Заглавие: Колелото на времето #11: Нож от блянове
Автор: Робърт Джордан
Издател: ИК Бард
Ревю: Марфа

(Ревюта: Матрим, Демандред, Роланд)

     Смъртта е лека като перце, дългът е тежък като планина...

     С други думи, как можах сама да се набутам да пиша ревю за тая книга?! Нека ми, друг път да мисля! Така, стига съм мрънкала, почвам:
     Поредният Джордан. Какво може да се каже за него? Всъщност, че е малко по-малко "пореден" от прежните няколко, с други думи, че се наблюдава леко разкъсване на облачността. Да, имаме подобрение, признавам. Но не би било никак зле книгата да не беше издържана в такъв стил, при който и заек с тежък махмурлук да провиди, че авторът внезапно се е присетил как има точно една книга до края, а действието е така набутано в блатото, че с помпа трябва да бъде изсмукано оттам. Е, няма как да говоря нататък без спойлери, за което много се извинявам, но нали все пак трябва да кажа впечатленията си и да изтъкна добрите и лошите моменти?
     Както вече споменах, тук очевидно сюжетът се размърдва и героите лека-полека започват да излизат от тежката си кома. Което, за голямо съжаление обаче, не прави действията им по-адекватни от тези в последните пет-шест-седем дебели томчета. Просто, както вече казах, авторът внезапно се сеща, че има пророчества да се изпълняват, че Файле ако не я спасят, съществува голямата опасност Шайдо съвсем да се смахнат и какво ли още не. В резултат се получава доста объркваща история, в която главните действащи лица се юрват да изпълняват предопределения без особено ясна идея защо го вършат, но влагайки в постъпките си цялото налично малоумие на този грешен свят. Чудно е например как Елейн внезапно провидя заплаха в своя капитан (insert some name here), когото толкова толерираше, въпреки че и за слънчасала катерица беше ясно, че той е от Лошите. Оня, дето го слагаха за баща на децата й де, за него говоря, категорично отказвам да запомня името му.
     Но все пак имаме развитие, в името на Светлината! Тук най-сетне някоя и друга сюжетна линия дръпва рязко към своя предизвестен завършек: тази на Пиро... Перин например, и на любимата му съпруга, оставена да се влачи вече два тома дотук на милостта на съдбата и Севанна. Някои от линиите с Лошите, както и тази с Мат и Тюон, също се задвиждват; получават се и странни вести от отдавна загубен човек. Приликата на всички тези събития с мексикански сериал всъщност щеше да е пълна, ако имаше сляп да проглежда и сакат да прохожда, но това просто няма как да се случи въпреки отчаяните надежди на Хариет – понеже, както знаем от пророчествата, съновиденията и Каретонския цикъл, Драконът трябва все някак да додрапа до Последната битка и то по възможност максимално облъскан, осакатен и колкото се може по-неспособен за ултимативни бойни действия...
     Бялата кула пък върви упорито по пътя, който ще я доведе до падането й в ръцете на салидарските бунтовнички: ето, Егвийн се внедрява вътре като враг с партиен билет и започва като червей да гризе устоите на този корумпиран змиярник, като за целта най-доброволно и дори с удоволствие по няколо пъти на ден се подлага на болезнената процедура, наречена "бой с чехъла по мястото, на което сядаш".
     Вижте, нямам думи. Наистина. Възмутена съм. Просто хората, които са изчели вече десет книги от тази поредица и следователно са изтърпели последните поне три творения, не заслужават подобно отношение. Пожелавам на Джордан да стабилизира състоянието си и да се пребори с тежката болест, която го е поразила, но дано най-сетне да излезе от дълбоката творческа дупка, в която от доста време пребивава. Боли ме като гледам как първото ми фентъзи от вълнуващ епос се превърна в латиносапунка и ужасно се надявам послената книга да направи и невъзможното да се върне на нивото на първите шест. Не виждам как ще го постигне това, но дано да успее.

Плюсове:
+ Има сюжетни развръзки.

Минуси:
– Обаче сюжетните развръзки са напълно предвидими.
– Джордан действа хаотично и стават нелогични неща.
– Книгата Е сапунка. Толкоз!

     Ако трябва да поставям оценка, от максимално добри подбуди ще сложа Добър 3.5. Все пак последните книги се колебаеха в отрицателни стойности, а тук, както вече споменах, поне става нещо различно от подробното описание на менюто на Елейн, плата на роклята на Тюон, кокошката, която Перин изял, Десетте най-правилни начина за пране на коприна, а освен това най-сетне авторът си призна в прав текст какви сексуални препдочитания имала Червената Аджа и в частност Елайда. Не че не го знаехме де, но поне вече е официално :)

Оценка: 3.5/10 Марфа, 5/10 Матрим, 5.5/10 Демандред, 3.5/10 Роланд