Сериал: .hack//Roots
Жанр: Adventure, Drama, Fantasy, Science Fiction
Гледани епизоди: 2
Брой епизоди: 26
Сюжет: Хасео е нов играч в MMRPG-то "The World". По неизвестна за него причина той веднага привлича вниманието на различни игрални фракции, включително Twilight Brigade, която се занимава с търсене на легендарния артефакт Key of the Twilight. Впечатления Matrim: Главното ми впечатление е, че сериалът много наподобява .hack//SIGN, само че е с доста по-красива анимация и доста по-слаба музика. И понеже въпросният сериал е прочут с мудността си и липсата на смислен сюжет, аз реших да зарежа засега .hack//Roots и евентуално да го гледам след като завърши. Поне опънингът е страхотен, но за съжаление цялото участие на Юки Каджиура в този проект се изчерпва с него, което ми уби ентусиазма за гледане.
Сериал: Gakuen Heaven
Жанр: Romance, Shoujo, Shounen-ai
Гледани епизоди: 7
Брой епизоди: 13
Сюжет: Кейта Ито е приет в престижното училище за момчета Bell Liberty (съкращавано на BL, какво ще кажете, а?). Там всички освен него имат някаква дарба и това го кара да мисли, че не му е там мястото. Освен това доста младежи от училището започват да си падат по него. А и в детството си е бил разделен от свой близък приятел…
Впечатления Alexis: Сериалът се базира на BL Dating Sim и манга със същото име. Сюжетът е банален. Затова пък изобилства с влажни погледи между младежите и сексуална агресия насочена към стреснатия, но неособено възразяващ Кейта.
Лично на мен ми се струва посредствен, но аз рядко харесвам BL анимета на критично ниво, ако и да им се радвам на емоционално. Бих го препоръчала само на почитател(к)и на жанра.
Първите епизоди са самостоятелни и човек в един момент започва да се чуди, дали това нещо изобщо ще има сюжет, но все пак макар и късно такъв се появява. Челите мангата ще забележат, че тук основната двойка е друга.Анимацията има само един положителен пункт и това е дизайнът на героите. Изглеждат доста прилично. От друга страна качеството й е посредствено. Прекалено много близки планове, в които зрителят може да се наслади на статични физиономии и отварящи се усти. Постен пастелен фон без детайли. И разбира се още статични шотове, дори да не са в близък план.
В музикално отношение, трагедията е на същото ниво. ОР е толкова сладникаво-cheesy, че направо лошо да му стане на човек. На ниво анимация е просто незабележим. От друга страна, ED освен със скапана песен блести и с ужасна анимация.
А представянето на следващия епизод, ме дразни неимоверно-hamu (последната наставка може да се разбере само ако сте гледали въпросното нещо).
За фоновата музика първо трябва да се пусне агентура, която да я открие. Забелязах само 2 такива неща, който с усилия да претендират за подобна титла и те не заслужават да ги спомена дори. През останалото време ролята на фоновата музика се изпълнява от пиано-версия на ОР.
Сериал: Higurashi no Naku Koro ni
Жанр: Drama, Horror, Mystery, Psycological
Гледани епизоди: 7
Брой епизоди: 26
Сюжет: Семейството на главния герой Кейичи току що се е преместило да живее в живописно японско селце. Нашето момче не само че се наслаждава на чистия въздух и красивата природа, ами и всичките му приятели по някаква случайност са от женски пол. Идилията свършва, когато става ясно, че през последните няколко години точно по време на традиционен празник на селото изчезва по един човек, друг бива откриван мъртъв. И традицията е на път да продължи...
Впечатления Matrim: Гледали ли сте комедия, съчетана по блестящ начин със смразяваща хорър история и криминална загадка, която наистина ще ви накара да се съмнявате във всичко? Ако не сте, а искате, гледайте Higurashi. Но има опасност човек да се вманиачи :) Сериалът е базиран на някакъв особен вид компютърна игра, която е разделена на осем части, като във всяка част събитията започват отначало и са със същите герои, но се развиват по различен начин. Първите четири поставят въпросите и дават следите, а следващите разкриват какво всъщност е станало. Анимето засега се развива по същия начин. Анимацията не е нещо особено, но има много любопитен контраст между ярките цветове (особено тези на косите на героините) и твърде мрачните събития. Първата минута на сериала показва как две момичета биват пребити до смърт с бухалка, не е много приятна гледка, вярвайте ми.
