Juuni Kokki

Автор: Моридин

"There are twelve kingdoms in this world, and twelve emperors. As well as there are twelve Kirin. And you are one of those emperors…"

     Мисля, че първото нещо, което ще ви разкажа за Juuni Kokki (The Twelve Kingdoms), трябва да е историята на неговия толкова плътен и жив свят. Това е свят на чудовища и безсмъртни, в който хората и животните се раждат от плодове на дървета, а земята е разделена на дванайсет кралства, в които властват дванайсет всевластни императора. Всевластни, ала само илюзорно, защото Небесата се грижат мир и благоденствие да царят по света и ако някой император си позволи да наруши тези мир и благоденствие, или пък просто се окаже некадърен да ги поддържа, всемогъщият бог Тентей отнема божественото му право да управлява.
     Между всичките дванайсет кралства лежи Жълтото море, а там – и планината Хоу, място, обитавано от мъдреци и по-дребни богове, от тайнствени животни и разголени девойки. Там се раждат и Кирин – а на света има само дванайсет Кирин, защото всеки от тях принадлежи на по едно от кралствата. Кирин са свещени зверове – полу-хора, полу-еднорози – които носят волята на Небесата. Те са най-чистите създания в света на Дванайсетте кралства, толкова милостиви, че не понасят миризмата на кръвта. Кирин имат специална мисия на земята – всеки от тях трябва да избере своя император. Кирин не могат да сбъркат – императорите са избрани по волята на Небесата, те трябва само да ги намерят и провъзгласят. След това са обречени да им се подчиняват за цял живот. Еднорозите олицетворяват божествеността на владетеля, те са гаранцията, че той ще е милостив към поданиците си, и надеждата, че ще се окаже Мейкун – император, който да донесе просперитет на народа си и на земята си, защото императорът, народът, земята, както и Кирин – всичко е свързано и когато едно от тях не е наред, останалите също страдат.
     Императорът може да се окаже и гнила ябълка. Въпреки че всичко е предопределено от волята на Небесата, той е нормален човек, със свободна воля и свободен да прави грешки и да провали потенциала, заради който е бил избран. Когато императорът наруши волята на Тентей и народът му започне да страда, неговият Кирин се разболява от болестта Шитсудоу. Той излинява и се покрива с белези, а силите му бързо започват да се топят. Накрая умира, а с него умира и императорът, чието безсмъртие се поддържа единствено от връзката му с еднорога. Силните, добри императори понякога властват столетия наред, други се хлъзват по наклонената плоскост съвсем скоро и загубват живота си.
     Ако Кирин също е загинал, специалното Киринско дърво на планината Хоу дава нов плод и с узряването на този плод на света се появява и нов Ньокай – особен вид йоума, който съществува единствено за да пази своя Кирин. Йоума са чудовищата в света на Дванайсетте кралства – зверове много и най-различни, летящи, пълзящи, хвърчащи, които обикновено въплъщават Хаоса. Когато порядъкът и мирът се загубят в някое от кралствата, йоума се активизират и започват да нападат народа му. Избере ли се нов император и възцари ли се отново благоденствие, те се скриват в горите и планините си. Има много видове йоума и всеки може да призовава други йоума от своя вид. Освен своя ньокай, Кирин имат силата да подчиняват на волята си и други йоума, които се превръщат в опитомени зверове – ширей и служат на Кирин и на хората.
     Отвъд Дванайсетте кралства лежи Морето на Празнотата, а отвъд него се намира Хоурай или още Уа, което всъщност е нашият свят, макар и според анимето нашият свят да се състои основно от Япония и от време на време малко Китай ;) Двата свята са паралелни, ала и свързани, и понякога между тях се създава мост – природен феномен, наречен шоку. Единствено Кирин могат да предизвикват шоку с волята си, но тези катастрофи понякога се случват и сами и повличат части от единия свят в другия. Хора от Япония, озовали се в света на Дванайсетте кралства, се наричат Кайкяку и отношението към тях обикновено не е много благосклонно. Понякога се случва и обратното – някой плод ранка от свещеното дърво Рибоку да се загуби в шоку и детето, което е щяло да се роди от него, да се роди вместо това от човешка жена в нашия свят. Тези деца наричат Тайка и макар да заживяват своя нов живот в Япония, те всъщност чувстват винаги, че светът не е какъвто трябва да бъде и че мястото им не е тук. Ако някак успеят да се върнат обратно, биха открили и истинската си същност и съдба, начертана за тях от Небесата…

