени с преследвания с коли и мотор дори и сега успяват да задържат интереса на зрителя.
Sherlock Jr. e забележителен и с това, че е с продължителност само 45 минути, но успява да разкаже историята си в завършен вид, да включи голямо количество адски забавни моменти и да няма чувство за претупаност и прибързаност в нито един момент. Затова е и особено подходящ за хора, търсещи да се запознаят с изкуството на немите комедии, които могат да се отегчат лесно от някоя с по-голяма продължителност, но пък искат и цялостна история и по-развити персонажи, не някой късометражен, концентриран само върху чистия хумор филм. С чиста съвест го препоръчвам на всеки, който не изпитва клинична нетърпимост към черно-бялото или нямо кино. Той е много забавен, увлекателен, Бъстър е във върхова форма, дори и смислено послание в края си има. Въобще един много хубав филм.
Оценка: 9.5/10