Озвучаването на героите е много впечатляващо, в един момент си говорят нормални за харем-аниме глупости с пискливи гласчета, в следващия се гледат на кръв, а гласовете им могат да накарат и опасни психопати да им завидят. Не знам как са го постигнали, но преливането между психарски и съвсем лековати сцени е съвсем гладко, а контрастът между тях е направо стряскащ.
Атмосферата е завладяваща и на моменти наистина може да ви накара да настръхнете. Героите са интересни и постоянно те карат да си променяш представата за характерите им. Силно препоръчително за всеки аниме-фен, търсещ нещо наистина различно и ново и най-вече за любители на криминални загадки, защото съставянето на теории и обяснения за мен е половината от удоволствието от Higurashi.Впечатления Alexis: И аз се опитах да подхвана този сериал, макар и с ясното съзнание, че като цяло жанрът не е точно по мой вкус. Уви, реалността се оказа дори по-трагична, отколкото очаквах.
Сюжетът ми се стори скучен до степен да се боря да не заспя. "Мистерията" ме отегчаваше, а героите направо ми бъркаха в здравето.
Анимацията, макар и с отлично качество, не ми се връзваше със сюжета и това не помогна да харесам сериала. Героините са с прекалено големи очи с котешки зеници и гласчетата им ме дразнеха. Първо място по човъркане на нервите ми май заслужи Рена с нейното "kana, kana".
За мен това е най-отегчителното и скучно аниме, което видях от новия сезон, но това си е в голяма степен въпрос на личен вкус. Не искам да кажа, че самият сериал е лош, а че просто е за хора с определени предпочитания, каквито аз не проявявам.
Сериал: Kamisama Kazoku
Жанр: Comedy, Romance
Гледани епизоди: 3
Брой епизоди: 13
Сюжет:
Саматароу Камияма е щастливец, който получава всичко, което си поиска, защото
е единствен син в семейството си и баща му го глези безумно. А татко може да
му осигури всичко, защото е бог. Всички живеят на земята, защото Саматароу трябва да научи за хората, за да стане добър бог един ден.
Да, животът на Саматароу изглежда лесен, но всъщност той постоянно си има проблеми с някого от семейството си. Дали с баща си, който малко прекалява в осъществяването на желанията на сина си, дали с майка си, която също е готова на всичко, дали със сестрите си.
А и Тенко, която е неговият ангел-пазител и е навсякъде с него, си е поставила за цел да го държи в правия път.
И тогава се появява момиче, което Саматароу си харесва и решава да я спечели със собствени сили. Което с ненавременната и ентусиазирана (анти)помощ от страна на роднините му е си е цял кошмар.
Впечатления Alexis: Това си е комедия в най-чист вид или поне така мислех до трети епизод. Но след това за моя най-голяма изненада се появи и малко ангст. От самото начало се заформя един малко странен любовен триъгълник, който кара зрителя да се чуди, с кого предпочита да се събере главният герой (не че за всеки гледал ендинга това не е пределно ясно). Хуморът е наистина забавен и не разчита на фенсървис-глупости като показващи се гащички, макар да имаше един инцидент със сутиен ;).
И изведнъж в превюто на четвърти епизод нещата започват да се заплитат и сериалът наистина придобива сюжет и то в известна степен по-драматичен, отколкото началото предполага.
Героите са приятни и Тенко е просто неустоима с невероятните си изражения и димящата си глава, а Меме – по-малката сестра на бъдещия бог – е просто абсолютно безценна.
Анимацията е доста добра, а дизайнът на героите е от художника на Eureka 7, поради което доста си приличат.
Музиката според мен е банална до болка
Сериал: NANA
Жанр: Comedy, Drama, Shoujo, Romance, Slice of Life
Гледани епизоди: 7
Брой епизоди: 13+ 2
Сюжет: Нана Осаки и Нана Комацу се срещат случайно във влака на път за Токио. И двете са на 20 и са твърдо решени да загърбят живота в малките градчета, откъдето идват и да успеят в столицата. Осаки е вокалистка на рок група, а Комацу е готова на всичко, за да остане в Токио близо до любимия си Шоуджи.
