Заглавие: Колелото на времето #11: Нож от блянове
Автор: Робърт Джордан
Издател: ИК Бард
Ревю: Роланд

(Ревюта: Матрим, Демандред, Марфа)

     Ще карам направо – изобщо не ми пука дали тая книга е по-добра от предната. Тя всъщност обективно вероятно е, нали, обаче това има толкова голямо значение за читателя или (не дай си боже) фена на поредицата, колкото ти пука, когато си прилепен за стена нейде в тъмна уличка, със събути панталони, а зад теб стои не сериен изнасилвач, а обикновен такъв. С пистолет. И вибратор с пингвинче...
     С две думи книгата смуче. С една – много. Ако бях на мястото на Боби Джи, щях да съм силно засрамен от това подобно нещо да излезе на пазара с моето име отгоре му.
     Не, като се замисля, ако бях на мястото на Боби Джи, щях да съм твърде богат, за да ме е срам от каквото и да е.
     Както и да е, в книгата се случвали, твърдят хората, неща. Признавам, това автоматически я издига с едно ниво над десета част. От друга страна средно-статистически орех също е с поне едно ниво над десета част в литературно отношение, така че това е толкова плюс на Нож от блянове, колкото е и липсата на рецидивизъм у преждеспоменатия изнасилвач. Оня с вибратора с пингвинчето, нали...
     Факт е, че наистина някои сюжетни линии най-сетне приключват. За съжаление това са САМО сюжетни линии, започнали в последните 2-3 книги и като такива – напълно неспособни да вълнуват читателя по какъвто и да било начин. Това, логично, важи и за развръзките им. Проблемът е, че книгата прилича повече на упражнение по писане, отколкото на завършен роман. Начало липсва, историята ни подхваща оттук-оттам, без да си направи труда да ни припомни какво все пак се е случвало досега. За баланс разбира се е смешно да говорим, Джордан отдавна е забравил точно как се белеше това. Първите 3/5 от Нож от блянове са също толкова тромави и с отрицателен сюжетен фактор, както и при предната книга. Занимават ни основно с Мат, но с появявания и на други герои, най-дейно участие от които има Елейн. Ранд се вясва за малко, колкото да се отчете, макар че присъства с една идея по-активно, отколкото в предната полюция. След което следват няколко мизерни псевдокулминацийки (онази с участието на самия Ранд е толкова жалка и преждевременна, че просто ме напушва смях като се сетя) и книгата по едно време просто свършва. С нещо, което нито е епилог, нито е подходящо за финал, като отрязана с нож. Алегория със заглавието ще да е търсена тук.
     Всъщност, за да не си кривя душата, трябва да призная, че има една битка с дейното участие на Единствената сила, която наистина ми хареса много. Но заради 4 страници да изчетеш 800...

Плюсове:
+ Сюжетът мръдна...

Минуси:
– ...малко...
– ...спазматично...
– ...нескопосано...
– ...и безинтересно...
– Книгата е развлачена смъртоносно и въпреки раздвижването в сюжетно отношение, е по-нечетивна и досадна от десета. Явно Бобо може да пише кадърно само ако не движи действието изобщо.
– Всички развръзки дойдоха антиклимакично, без да събудят особени емоции или дори интерес. Честно казано окото не би ми трепнало да ви спойлна цялата книга, просто защото сигурно ще прозвучи по-интересно, отколкото е описано вътре. Но няма. От проклетия.
– Джордан съвсем е изгубил връзка с реалността и това как все пак се държи една жена, дори и агресивна и еманципирана. Неговите женски персонажи са толкова комично хипертрофирани, че вече просто не се траят. Имаше една сцена, в която Ранд се нервеше на някакви благородници, а тъпата п*тка Кацуан по едно време го шибна по задника, защото не се държал прилично. Него! РАНД! ШИБАНИЯ ПРЕРОДЕН ДРАКОН, КОЙТО ЩЕ СПАСИ СВЕТА И ЩЕ ГО УНИЩОЖИ, МАМКА МУ!!! За каква епика можем изобщо да си говорим? В тоя момент вече просто почнах да вия от ярост. То бива наивитет и дребнав битовизъм, ама тия лелки са като соц-продавачки в гастроном, да му се невиди!
– Файле не само оживя, но и я спасиха. Тюон също...

     И така, ако сте фенове, ще я прочетете, даже вероятно вече сте го направили. Но, бога ми, книгата е толкова смазващо тъпа! Наистина вече съм абсолютно сигурен, че какъвто и талант да е имал Джордан, го е загубил завинаги. Кара ме да се чувствам щастлив, че не съм му фен...

Оценка: 3.5/10 Роланд, 5/10 Матрим, 5.5/10 Демандред, 3.5/10 Марфа