     Разказах ви толкова много за света на анимето (басирам се, че вече сте забравили поне осемдесет процента от онези странни думи, ако въобще сте им обърнали внимание) не за друго, а за да го почувствате и вие, защото той е един от най-големите плюсове на сериала. Свят плътен и истински, описан много пространно – свят от който просто ставате част. Признавам, в началото всички тези нови понятия малко объркват зрителя и ще ви бъде трудно да разбирате за какво по дяволите става дума, но постепенно се свиква, а като известно успокоение може би ще приемете това, че и главните герои в началото не вдяват за какво им се говори ;)
     Не съм сигурен доколко си личи от поосакатения ми преразказ на битието и житието в анимето, ала освен дето е толкова истински и жив, сетингът му ни засипва с митология на талази, което аз лично намирам за прекрасно. Винаги съм уважавал далекоизточната митология, а намесването й във фентъзи свят с интересна история, съчетана с типичната за японската анимация мълчалива чувствителност, силни страсти и стилни битки, според мен създава от сериала едно истинско удоволствие за зрителя.

     И така, вече споменах, че Juuni Kokki е фентъзи. Доста прилично при това :) Историята му започва доста тривиално, всъщност както при повечето анимета – в поредното японско училище. Йоко Накаджима е ученичка-аутсайдерка, която макар и добронамерена, не успява истински да се сприятели с никого. Отгледана от строги и морални родители, момата е типичното добро и прилично до втръсване девойче, което определено ще ви подразни на мига. Сънува странни сънища и има не твърде типичната за японците червена коса, която техните я карат да боядисва. Всичко това не спомага твърде за социалния й живот. Нещата обаче се променят, когато сякаш от нищото връз Йоко се изсипва строен белокос дългокос и доста студено изглеждащ левент, който коленичи пред нея и я принуждава МНОГО БЪРЗО да приеме клетвата му за вярност. Както може би се досещате, а може би не се, левентът е един от Кирин, по-специално свързаният с кралството Кей Кирин, именува се Кейки и тъкмо си избира император. За съжаление тая работа в наши дни не остава твърде безнаказана и по следите на Кейки върху нашата героиня връхлитат една камара злонамерени чудовища, които той, с помощта на своите добронамерени чудовища едвам успява да победи, след което я запраща в света на Дванайсетте Кралства и изчезва нанякъде. Така започва първата (Shadow of the Moon, Sea of the Shadow) от общо четирите истории в анимето, в течение на която Йоко ще трябва да се запознае с новия свят и опитвайки се да се върне обратно, да стигне някак и до трона, за който е била избрана. Това разбира се не се оказва толкова лесно, колкото звучи, но за да разберете защо, препоръчвам основно да поизгледате сериала и да се образовате сами, понеже така и така никак няма да съжалявате ;)

     В това си приключение из дебрите на Дванайсетте кралства Йоко не остава твърде много без компания. От Хоурай неволно с нея се пренасят и двама от съучениците й – Сугимотои Асано, един от друг по-досадни персонажи, на които ще се спра по-подробно след малко. Преди това искам да кажа няколко думи за героите в сериала като цяло. Истина е, че основния препъни-камък за започвалите сериала се оказват първите 5-6 епизода, в които Йоко и Сугимото се държат като най-отвратителни незнаещи какво искат от живота тийнчета и изнервят безкрайно. НО преодолеете ли веднъж (а и не е чак толкоз трудно) тази начална трудност, ще откриете, че и двете, и особено Йоко претърпяват стабилно развитие с течение на сериала и гротескно изнервящото им поведение в първите епизоди е по-скоро малко пресилен контраст, който цели да подчертае израстването на двете героини в личен план. И така, след тези мъдри думи, нека ви разкажа малко за самите герои.