Впечатления Matrim: Това е сериал, който силно набляга на взаимоотношенията и развитието на героите, а не на заплетен сюжет или екшън. Добрата новина е, че героите са интригуващи, търпят развитие и определено ме карат да следя с интерес съдбата им. Особено Нана Осаки, която успя много бързо да ми стане любимата героиня в NANA. Адашката й дразни на моменти с лекомислието и детинщината си, но пък и внася доста забавен комедиен елемент. В тази връзка следва да се спомене, че комедийните моменти в повечето случаи са наистина смешни, за разлика от някои други сериали. Няма преиграване и прекален драматизъм тип венецуелска сапунка. Дори и ултимативното 
клише – любов от пръв поглед (не между двете главни героини :)), което много рядко успява да ме впечатли, е така добре изпипано, че това е може би най-добрата сцена досега. Анимацията е впечатляваща, с приятно детайлни фонове и предмети и добре изглеждащи персонажи, макар че крайниците им са малко несъразмерно дълги и тънки.
Музиката много добре пасва на настроението в съответната сцена и е разнообразна, а опънингът е много добро рок парче, което поне аз още не съм се уморил да слушам.
Главният минус е, че по неизвестна причина шестият епизод е практически рекап на първия с няколко нови сцени. Но като цяло NANA лично за мен е от най-добрите анимета на сезона.
Сериал: Ouran High School Host Club
Жанр: Comedy, Romance, Shoujo
Гледани епизоди: 7
Брой епизоди: 13+
Сюжет: Харухи Фуджиока е стипендиант в училище за деца на богати и влиятелни хора и отчаяно си търси спокойно място за учене, когато попада на 3-тата музикална стая… И отваряйки вратата открива училищния Host Club и неговите 6-има представители. Тамаки, председателят на клуба и най-търсеният му член започва да притиска Харухи, веднага щом разбира, че това е "известният" стипендиант. В жалките си опити да са отдръпне от напористия Тамаки, Харухи бутва една скъпа вазa и така подпечатва съдбата си. Понеже не може да я плати, ще стане момче за всичко на клуба. Но това се променя още в началото, когато редовите членове, откриват, че зад очилата и раздърпаните дрехи се крие доста прилична външност. Така Харухи се издига до пълноправен член и комедията набира инерция.
Впечатления Alexis: Ок, това е най-добрата комедия, която някога съм виждала. И като се съчетае с анимация, която може да те накара да плачеш от щастие (BONES все пак ;)) и сладурски герои, това е просто задължително аниме.
Но може би най-забележителното нещо е как това аниме успява да се надсмива над клишета в жанра и дори над самото себе си с едно толкова тънко чувство за хумор, гарнирано с точната щипка ирония, че да е абсолютно гениално в този аспект. Това е постигнато чрез героите, които са представители на определена категория, или на няколко.
На първо място всички са бишита, които могат да разтопят на локвичка всяко момиче. На второ са и бишита с конкретни особености. Тамаки е Кралят-идиот, с развинтеното си въображение, вечните си фантазии, неспирните си тиради и самомнение до небето. Кьоя – готиния хладнокръвен тип – мълчалив и наблюдателен, както и абсолютен материалист и само гледа откъде да спечели пари. Близнаците Каору и Хикару са дяволития тип и по съвместителство, радват посетителките на клуба с BL/twincest изцепки, които са невероятно забавни и иронизират яои-аниметата безобразно. Мори е дивият тип – той е слабо представен засега, повече е заедно с Хани. А Хани пък е шота типът, сладур и половина, дребен и по детски невинно изглеждащ, направо да го схрускаш. Анимацията както казах е страхотна, великолепна. От седем епизода, само в 6-ти имаше лек спад в качеството. Дизайнът на героите е красив. Няма странни коси и очи. Изключително умело използване на чибита, което само допълнително допринася за особената атмосфера на сериала.
Фоновете са така добре детайлизирани, че е направо поразително. Да не споменаваме розите, които сякаш са навсякъде и човек направо започва да ги вижда дори там, където ги няма. Този стил с фон или рамка от рози е малко необичаен и може да е необходимо известно привикване, но щом веднъж се свикне, вече е едва ли не очаквано. Бих казала, че розите са запазената марка на сериала.
Музиката е класическа, както подобава на елитно училище. ОР е жизнерадостен и песничката грабва от раз, макар сама по себе си да не е нещо кой знае какво. Сикуънсът на OP е изключително добре нарисуван. ED песента е приятна и забавна.
