Sin Episodes, Part 1: Emergence
Производител: Ritual

Автор: The Dragon

     Не знам за теб, но лично за мен първата част на новия Sin се пръкна от нищото. За пръв път разбрах за нея в момента, в който се появи в специализираните онлайн магазини. И най-хубавото е, че може би тя ще е онзи silver bullet, който ще спаси PC платформата от титаничната дупка, в която се намира в момента. Не, играта като игра не е революция, но технологиите за разработка, които използва, са революционни. Основната идея, която е хрумнала на ритуалните пичове, е толкова проста, че е гениална. Ако приемем, че цикълът за разработка на една игра е X години, по-голямата част от които вече отиват в правенето на съдържанието на играта, а не на енджина й, защо не я разцепим на няколко части по 6 часа игрово време, които пускаме през няколко месеца и ги продаваме отделно на цена от 19.99$? Възможностите, които тази схема на разработка предлага, са огромни – много екзотични и странни проекти по този начин могат да бъдат пускани до първа част, като по този начин от продажбите се решава дали ще го бъде проектът, което ще улесни появата на нови геймплейни концепции на пазара. Разработчиците на игрите пък ще имат възможността да се вслушват във воплите на гейм обществото и да внасят в тях необходимите корекции – което води до по-качествени и завършени продукти. А краткият цикъл на разработка позволява всяка част да бъде върхът на сладоледа в чисто технически план – гадаенето какви технологии и каква изчислителна мощ ще има графичният хардуеър по време на излизането на играта в далечното бъдеще отпадат. А използването на Steam позволява да се разчупи хватката на големите разпространители и по този начин да доведе до така необходимото за индустрията оживление.

     Но да оставим мечтите дотук – надявам се експериментът Sin да се окаже успешен, което до голяма степен зависи от разработчиците от Ritual. А те са си свършили работата достатъчно добре, а недостатъците силно се надявам да се оправят в следващите епизоди. Та какво имаме в продължението – Source, 6 часа игра, 3 оръжия, 5-6 вида врагове, убийствена музика, злодей със силен руски акцент и цици. За циците след малко.

     Графично нещата се задвижват от Source, затова приликата с Half-Life 2 да не плаши никого. За жалост, както и Вампира показа преди година и половина, Source само Valve могат да си го използват. Имам сериозни критики по отношение на производителността на играта. Наистина Sin е дръпнал доста напред с графиката, но не чак толкова, че да се оправдае драстичният спад във фреймовете. Моделите са изключително детайлни, а специалните ефекти се използват умерено, но точно на място. Цялостният изглед на играта е относително стерилен и полиран, но според мен това е нарочно търсен ефект – връзка с оригинала. Голям плюс е кръвта – има, и то в изобилие разтекла се върху всякакви повърхности. Гадовете могат да се разчленяват, а заради Havok-a заемат много симпатични пози, след като гушнат букетчето.

     Звуците са много добри – оръжията гърмят силно, правилно. Всичко в околната среда издава реалистични звуци, а войсактингът е убийствен – просто трябва да чуете флиртаджийския кикот на Елексис, докато ти обяснява какъв сладур си и какви планове има за теб.

     Музиката е невероятна – още от откриващото парче (What's this world come to от Sarah Ravencroft) през бойната до тревожната – не просто допълва атмосферата. Тя я изгражда.

     И сега стигаме до нещото, което всички ни интересува. Нивата. За жалост по време на кредитите текстът Levelord не се изписва под графата "Lead Level Designer", а под "Additional Level Design". Което определено се усеща. Нивата наистина са много добри, логични и красиви, но някакси им липсва наточената гениалност на Duke Nukem и Sin. Голям плюс е, че са абсолютно и безкомпромисно линейни. Да, за мен в този тип екшъни линейността е плюс – никога не съм се нуждаел от засукани нива и морални оправдания, за да разстрелям още една гад. Трябва ми само пушкало и гостоприемник за бързите оловни нещица. Нивата в "Supremacy Tower" са най-добрите, а и действително показват на какво е способен Source, като е на кеф – онези моменти, в които излизаш навън и пред теб се открива огромното открито пространство на Freeport City, на фона на един прекрасен залез... Сикретите са доста като количество, забавни за намиране и съдържащи много полезни нещица. Надявам се в по-късните части на проекта Levelord отново да седне на стола, за да си дойдат нещата на мястото.

     Оръжията са само три – като за първа част стигат. Първото оръжие е любимият и познат магнум, като алтернативната му стрелба е някакъв тип рейлгън. Помпата няма какво толкова да я обяснявам, ако не си наясно – във Вип-а имаха няколко полуавтоматични Benelli, отиди да се образоваш. Нейната алтернативна е най-забавна – гумени куршуми, които отскачат 10-15 пъти от стените – в тесни пространства е незаменима. Третото оръжие естествено е автоматът – с престъпно голяма разсейка, липса на опция за стрелба на откоси и алтернативна стрелба гранатомет. Стигат.

     Геймплеят е стандартният рън&гън. Ситуациите, в които ще ти се наложи да използваш главния мозък, се броят на броя мъдри мисли в главата на Буш за 8 години. Количеството врагове е впечатляващо. Обикновено са в групи по 2-3, а след като се сдобиете и с по-мощните пуцалки, стават респектиращите 10+. Нивата не позволяват каширане и други такива способи, което води до динамичен и агресивен геймплей. В тази игра се атакува. Докато Half-Life 2 беше играта с най-много кашони, тази част на Sin се класира за най-много взривни варели. Количеството им е огромно – практически около 50-60 процента от противниците можеш да ги избиеш индиректно. За другите остават хедшотовете, които не само са запазени, а и засилени. Напълно възможно е при добър тренинг с няколко изстрела на магнума да се повалят еквивалентният брой врази. Играта определено е мега освежаваща – точно адреналиновият взрив, от който човек има нужда, за да разпусне след тежък работен ден. Краткостта на играта дразни, а босът определено вбесява, но е простимо.

     Елексис си заслужава отделен параграф – красива, секси, зла, очарователна и за разлика от първата част на поредицата – женствена. Първото нещо, което се появява след започване на Sin Episodes, са точно двете й големи, сочни и натежали гърди. Вече и клатещи се.  Определено има много напредък по отношение на персонажа й. А и на персонажите в играта като цяло.
По този повод може да се говори много, но Ричард Грей го е казал много по-добре на сайта си:

Tits!... that's it... that's the update... just..."Tits!"

I'm still, after all these years, not completely sure why they mean so much to me... maybe because I was a bottle baby?... don't know... don't care... I simply love tits!

     Малкото на брой типове противници и оръжия водят до известна монотонност на геймплея, но левъл дизайнът успява да коригира отчасти този проблем.

Оценка: 8/10