     Йоко Накаджима, както вече разбрахме, е бъдещата императрица на Кей. Това е героинята, която най-силно се променя в историята на Juuni Kokki, което едва ли е чак такава изненада, при положение, че тя е и нещо като главна героиня. Казвам "нещо като" понеже Йоко участва активно само в две от историите в сериала, но за това след малко. Основният проблем с нея в началото е натрапчивото й желание да се върне вкъщи и никой да не я закача, примесено с характерното за подобен тип главни герои овче дебелоглавие в стил "ще направя, каквото трябва да бъде направено". За разлика от съучениците си, озовали се с нея в чуждия свят, тя говори прекрасно непознатия език и постепенно открива у себе си притеснителното умение да се бие повече от добре с меча, който Кейки й е връчил. Всичко това я кара да се депресира още повече и поне половината от първия стори-арк в Juuni Kokki протича в нейните напразни опити да се разбере със себе си каква иска да бъде.
     Третият стори-арк заварва една доста по-улегнала Йоко, която е изправена пред нови трудности – да въведе ред в кралството си, което няма грам представа как да управлява (известно време се терзаех, че ви спойля, но мисля, че прозрението, че Йоко успява да стане императрица на Кей, едва ли е чак толкова изненадващо…) Заживявайки за известно време инкогнито сред поданиците си и противопоставяйки се заедно с народа на двама самозабравили се местни управници, Йоко помъдрява още повече, докато накрая се оказва един прекрасен персонаж, смела, разумна, не много говореща и определено не цивреща – персонаж, който всъщност много ще ви допада към края на сериала.
     Сугимото е по-различен тип лигла. Тя също е аутсайдерка в собствения си свят, но от онези агресивните необщуващи с никого аутсайдери. Веднъж озовала се в Дванайсетте кралства, Сугимото е обзета от мегаломанските си идеи, че този свят е неин, че е това, което тя отдавна е чакала и търсила, и бла-бла, бла-бла. Силните й емоции са тайно подклаждани от главния лош в първата история – императорът на Коу, който я използва за собствените си цели. Осъзнавайки, но отричайки докрай, че именно Йоко, а не тя, е предопределена за този нов свят, Сугимото бива обзета от все по-силна омраза към бившата си съученичка, която на свой ред продължава да проявява завидно овчедушни добри чувства към Сугимото.
     За разлика от Йоко, тази героиня остава доста по-дълго отрицателен (и в известна степен трагичен) персонаж, но също претърпява развитие, преди ролята й да се изчерпа.
     Асано-кун е с две думи (1)абсолютен (2)ръб. Досаден  и твърде объркан персонаж, влюбен в Сугимото, който не прави нищо полезно, освен да се влачи след двете мацки и после да изчезне. Ролята му е по-голяма в третата история, където пътищата му с Йоко отново се пресичат за момент, но там го раздава изтерзан и почти-луд, но дълбоко в себе си добър младеж и съответно на мен поне не успя да ми стане с нищо твърде симпатичен.