Кратък коментар върху различните събове: Гледала съм версии на Lunar и Solar. Изборът между тях е субективен. Пускат рилийзи с еднакво видео качество, така че разликите са реално 2: по-скоро чисто естетични в typesetting-a и karaoke-то от една страна, където лично за мен изборът на Lunar е по-добър; и в превода, където според мен Solar имат предимство в смисъл, по точен превод и особено, когато става дума за дълги фрази. Преводът на Lunar е по-свободен, но не нарушава ритъма и не пречи на възприемането на сериала. Впечатления Matrim: Не съм сигурен дали това ще се окаже най-добрата аниме комедия, но определено има големи шансове. Не помня някога да съм се смял толкова на аниме, колкотo на четвъртия епизод на Ouran. Останалите епизоди не остават много по-назад.
Подигравката с всички клишета е невероятно весела и стилна, а Тамаки е просто най-забавният аниме-персонаж ever. Неговите драстични реакции, породени най-вече от твърде буйното му въображение, както и навикът му винаги да прекалява и да се престарава са направо безценни. Анимацията е чудесна, а самата претрупаност и известна нереалност на обстановката пасва напълно на клуба и неговите членове.
Сериал: Princess Princess
Жанр: Comedy, Shoujo, Cross-dressing
Гледани епизоди: 7
Брой епизоди: 12
Сюжет: Тоору Коуно се прехвърля в ново училище, където съществуват странни порядки и той има лошият късмет да стане тяхна жертва. Това училище е само за момчета и, тъй като те са лишени от женско присъствие, си го осигуряват преобличайки най-красивите първокурсници като момичета – Химета. Коуно е избран за Химе заедно с още две момчета и трябва да ходи, облечен в роклички в стил Gothic Lolita. Впечатления Alexis: Сериалът е непретенциозен във всяко едно отношение и с тясна насоченост към женската аудитория. Героите са с приятен дизайн и ярки коси и очи (в еднакъв цвят).
Не блести нито със сюжет, нито с някакво развитие на характерите. Разчита на евтина комедия и фенсървиз. Анимацията е посредствена и се отличава най-вече с ниското си качество и множеството идиотски фонове и кадри, в които се движат само устните на героите.
Музиката е на същото мижаво ниво. OP е cheesy колкото си иска и в музикално, и във визуално отношение. ED е с посредствена музика, но затова пък сикуънсът е страхотен на ниво фенсървиз. Лично мен ме израдва, макар да дава обещания, които се съмнявам сериалът да изпълни.
И все пак на мен сериалът ми харесва и си го гледам с радост.
Сериал: Saiunkoku Monogatari
Жанр: Comedy, Romance, Shoujo, Historical
Гледани епизоди: 3+6 3
Брой епизоди: 39
Сюжет: Шуурей Коу е 16-годишната дъщеря на имперския библиотекар, която работи като учителка. Семейството й, макар и от благороден произход е бедно и се състои от нея, баща й и прието за отглеждане момче, което тя открила на пътя – Сейран Ши.
Един ден при нея идва имперски съветник с неустоимо предложение – 500 жълтици, ако тя приеме да стане жена на Императора, да го превъзпита и научи на отговорност към поста и държавата му в рамките на 6 месеца. Тя приема и се премества да живее в двореца, където се запознава с доста хора, но самият Император все й убягва. Междувременно, тъй като е отговорна личност, тя започва да учи и да се информира за императорското семейство и отговорностите, които трябва да набие в главата на съпруга си. И за своя изненада установява, че последният проявява предпочитания към собствения си пол.
Не че това я разочарова, напротив тя е зарадвана и ентусиазирана, само се притеснява за евентуалното осигуряване на наследник.
И все пак един ден тя среща Императора и историята започва да се развива.
Впечатления Alexis: На първо място трябва да отбележа, че въпреки изключително баналния като цяло сюжет, този сериал има едно преимущество пред подобните си, което не мога да се сдържа да не изтъкна – главната героиня има мозък и го използва.
На пръв поглед анимето изглежда като обърнат харем – една жена и много бишита, направо мечтата на женската част от аудиторията. При това бишитата са направо да ги схрускаш, едни от най-добрите предлагани този сезон. А и BL-намеците са на ниво. Но още след като изгледах първия епизод, вече си бях променила мнението. Ако и това да не е откритието на сезона, сериалът е доста по-добър, отколкото може да се очаква и е много близо до тази титла. Може би по-скоро изненадата на сезона.
Действието в първите епизоди върви динамично и логично. Шуурей е разумна, с мозък и маниери. Не е в нито една от двете стандартни категории аниме-героини в подобен тип сериали. Нито бие мъжете около себе си за щяло и нещяло, нито пък припада и се лигави, за да привлече внимание.
За три епизода сюжетът напредна повече и героите бяха развити повече отколкото в други анимета за десет епизода. Моето основно притеснение е докога ще могат да карат с такова темпо. На този етап само пети епизод беше филър.
Анимацията: Както казах дизайнът на героите е страхотен, особено на мъжката част, но и този на Шуурей е много детайлен. Косите и очите са в всички цветове на косата.
Самата анимация отбелязва спад с напредването на сериала, но това не е голям проблем и може да се очаква.
Музиката е приятна, ОР постепенно започна много да ми харесва, но ED е малко бавен за моя вкус.
Кратък коментар върху различните събове: Suck са по-напред като брой епизоди и освен това имат по-точен в общи линии превод, особено по отношение на това че превеждат изцяло титлите (които тук не липсват), но от друга страна, събът им има ужасна визия. Не си играят с typesetting, karaoke и други такива благинки за окото, което прави нещата малко постни, да не говорим, че на мен ярко жълтият цвят на надписите ми бърка в очите. Другите събъри са от Ayu, които са по-бавни, преводите им са малко по-простички, но без натрапващи се неточности. За сметка на това имат караоке и приличен typesetting, което се оказа достатъчна причина за мен, за да ги предпочета. Сериал: Simoun
Жанр: Science-fiction, Shoujo-ai
Гледани епизоди: 3+4
Брой епизоди: 26
Сюжет: Един свят, в който всички се раждат от женски пол, но с навършването на 17 години могат да отидат до магическо езеро и да направят избор от какъв пол да са. Две държави са във война за технология, която надхвърля познанията на тяхната цивилизация. Става дума за летателни апарати – симоуни, които са гордостта на Симулакрум. Държавата Аргентум е изключително крайна и агресивна в стремежа си да добие контрол над технологията на симоуните и поради тази причина непрестанно атакува съседите си.
Апаратите се управляват от Сибили – момичета, които единствени могат да отложат церемонията по съзряването и избор на пол. Освен това, за да могат да се стартират двигателите и да се използват специалните атакуващи маневри, двете Сибили от екипа трябва да се целунат.
Впечатления Matrim: На пръв поглед е много лесно да се отхвърли сериала, като поредната юри бозица, чиято основна цел е да радва феновете със сцени на целуващи се момичета. Чистосърдечно си признавам, че аз това и очаквах, а получих много повече. Определено едно от топ заглавията на сезона. Щом почнах да гледам епизодите без субтитри, защото не ми се чака, при положение, че японският ми е малко по-добър от суахилито... Анимацията е смесица от нормален аниме стил, доколкото въобще има такова нещо, компютърна графика за летателните апарати плюс пейзажи и декори, които изглеждат като небрежно нарисувани с водни боички, но са много впечатляващи. Въздушните битки са най-добрите такива от Last Exile насам, симоуните се движат страшно плавно и сраженията са направо като епична поезия. :) Дизайнът на персонажите е впечатляващ, очите им отначало ми изглеждаха твърде странни, но после установих, че наистина са много експресивни и допринасят за емоционалния заряд на сериала.
Музиката е убийствена, дело на Тошихико Сахаши (Gundam SEED, Gunslinger Girl и др), редуват се лирични инструментали и епична фонова музика за сраженията. Развитието на героите почва още от първия епизод и определено сериалът далеч не е само екшън, дори засега има по-малко битки отколкото би ми се искало. Често се споменават специфични детайли за света и се използват много термини, което от една страна затруднява следенето на събитията, но пък допринася за създаването на усещане за истинска научна фантастика.
Впечатления Alexis: Първото нещо, което прави впечатление, е неверoятната визия, и веднага след това идва музиката, която грабва от раз. За да може човек да оцени сюжета, му е нужно малко време, за да се убеди, че изобилието от целувки в първия епизод е само за фенсървис и всъщност, макар и донякъде смешно, е добре инкорпорирано в сюжета. Дизайнът на героите, с изключение на Ааел, е наистина много красив. А и самата анимация като цяло е страхотна, особено фоновете, които са като комбинация от пастел и акварел. Симоуните са толкова грациозни и детайлизирани, нарисувани така нежно, че направо поразяват.