     Ракушун за сметка на това е един от най-симпатичните образи в анимето. Той е полу-звяр, нещо като мутант, роден от леко объркана ранка и може да приема формата на човек или на плъх. Ракушун среща Йоко в кралството Коу, откъдето тя се опитва да избяга, и я завежда в Ен. В Коу не се гледа с добро око нито на кайкяку като нея, нито на полу-звяр като него, докато Ен е проспериращо кралство, където цари разбирателство и където той ще може да осъществи мечтата си и да учи в университет. Ракушун е доста умен, доста начетен, доста скромен и като цяло доста сладък герой, който всъщност играе ключовата роля в осъзнаването на Йоко и промяната й до свестен персонаж.
     Енки, известен също като Рокута, е Кирин на кралството Ен. Това е може би любимият ми герой в сериала. Както и Йоко, той е роден в нашия свят, където почти загива още като дете, ала е спасен и отгледан благополучно в планината Хоу. Спомените му от Хоурай обаче са го травмирали дълбоко и Енки мрази самата идея за държавност и императори, защото вярва, че те причиняват войните, в една от които той за малко не е загинал, изоставен от собствените си родители. Нещата се обръщат, когато отчаян от необходимостта и предопределението си да избере император за Ен, Рокута се връща в родния си свят и среща един млад водач на загиващ клан, който променя представите му за нещата.
     Това е само една от историите, разказани в сериала, в които Енки взима участие. Всъщност той е един от най-дейните герои и малко или много участва във всичките четири стори-арка. Енки е много буен и смел, но също доста дълбок персонаж, който може да бъде и забавен, и сериозен, а изгледът му на малко дете с мъдри очи и огромна руса коса е просто трепач.
     Шоурюу е императорът на Ен и по съвместителство супер-мега-пич. Сериозно, от човека се излъчва мъжествена куулнес на талази. Винаги уверен, винаги на място, винаги идеалист, винаги силният във всеки спор, Шоурюу чак става досаден с това колко е симпатичен всъшност :) Един от най-стабилните императори в Дванайсетте кралства, създал от Ен един истински рай, той всъщност започва "кариерата" си на прага на смъртта и единствено безсмъртието, дарено му от Енки, го спасява и му позволява да разгърне напълно потенциала си на Мейкун. Шоурюу желае единствено благоденствието на всеки свой поданик и въпреки тривиалността на подобна идея за персонаж, в неговите думи това просто някак си звучи на място.
     Кейки също е своего рода нелош герой, но за съжаление през повечето време се държи като глътнал бастун, което го компрометира твърде. Иначе го раздава внушителен, дръпнат и мощен, а и помага разбира се на Йоко, но като цяло не трогва достатъчно.
     Саку-оу, Императорът на Коу е злодей не твърде забавен и доста стар. Казвам го това не за друго, ми защото просто създава впечатление на взел се твърде на сериозно заядлив старчок. Разбира се и той си има Причини и Проблеми, но те за съжаление не го спасяват от класическата за кофти персонажите съдба във фентъзито, а именно да губят и туйто.