Ако първият епизод е повече фенсървиз, екшън и едва малко развитие на героите, то от втория, героите започват да растат.
Музиката е великолепна. Много въздействаща, от нея на човек може да му настръхне кожата, особено по време на битките.
Опънингът и ендингът са прекрасни и аз ги обикнах веднага. Ендингът е всъщност песента, която ми е наистина на сърце. Сериалът е един от трите ми фаворита за сезона и силно го препоръчвам на всеки, който може да го изгледа до края на втори епизод. Не се оставяйте няколко целувки да ви откажат от нещо, което обещава да бъде наистина много добро sci-fi.
Кратък коментар на съба Засега се събва само от Doremi. Качеството оставя какво още да се желае, да не говорим за изнервящата им тенденция да не спелуват имената правилно, но поради липса на алтернатива, и ракът е риба.
Сериал: Strawberry Panic!
Жанр: Romance, Shoujo-ai, Shounen
Гледани епизоди: 7
Брой епизоди: 26
Сюжет: Аои Нагиса се прехвърля в ново училище. Въпросната образователна институция е католическа девическа гимназия. Едва стъпила на територията на училището, нашата героиня се сблъсква с местната знаменитост Шизума, която по твърде неясни причини остава повече от впечатлена от видяното и гори от желание да опознае новото момиче съвсем отблизо.
Впечатления Matrim: Първото, което не просто се набива в очи, ами може и да ви извади очите е фактът, че създателите на Strawberry Panic са крали много здраво от Maria-sama ga Miteru. Не само идеята за католическо училище с лесбийки (да, знам че юри-елементът не е главното в Marimite, стига сте се възмущавали), ами и цели ситуации и персонажи са копирани почти едно към едно. Само, че има един малък проблем – Maria-sama ga Miteru поне мен не успя да ме накара да се пляскам по челото или да се смея в доста от драматичните моменти за разлика от Strawberry Panic. И въобще не виждам никакви изгледи последният дори да се доближи по качество до това, което така нагло копира. Жалко, че новият сериал не е чиста романтична комедия, а ни мъчат с някакви псевдо-сериозни любовни взаимоотношения и досадни училищни съперничества.
Анимацията е доста прилична, при все че дизайнът на героите, така де героините, защото мъже няма и май няма и да има, малко куца, особено в сравнение с едноименната манга.
Засега сюжет почти няма, но кой ли ти и очаква смислен такъв, не и аз във всеки случай. Хубавото е, че сериалът е забавен по един много незатормозяващ и лекомислен начин. Самата идея, че Шизума, най-популярното момиче в католическо училище, е явна лесбийка, която сменя любовниците си като носни кърпички, е толкова нереалистична, че ме кара да се подхилвам. Фенсървизът не е в прекалено голямо количество, даже досега май зрителите не са могли да видят ничии гащички – пълен разрез с традициите. :)
Някои от героините са твърде досадни, но други, макар и клиширани (споменах ли, че сериалът е тъпкан до козирката с клишета?) са забавни. Ако не почне да се взема твърде насериозно и не прекалява с "драмата", Strawberry Panic има потенциал да заслужи определението guilty pleasure.
Кратък коментар на съба: Качеството на картината определено е по-добро при Doremi отколкото при Serin.
Сериал: Suzumiya Haruhi no Yuuutsu
Жанр: Comedy, Science-fiction
Гледани епизоди: 5
Брой епизоди: 13+
Сюжет: Сузумия Харухи е прочута като най-голямата откачалка в училището си, всички гледат да я избягват. След като се е отегчила от всички училищни клубове госпожицата решава да си направи свой клуб – The SOS Brigade. Цел на клуба? Търсене на извънземни, екстрасенси и пътешественици във времето. Впечатления Matrim: Ако трябва с една дума да изкажа мнението си за този сериал, бих избрал думата надценен. Въобще не мога да разбера защо в момента той е абсолютният размазващ хит, при положение че сега вървят толкова много качествени сериали. Предполага се да е страшно смешен, направо революция в комедийния жанр, но поне аз не видях такова нещо. Повече се смях даже и на Princess, Princess.
Казват, че бил и невероятно оригинален и се надсмивал над аниме-клишетата – явно и
това съм го пропуснал. "Побъркан тип сее хаос в училище" не е най-оригиналният възможен сюжет, а сложните псевдонаучни обяснения за събитията поне на мен ми звучаха съвсем като бабини деветини. Анимацията е много добра (не съдете по първи епизод обаче), може би най-впечатляващата от този сезон. Но какво от това? Героите са доволно дразнещи, а странностите на Харухи почнаха да се повтарят и изчерпват още от първите епизоди. Тонове фенсървиз, за който предполагам, че се очаква да осмива фенсървиза като идея, само че изпълнението е плачевно и става нещо като в оня лаф "клин клин избива". Фактът, че събитията в пети епизод хронологично са преди тези в четвърти, също не допринесе много за повишаване на оценката ми за сериала, тази смяна на местата на епизодите ми се видя съвсем самоцелно оригиналничене.
Сериал: ZEGAPAIN
Жанр: Mecha, Science-fiction, Shounen
Гледани епизоди: 4
Брой епизоди: 13+
Сюжет: Кьоу Согору е капитан на клуба по плуване и единствен негов член, Най-големият проблем в живота му е да намери 4-ма нови члена на клуба в най-кратък срок или клубът ще бъде затворен. И тогава се появява мистериозна красавица, която се опитва да му каже нещо, но думите й не се чуват и която скача в басейна и изчезва. И дори по-лошо, на видео-записа, който по същото време прави приятелката на Кьоу от видео-клуба, няма никой.
След това сякаш странностите не му стигат, внезапно той чува в съзнанието си думите на непозната "Спаси... Този свят… Спаси го!" Домът му започва да искри в зелено. Появяват се множество изкуствени интелекти и една мека. И отново мистериозната дама – Шизуно, която го отвежда в един непознат нему свят.
Впечатления Alexis: Знам че сюжетът е постен и банален, но истината е, че това е едно от онези анимета, които не трябва да се спойлят. Задължително. Дори аз, която съм голяма любителка на спойлърите, много внимавам с тях. Това е мека, но е сред редките меки, в които този елемент е най-маловажното нещо. Сериалът е и sci-fi, освен това е силно движен от героите и тяхното развитие.
Музиката не е най-впечатляващата на сезона. Аз лично намирам и OP, и ED за абсолютно незабележими, а фоновата музика, макар и прилична е далеч от нивото на други анимета от новия сезон.
Анимацията е много добра, за четири епизода няма забележимо спадане на качеството, само един-два пъти използване на stock-footage за битките. Макар CGI-ят на мека-битките да не е кой знае колко впечатляващ (самата тя радва окото), това не е чак толкова голям проблем. Затова пък героите са с много радващ дизайн, с приемливи на цвят коси (има някои по-розовеещи, но пак ги бива) и лесно се запомнят. И изглеждат човешки, няма прекалено големи очи, няма прекалено големи гърди, изобщо нищо не е прекалено.
Главният герой не е от онези мрънкащи ревльовци, които не искат да се бият, а бързат да се приберат в полите на мама. Напротив, още като сяда в меката, почва да трепе без да му дреме. Няма досадна мелодрама, няма обяснения в любов. Дори любовният триъгълник, който се очертава не е типичните влажни погледи и драматични въздишки.
Силно го препоръчвам, както на любителите на мека, така и на тези, които не са й големи почитатели. Мога да кажа на какво ми напомня като въздействие и сюжет анимето и така да подпомогна индивидуалната преценка, дали си струва, но това би оспойлило някои неща. Само едно мога да кажа, това е от онези сериали, които карат зрителят да гадае, да гради теории. Въпросите и неяснотите са в изобилие. И макар отговорите да се трупат с всеки следващ епизод, въпросите не намаляват, само стават други.
Кратък коментар върху различните събове: Ако нямате ресурси да гледате HDTV, h264, AC3, 1280x720, soft-subs, каквито HQ версии пускат WTF и Hell-Fansubs, най-добри като качество са .avi-тата на Hell-Fansubs (макар да имат тенденцията леко да попрекаляват с обяснителните бележки). Но пък най-напред с рилийзите са от Megami (до 6-ти еп), като картината им е добра, макар леко да режат преводите на по-дългите фрази.
Лично аз най-много харесвам HQ версията на Hell, а и моят РС я понася по-добре от тази на WTF. Но на караокето така или иначе се бави и блокира.