     Преди да продължа с това доста безкрайно изреждане на герои (ами много са и все читави, к’во да праим…), нека направя малка интерлюдия с описанието на втората история в сериала (Sea of the Wind, Shore of the Labyrinth – между другото много яки и напълно нищо-незначещи имена имат стори-арковете). Тя поне за мен беше по-интересна от първата и определено ме зариби най-много да не се откъсвам от сериала, та вярвам, че ще хареса и на вас. Центрирана е около съдбата на Тайки – Кирин на кралството Тай. Неговият плод, както на бая хора в тоя сериал, също попада по погрешка в нашия свят и Тайки прекарва голяма част от детството си там. Когато най-накрая нещастната му ньокай го открива, той е вече пораснало хлапе и макар уж бързо да привиква към новия свят, това се оказва така само на пръв поглед. И тъй, втората история се върти около това как Тайки открива Кирин-а в себе си и как избира своя император.
     Самият той е герой донейде сладък, но като цяло малко дразнещ. Твърде лигавото му държание и леко неуместно подсилените му морални драми донейде развалят хубавото впечатление, което иначе създава – освен всичко друго, Тайки е прекрасен черен Кирин, какъвто не се ражда всеки ден (повечето са скучни и бели).

     Третата история (A Thousand Miles of Wind, The Sky of Dawn) е най-дългата в сериала, но и според мен най-разтеглената, поради което малко сваля високо вдигнатата по-рано трилър-летва на анимето. Главните героини тук са три, като сюжетът се занимава по равно с трите и накрая ги събира.
     Сузу е моме от Мейджи ерата в Япония (т.е. отдавна), което за разлика от повечето уж японци в сериала си е истинско Кайкяку, а не принадлежи на света на Дванайсетте кралства. Озовала се на непознато място с непознат език в следствие на вече печално познатото ни шоку, Сузу среща един милион трудности в адаптацията си, което e донейде подсилено от факта, че тя е по същество СМОТАНА РАЗГЛЕЗЕНА ДОСАДНА ПАЧАВРА, която не спира да хленчи. Не че не я прецакват милата, но пълната й неспособност да се вземе в ръце и да се държи адекватно почти до края на стори-арка смятам убедено ще ви накарат да я мразите и в червата.
     В своя опит да си намери някой, който най-сетне да я върне обратно, или поне да открие сродна душа в този негостоприемен свят, тя с години наред се хвърля на все по-напразни надежди, докато накрая решава да потърси помощ от императрицата на Кей, за която е чула, че също е Кайкяку, и така се среща с Йоко и с другата главна героиня.
     Въпросната друга главна героиня е принцесата на Хоу Шоукей. Нейният баща е един от по-съгрешилите и самозабравили се императори, в следствие на което бива свален от провинциалните си лордове. Принцесата е пратена в изгнание и след поредица перипетии също се оказва в центъра на бунтовете в Кей, където са и Йоко и Сузу. Шоукей в началото дразни дори повече от Сузу и Сугимото с абсолютната си неспособност да приеме, че вече не е принцеса и че животът ВСЪЩНОСТ е малко по-друга работа от това да пееш песнички по цял ден. После обаче сравнително бързо става човек и накрая успя да ми бъде доста симпатична, освен дето е и доста хубавка с тези прекрасни аниме сини букли и тези очи, ех, ех…
     Главният лош в третата история е местният управник Шоукоу. Той е между другото и най-оригиналният злодей в сериала, воден от прекрасния мотив да докаже, че светът е сбъркан и че Небесата не могат да го накажат за това, че е откровено зъл. По тази причина Шоукоу, в комбина с по-върховния провинциален лорд (ако не се лъжа Гахоу, ама ще ви объркам), свободно и със солидна доза задоволство от добре свършената работа терори подчинените си и се изживява като велик декадент. So far, so good, но с народа, както ние, другарите революционери, знаем, никой не може да се ебава твърде дълго, ето защо не без помощта на трите главни героини, няколко бунта скоро пламват срещу двамцата.

     Последната история (Sea God of the East, Azure Sea of the West) разказва за миналото на Енки и император Шоурюу и по-точно за идеологическата им борба с един мнообещаващ млад васал на име Атсую. Този човек, за когото императорът според мен крайно налудничава говори като за своето второ аз, би трябвало да е най-противоречивият образ в сериала. Вместо това той е всъщност е едно перекенде, което с течение на епизодите става все по-жалко и по-жалко, докато накрая лъсва славолюбивата му личност в пълен блясък. Съответно, не успява да акумулира достатъчно уважение към светлата си личност.
     Другият интересен персонаж в арка е Коуя – сираче, отгледано от йоума, което за разлика от Атсую наистина е противоречив образ, разкъсван между объркване, жестокост, лоялност и стремеж към хората и самотата едновременно. Неговият образ претърпява може би най-много развитие в сериала, макар повечето да остава скрито за зрителя, защото в завършен вид срещаме персонажа за кратко във втората история и там той вече е доста различен от объркания младеж в четвъртата.

     И тъй… поразказахме си, пийнахме, посмяхме се, покимахме мъдро, сега е време за равносметки. Историята на Juuni Kokki без съмнение е един от големите плюсове на сериала. Без да блести с някаква заплетеност или особено философстване, тя е достатъчно интересна, че да ви захване и задържи, докато гледате, а твърде симпатичните герои няма да ви измъчват с желание да продължавате насила да зяпате (това при уговорката, че съберете душевни сили за първите няколко епизода). Именно откъм герои е и другата силна страна на анимето – с няколко изключения или ще ги харесате, или ще се променят достатъчно, че да спрат да ви дразнят, което като цяло отчитам като плюс. Динамичността също е на висота, единствено третият стори-арк е по-муден от приемливото, но той все пак развива едновременно три сюжетни линии, така че това е донейде нормално.
     Не на последно място ще отбележа още веднъж прекрасния сетинг на Juuni Kokki, преплетеността му с митологията и богато изградения свят, който просто увлича.

     Споменах, че няма философстване, но това не е точно така, на ключови за развитието на героите места в сериала ще се натъкнете на доста монолози и душевни борби, които носят в себе си достатъчно материал за размисъл. А най-ценното за мен остава неуловимото на пръв поглед чувство, което сериалът ненатрапчиво и след известно уталожване на историята създава. Това е чувството, че винаги имаме избор. Че дори в един такъв свят, където сякаш нищо не може да се обърка, където мирът е осигурен от волята на Небесата, и всяка стъпка в грешната посока може да бъде веднага разпозната от техните знаци – дори в такъв свят, човек е свободен да греши, да поеме по своя път. Императорите, които въпреки явните знаци за болестта на своите Кирин, продължават да вярват в своята правота; управителят Шоукоу, който открито предизвиква гнева на Небесата, за да докаже, че злото остава безнаказано – всички те успяват по някакъв начин да разрушат явната предопределеност на бита в Дванайсетте Кралства и от скучен и предвидим превръщат света в интересно за проследяване място.

     Като минус бих отчел това, че всички герои, които претърпяват личностно развитие, правят това по доста подобен начин – от ревлив идиот към осъзнат и отговорен младеж, което все пак малко убива разнообразието. Някои биха приели присъствието на 4-5 рекап епизода като минус, но мен честно казано с нищо не ме издразниха, освен това привнасят нова и систематизират вече научената информация за света, което си е доста полезно. Другият всъщност доста по-съществен недостатък на сериала е, че свършва отрязан. При това, понеже четвъртата история не е на нивото на предните две, оставаме малко нещо с лош вкус в устата, още повече, че има ясно загатнати посоки за продължение (най-паче с историята на Тайки, която буквално свършва в нищото). За съжаление доколкото е известно, работата по анимето е спряна след излезлите серии и засега не се очаква нещо ново по въпроса. Всъщност сериалът е базиран на поредица от единадесет романа, които носят същото име и четирите истории са преразказ на четири от тези романи. Продължението на историята на Тайки в нашия свят е в първият том от тази поредица, но за съжаление така и не е видяло бял свят като екранизация. Което наистина си е жалко, защото ви гарантирам, че на края на сериала ще искате още :) Все пак из нета могат да се намерят любителски преводи на английски на част от романите, така че ако се интересувате, винаги можете да видите какво все пак става в някои от тях ¹.

     Нека кажа и по две думи за анимацията и музиката. Анимето все пак е сравнително старо (2002, студио Pierrot), така че не очаквайте някакви компютърни чудеса и кристална анимация. Определено обаче не съм съгласен с твърденията, че тя е грозна. Напротив, рисунъкът си е съвсем уместен, героите са по класическому по-пестеливо щриховани, но изглеждат добре и реалистично, а плюс това ще се насладите на богат репертоар чудовища в лицето на безкрайните видове йоума. Character design-ът е доста класически, като по-необичаен като изглед е например Енки, в когото няма как да не се влюбите :) Като цяло оценката ми за анимацията е доволно положителна.

     Не по-малко същото важи и за музиката. Не мога да цитирам композитори, нито пък съм слушал саундтраци, понеже това рядко ме вълнува, но впечатлението ми от музикалното оформление на сериала е много добро – ненатрапчиви добре подбрани мелодии с много на място преплетени далекоизточни мотиви. Песента на ендинга пък ми е особено любима и съм даже сантиментално привързан към нея :)

     В заключение, не мога да кажа дали Juuni Kokki е вашият тип сериал, но определено се оказа моят тип сериал. В него не бива да търсите някакви особено прочувствени събития и взаимоотношения (не че няма и такива, де), но за сметка на това той е перфектно балансиран. Завладяваща приказка, добре развит свят, симпатични герои, май все пак си мисля, че ще се хареса на всеки :)

Оценка: 10/10

¹ По-специално проверете по следните адреси: http://www.eugenewoodbury.com/index.html, http://students.washington.edu/alo/novel/index.html и за частите, които не са екранизирани в анимето – http://www.otyaku.com/